Решение № 1153 от 20.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204337 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „НОНСТОП СК“ ЕООД, ЕИК 103920364, седалище в гр. Варна, представлявано от управителя К.Д.П., депозирана чрез адв. В.Д. - АК Варна против Наказателно постановление № 03-013060/07.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се сочи, че НП не е връчено на наказания субект по изискуемия от закона ред. Изразява категорично несъгласие с издаването на НП и направените в него констатации, като се иска неговата отмяна. Оспорва се, че наказаното лице въобще да е извършило нарушение на трудовото законодателство и че описаното в НП може да се квалифицира като неспазване на трудовото законодателство. Изразява се несъгласие с възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка, в случай, че същата е идентична или подобна на описаната в съставения по-рано АУАН, срещу който е подадено възражение. Възразява се още, че при съставянето и издаването на НП не са спазени особените разпоредби на КТ и ЗАНН досежно процедурата, а именно 1

- липса на точно описание на нарушение и обстоятелствата, при които е извършено; неточно посочване на нарушена разпоредба и наложена имуществена санкция; прекомерна завишеност на определения размер на имуществената санкция; несъставомерност на описаното деяние; неизвършване на допълнително разследване на оспорените обстоятелства. Оспорва се, че е спазен и материалният закон.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда допълнителни такива за същността на договора по чл.235 от КТ и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2020 год., около 16.00ч., служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Р.Б., извършили проверка на заведение за бързо хранене българска кухня „Яна", находящо се в гр. Варна, площад „Митрополит Симеон“, подлез 2, стопанисвано от възз. дружество „Нонстоп СК“ ЕООД. Поводът за проверката бил получен на 10.08.20г. сигнал от Органите на ТД на НАП, че при тяхна проверка било установено, че лице с имена Х.Р.К. не е назначена на трудов договор, а за същата е представен договор за обучение от 08.07.2020г.

В хода на непосредствената проверка в кухнята на обекта проверяващите установили две лица- управителя на дружеството и св. Х.К., която била с работно облеклопрестилка тип „готварска“. В кухнята имало и приготвена храна, като св.К. посочила, че тя е приготвяла храна. След пристигане на проверяващите управителят на дружеството се отделила в отделно помещение, като се забавила известно време. След това представила на проверяващите договор за ученичество с К., като обяснила, че така била консултирана да постъпва, тъй като имала финансови затруднения и й било трудно да изплаща осигуровки. В хода на проверката проверяващите дали на св.К. да попълни декларация по чл. 402 от КТ. В декларацията си последната посочила, че работи за въззивното дружество от 15.08.2020год. във въпросното заведение за бързо хранене, с работно време от 15:00ч. до 19:00ч., че няма сключен нито трудов нито граждански договор, че получава трудово възнаграждение в размер на 350лв. месечно, има почивен ден- събота и 2ч. и 30 минути в работния ден, както и че на 15.08.20г. е подписала договор за обучение. За датата на проверката изрично вписала, че е приготвила заготовки, топчета, обезкостявала месо, почиствала кухнята и др. На място 2 проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на управителя на дружеството К.П. с определена дата за явяване и представяне на редица документи в това число трудовите досиета на всички работници в обекта, в това число и договори по чл.235 от КТ.

В хода на документалната проверка ТД сключен между въззивното дружество и св.

К. не бил представен. Не бил представен и такъв за обучение. Св. Б. направила и служебна справка в масивите на ТД на НАП Варна и установила, че няма регистриран ТД за Х.К..

Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР2024237/24.09.2020г.

На 28.09.2020год. св. Б. съставила срещу въззивника АУАН бл.№ 03-013060. В акта св. Б. посочила, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като на 25.08.2020г. в качеството си на работодател е допуснал до работа Х.Р.К., с ЕГН ********** да престира труд на длъжност„помощник готвач" с определено работно място заведение за бързо хранене българска кухня „Яна", находящо се в гр. Варна, площад „Митрополит Симеон“ подлез 2, с определено работно време от 15 часа до 19 часа, с договорено трудово възнаграждение в размер на 350 лв., без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

АУАН бил предявен и връчен на управляващия въззивното дружество, която го подписала без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ постъпили писмени възражения.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Нонстоп СК“ ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Р.Б.

(актосъставител), която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тази свидетелка са последователни и логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и Х.К.. Същата потвърждава, че към момента на проверката е била в заведението за бързо хранене, но сочи, че не у работела, а се обучавала. Сочи, че била обучавана от главния готвач Б., като се обучавала да бели картофи и да прави заготовки, както и шкембе чорба.

Първоначално сочи, че при проверката в заведението била и Б., която я обучавала, а на въпросите на юрисконсулта два пъти сочи, че в хода на проверката Б. не била там.

След предявяване на приложената към АНП декларация потвърждава, че е попълнена от нея, но твърди, че била насочвана от една от проверяващите какво да пише в графата за данните за дружеството. Твърди, че обучението и продължило и след проверката, като от месец септември 2020г. е сключила трудов договор с дружеството.

3

Съдът не кредитира показанията на св.К. в частта в която заявява, че към момента на проверката не е работила, а се обучавала, че е подписала договор за обучение в предходен период, както и че е вписала в декларацията данните на дружеството под давлението на служител на Д “ИТ“ Варна, тъй като в тази им част показанията са в пълно противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, противоречиви и нелогични са, а и тази свидетелка и към момeнта продължава да се намира в договорни отношения с въззивника и очевидно е заинтересована дава показания в негова полза. На първо място показанията на св. К. са в противоречие с показанията на свидетелката Б., от които се установява, че в момента на проверката К. е била с престилка и се е намирала в кухнята, където имало приготвена храна. Нещо повече св.Б. е категорична, че друго лице /освен управителката/ в обекта е нямало, факт който бе потвърден двукратно дори от самата К. т.е. в заведението е нямало лице, което да провежда обучение. Самата Б. сочи, че именно управителят на дружеството е потвърдила, че е посъветвана да сключва договори за обучение, за да не заплаща осигуровки на лицата, които работят в обекта. На следващо място видно от приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К. в нея тя сама е вписала, че няма подписан никакъв договор с въззивника – нито трудов, нито граждански. И най-накрая определено няма как да бъде възприето за достоверно твърдението на лице със средно образование /макар и не дотам грамотно, видно от правописа в попълнената собственоръчно декларация/, че не може да се ориентира какво да напише в бланка на декларация и да вписва там факти, които са и били казани от друго лице и то при положение, че в заведението е била управителя на фирмата.

Отделен е въпроса, че твърдението за оказван натиск при попълване на бланката не се подкрепя от каквито и да било други доказателства.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б., частично от показанията на К., дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „НОНСТОП СК“ ЕООД, 4

ЕИК 103920364, а именно- седалище и адрес: гр. Варна, м-т „Акчелар“ №351.

Обстоятелството, че възз. дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по партидата същото в националния ТР /общодостъпен за всички/, където е вписан и телефонен номер на дружеството. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват на 12.11.2020г. че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи 5 правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.