Решение № 374 от 27.11.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №... гр. ВРАЦА,27.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 18.10.2019г. , в състав:

Председател:Мария Аджемова

Членове:Пенка Т.Петрова мл.с.:Магдалена Младенова в присъствието на: прокурора секретар Л.Горчева като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело N` 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 15.07.2019г.,подадена от В.Т.Р. ***,чрез особен представител адв.М.Д. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от 01.07.2019г.,постановено по гр.д.№ 4653/2018г,в частта,в която са уважени предявени против въззивника искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,за установяване дължимостта на невърнати суми по договор за банков кредит от 14.04.2008г.,и анекси към него от 08.07.2009г. и 10.04.2012г.,и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1948/2018г.по описа на РС Враца.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно в обжалваната му част – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените против въззивника искове и в уважената им част.

Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено.Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се разноски за двете инстанции.От своя страна противната страна е подала насрещна въззивна жалба против горното решение на РС Враца,в частта,в която е отхвърлен предявения иск против въззивника.Излагат се също подробни доводи и съображения относно неправилността и необосноваността на решението в обжалваната му част.Иска се отмяна на решението в тази част,и вместо него постановяване на друго,с което се уважат претенциите и в отхвърлената им част.

Първият въззивник не е ангажирал становище по насрещната въззивната жалба.

Настоящият състав намира въззивната и насрещна въззивна жалби за редовни от външна страна,и процесуално допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263 ал.2 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество и двете жалби се явяват неоснователни.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен положителен установителен иск с пр.осн. чл. 422 ал. 1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на вземане по договор за банков кредит и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит от кредитополучател.

Поддържа се в исковата молба, че на 14.04.2008 г. между страните, и солидарния длъжник Н.С.Х.,е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер 15 225.00 лева, усвоен на 14.04.2008 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за рефинансиране и потребителски нужди,и е с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. Поддържа се, че Договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2 страните са договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс 1 и Анекс № 2, е 20.03.2019 г. Посочва се, че в чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1,7 пункта надбавка годишно. Изтъква се, че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита .Твърди се, че в чл. 7 от Анекс № 2 е уговорен начина на погасяване на кредита. Поддържа се, че ищецът е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит, последващите анекси и закона. Посочва се, че кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2014г. до 20.11.2017г. включително, с оглед на което и на основание чл.8.1. и чл.9.2. от договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изтъква се, че на 04.12.2017 г. на кредитополучателя В.Т.Р. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит и двата анекса. Изтъква се, че след успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 1948/2018 г., по описа на Районен съд Враца, в негова полза е издадена заповед за изпълнение, по силата на която на длъжника В.Т.Р. и на К.Н.Н. е разпоредено да заплатят на “Райфайзенбанк България” ЕАД дължими суми по Договора за банков кредит от 14.04.2008 г.и двата анекса.

Заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника В.Т.Р. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което и в приложение на 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск,което и сторил.

Ответникът В.Т.Р., в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че ищецът не е доказал, че има изискуемо вземане против ответника. Поддържа, че по делото не е представен никакъв писмен документ, удостоверяващ получаването на кредит, т.е. предаването на ответника на сумата, определяна като "банков кредит", поради което връщането на такава сума не е дължимо. Посочва, че писмото, с което банката-ищец твърди, че е обявила на ответника кредита за изцяло предсрочно изискуем, е останало невръчено, поради което обявяването на ,,предсрочната изискуемост не е достигнало до адресата и не е породило действие спрямо длъжника. Счита също за неоснователно и недоказано искането за присъждане на "редовна лихва", тъй като е акцесорно вземане.

Възразява и против дължимостта на сумата 1 595,09 лв., определена като наказателна лихва, тъй като същата представлява неустойка, чийто размер е прекомерен и в разрез с добрите търговски практики; не ставало и ясно как е изведен този размер.

По делото са събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Приложено е ч.гр.д. № 1948/2018г. на ВРС.

Установено е по делото, че между “Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр.София, в качеството на кредитор, и В.Т.Р.

***, като кредитополучател и солидарния длъжник Н.С.Х. е подписан Договор за банков кредит на 14.04.2008г., с който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер 15 225.00 лева за рефинансиране на кредитна карта Евролайн и потребителски нужди с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 7.95%, която представлява СБР за лева (Стойност на базисния ресурс, определен от Банката) + 1,70 пункта надбавка годишно. Според чл.4.4 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава — наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.5 от договора кредитът ще бъде погасен на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер 236, 92 лева, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.05.2008г. до 20.04.2015г., съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Според чл.9.2. от договора банката има право едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. В чл.10 от договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,и считано от 151-вия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл.11.7 всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса по чл.6.2 по горе.

На 08.07.2009г. между

,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници Н.С.Х. и К.Т.Р. е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит от 14.04.2008г. Съгласно чл. 2 от анекса страните се съгласяват и приемат за установено, че към датата на подписване на анекса дължимите от кредитополучателя на банката по договора за кредит суми са в размер на: 13 296, 94 лв. - редовна главница, 419, 23 лв. - просрочена главница, 321, 59 лв. - просрочена лихва, 6,65 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница и 64,49 лв. - текуща редовна лихва. В чл.3 от анекса е определен крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит - 20.06.2015г. Съгласно чл.5 от анекса кредитополучателят се задължава да изплати на банката усвоената и непогасена част от кредита /редовната и просрочената главница/ в общ размер 13 716, 17 лв. на 70 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 257.35 лв.

Според чл.6 от анекса страните се споразумяват задължението в общ размер 392, 73 лв. /по просрочени договорни лихви - 321,59 лв., просрочени наказателни лихви - 6,65 лв. и текущи договорни лихви - 64,49 лв./ да бъде изплатено на две равни месечни вноски.

На 10.04.2012г. между

,,Райфайзенбанк“ (България) ЕАД и кредитополучателят В.Т.Р. и солидарните длъжници К.Т.Р. и К.Н.Н. е подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит от 14.04.2008г. Съгласно чл. 1.1. от този анекс страните констатират, че към датата на подписване на анекса дължимите суми са в размер 10 161, 87 лв., от които: 8 183, 95 лв. - редовна главница, 1122, 50 лв. - просрочена главница, 406, 78 лв. -просрочена лихва, 392, 73 лв. - отложена лихва и 55, 91 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница. Съгласно чл.2 от анекса страните се съгласяват всички вземания в своята съвкупност да станат редовна главница в общ размер 10 161,87 лв. В чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1,7 пункта надбавка годишно. В чл. 4 от анекса страните са договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс № 1 и Анекс № 2 е 20.03.2019 г. В чл.6 страните са изразили съгласие, че за периода от 20.04.2012г. до 20.09.2012г., кредитополучателя ще ползва гратисен период, през който ще заплаща само дължимата лихва, а след изтичането му задълженията ще се погасяват съгласно погасителен план посочен в чл. 9. В чл. 7 от анекса е уговорен начина на погасяване на кредита.В чл.13 от анекса е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по анекса в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия ден, вземанията стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми, а в чл.14 - начина на уведомяване на страните: всички уведомления и изявления във връзка с този Анекс № 2 и с Договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите им, посочени в анекса.

Към договора за кредит и към двата анекса са приложени съответните погасителни планове.

Установено е също, че до ответника-кредитополучател е изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с изх. № 36239/01.12.2017г., изходящо от ищеца, за уведомяването му за неизпълнение от негова страна на задълженията му към банката, произтичащи от договора за банков кредит от 14.04.2008г. и просрочие в изплащането на дължими вноски, като всички дължими по договора суми към банката са обявени за предсрочно изискуеми и незабавно платими . Видно от приложеното на стр. 26 от делото известие за доставяне, писмо R номер 7100014840817 е изпратено до ответника на посочения в договора за банков кредит адрес: с. ***но няма данни да е получено от ответника, тъй като върху бланката няма никакво отбелязване на лицето, извършило доставката.

Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e91f4d6-88c2-499c-b253-a804556008dc