Решение № 16193 от 17.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9782/2025
- Вид
- Решение № 16193
- Подписан
- 17.08.2026
- В сила
- 17.08.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 16193 гр. София, 17.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110109782 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
286, вр. чл. 280 ЗЗД.
Ищецът „РЕВОЛЮШЪН СЕЙЛС“ ООД твърди, че на 09.10.2023 г. е сключил с ответницата Споразумение за посредничество при придобиване на недвижим имот, по силата на което е поел задължение да осъществи посредничество за покупка на конкретен имот, представляващ апартамент ...................., срещу заплащане на възнаграждение от ответната страна.
Поддържа, че основните престации, които е дължал, са включвали представяне на имоти, проверка на документи, осигуряване на организационно обслужване на сделката и информиране на купувача, а ответницата се е задължила да подписва Регистър на предложените имоти, да информира агенцията при покупка и да заплати възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на имота. Сочи, че горното споразумение е било прекратено на 12.10.2023 г. по искане на купувача, тъй като ответницата е твърдяла, че се отказва от покупка и че дружеството не й е представило подходящ имот, в резултат на което ищецът й е възстановил преди това платения депозит от 2000 евро. Излага твърдения, че по силата на чл. 4.4 от горното споразумение, купувачът няма право да придобие предложен от 1 агенцията имот лично или чрез свързано лице по време на действие на договора или в срок от 12 месеца след прекратяването му, като в случай, че придобие имота без посредничеството на ищеца и без да плати възнаграждение, това се счита за опит за недобросъвестно избягване на плащане на възнаграждение и се дължи неустойка, предвидена в чл. 9.2 от споразумението, възлизаща в размер на 4% (без ДДС) от продажната цена.
Подчертава, че на 05.12.2023 г. ответницата е закупила за сумата от 151000 лева същия имот, който й е бил предложен от агенцията, като по този начин е организирала покупко-продажбата директно с продавача, без да информира ищеца и без да заплати дължимото възнаграждение. Смята, че е изправна страна по споразумението, изпълнила добросъвестно всички свои задължения, докато ответницата е проявила недобросъвестно поведение, поради което в нейна полза е възникнало вземане срещу ответната страна за описаната по горе неустойка, чиито падеж е настъпил на датата на придобиване на имота от ответницата. По изложените твърдения и доводи иска от съда да осъди ответницата да заплати сумата от 7228,75 лева с ДДС (понастоящем 3696 евро), представляваща неустойка, предвидена в чл. 9.2, вр. чл. 4.4 от сключено с ответницата на 09.10.2023 г. Споразумение за посредничество, дължима за извършен опит на ответницата недобросъвестно да избегне заплащането на възнаграждение на посредника, и възлизаща в размер на 4% от продажната цена на имота без ДДС, ведно със законната лихва върху горната главница от датата на постъпване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, ищецът иска да бъде осъдена основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286, вр. чл. 280 ЗЗД да заплати сумата от 4517,97 лева (понастоящем 2310 евро), възнаграждение на посредник, по чл.
4.3, ал. 2 от споразумението за посредничество по – горе, възлизащо в размер на 3% от продажната цена на имота, ведно със законната лихва върху горната главница от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Д. оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недопустим, с твърдения, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителната фактическа обстановка. Поддържа, че не е посещавала офиса на ищеца на 09.10.2023 г. и не е подписвала Споразумението за посредничество на тази дата. Усъмнява се в автентичността на документите и изисква ищецът да представи оригиналите на Споразумението, Регистъра на имотите и Протокола за оглед, за който твърди, че не го е получавала. Излага твърдения, че продавачът на имота изобщо не е бил ангажирал „Революшън Сейлс“ ООД и не му е възлагал продажбата.Поддържа, че според нейните проучвания, агенцията е намерила обявата за имота в публичен сайт („Имоти БГ“) и я е включила в своя регистър без съгласието на собственика. Сочи, че собственикът на имота е отказвал 2 всякакви контакти с агенцията и не е предоставял документи за собственост (нотариален акт, скици), което опровергава твърденията на ищеца за „вложени ресурси и усилия“. Излага, че ищецът не е изпълнил и не е могъл да изпълни задълженията си по Договора за гаранция от 12.10.2023 г., тъй като не е бил оторизиран от продавача да предлага имота. Изтъква, че е била въведена в заблуждение от представителите на дружеството, че притежават правомощия за продажба, каквито те реално са нямали. Смята, че поради това „виновно неизпълнение“ от страна на агенцията, действието на споразумението е било преустановено с Анекс на 19.10.2023 г., а платеният от нея гаранционен депозит от 2000 евро й е бил възстановен изцяло. Смята, че неустойка може да търси само изправната страна по договора, а в случая приема ищеца за „неизправна страна“, която не е била в състояние да осъществи престацията си. Излага доводи, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на посредника. Изтъква, че съгласно чл. 88 от ЗЗД, развалянето има обратно действие и страните трябва да си върнат даденото. Позовавайки се на тълкувателната практика на ВКС, смята че ищецът няма право да претендира неустойка, тъй като облигационното отношение е прекратено/развалено поради неизпълнение на самия ищец. Смята, че претенцията е неоснователна, тъй като ищецът сам е признал невъзможността си да изпълни посредничеството, връщайки депозита и подписвайки анекс за прекратяване на отношенията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска с горното правно основание е да установи: 1) възникналото между страните облигационно отношение по силата на Споразумение за посредничество от 09.10.2023 г.; 2) наличието на неустоечна клауза в последното; 3) предоставянето на посредническата услуга в договорения обем и 4) настъпването на факта, породил правото на неустойка, както и 5) размер на вземането за неустойка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
На 12.10.2023 г. между страните е сключен договор за гаранция, по силата на който ищецът е получил от ответницата сумата от 2000 евро, гаранция за закупуването от ответницата на недвижим имот ......................., при фиксирана продажна цена от 77 000 евро;
3
Между 12.10.2023 г. и 19.10.2023 г. ищецът е върнал на ответницата получената сума от 2000 евро, заплатена като гаранция;
Преди датата на постъпване на исковата молба в съда ответницата е придобила правото на собственост върху горния недвижим имот.
„РЕВОЛЮШЪН СЕЙЛС“ ООД не е имала сключен посреднически договор или упълномощаване с потенциалните отчуждители (продавачите) на имота – Анета Димитрова В. и А. Георгиев Василев.
Страните не спорят, че на 09.10.2023 г. между тях е подписано Споразумение за посредничество при придобиване на недвижим имот, чиято автентичност не е оспорена от ответната страна. По силата на т. 1 и т. 2 от това споразумение, ищецът е поел задължения да представи имоти, да извърши проверка на избрания имот по предоставени от собственика документи, да осигури организационно обслужване и да информира купувача. В т. 4.4 и т.
9.2 от същия договор е предвидена компенсаторна неустойка в размер на 4% без ДДС от продажната цена, в случай че купувачът или свързано с него лице закупи предложен от посредника имот в срок от 12 месеца след прекратяването на договора без посредничеството на ищеца и без да заплати комисиона. Установява се в Регистъра на предложените имоти, представен в оригинал за съдебна констатация, че е налична физическа ръчна поправка на втората цифра на датата на първоначалното вписване за процесния имот, намиращ се на ул. „Маестро Кънев“ № 78. Макар това обстоятелство да разколебава сигурността на документа относно датата, на която имотът е бил предложен, настоящият съдебен състав намира, че фактът на извършване на огледа се установява от другите доказателствени средства по делото.
От представения по делото договор за гаранция се установява, че на 12.10.2023 г. страните подписват горния договор, по силата на който ответницата заплаща 2000 евро стоп-капаро, като посредникът поема изричен ангажимент в срок до 18.10.2023 г. да договори със собствениците продажна цена на имота от 77000 евро.
От свидетелските показания на разпитаната свидетелка Марина Петохова (служител-брокер в ищцовото дружество към релевантния период) се установява, че е извършен само един оглед на процесното жилище.
Свидетелката потвърждава, че агенцията не е имала писмен договор или представителна власт от собствениците А. и А.В.и, а е договаряла с тях единствено устно. В края на договорения 5-дневен срок за преговори, продавачът е отказал да сключи сделка при обещаните условия. Поради невъзможността на агенцията да осигури сделката на цена от 77000 евро, ответницата е отказала да продължи сътрудничеството и е поискала прекратяване на отношенията.
4
Установява се, че на 19.10.2023 г. страните подписват писмен Анекс, с който доброволно прекратяват облигационните си отношения (л. 71 от делото). В преамбюла на Анекса изрично е декларирано, че прекратяването се извършва „поради неизпълнение на задълженията по т. 2 от страна на посредника“. С този анекс ищецът изцяло възстановява на ответницата платения гаранционен депозит от 2000 евро и двете страни декларират, че „нямат финансови или други претенции една спрямо друга“.
От представения по делото Нотариален акт № 63, том XIV, рег. № 53885, дело 2328 от 2023 г. на нотариус И.Д. (л. 69-70 от делото) се установява, че на 05.12.2023 г. ответницата М. В. Д. е придобила собствеността върху процесния имот за сумата от 151000 лева (еквивалент на 77205,07 евро по официалния курс), директно от продавачите, без участието на посредника. Тази цена е повисока от фиксираната в Договора за гаранция цена от 77 000 евро, което доказва твърдението на ответната страна, че посредникът не е изпълнил задължението си да договори обещаните условия по сделката (77000 евро).
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), ответницата има качеството на „потребител“, тъй като е физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност при сключването на договора за посредничество за задоволяване на лични жилищни нужди.
Ищцовото дружество има качеството на „търговец“ по смисъла на същия закон. Процесното Споразумение за посредничество представлява потребителски договор, сключен при предварително изготвени от търговеца типизирани бланкови условия, което, като последица, активира защитните механизми на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи.
Съгласно правилото, отразено в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна е всяка клауза, която е уговорена във вреда на потребителя, не съответства на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП повелява, че неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В нормата на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП законодателят е предвидел неравноправност на клаузи, които налагат на потребителя да изпълни своите задължения дори когато търговецът не е изпълнил своите насрещни престации.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e915c9b-b15e-4cf2-9969-b0df5417b57d