Решение № 12113 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12113 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110145650 по описа за 2022 година кумулативно и обективно предявени искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 225 от КТ:

Ищецът – Г. Т. В., в исковата си молба и уточнение на същата от 02.09.2022г., твърди, че на 24.06.2022г. ѝ били връчени Заповед № 210/23.06.2022г., с която ѝ се налагало дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.

195 ал. 1 от КТ, както и Заповед № 1952/23.06.2022г., с която трудовият договор, сключен с ответника - ... се прекратявал считано от 25.06.2022г. Уволнението било незаконосъобразно.

Съображенията му са следните:

- на 17.05.2022г. променила час на манипулация по уважителни причини. За това била дисциплинарно наказана, но заповедта била незаконосъобразна (тази заповед обаче не е атакувана с тази искова молба); и

- на 06.06.2022г. направила забележка на колега, за да защити друга такава.

Не била спазена нормата на чл. 193 от КТ, а заповедтта за уволнение не била мотивирана. Нямало системност. Била нарушена и нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ.

С оглед изложеното, ищцата моли:

- да се признае за незаконосъобразно извършеното уволнение и да се отмени същото;

- да се възстанови на заеманата длъжност „медицинска сестра“; и - да се осъди ответникът да ѝ заплати сумата от 2 000 лева, обезщетение за оставане 1 без работа, които представляват:

1500 лева, представляващи обезщетение за времето, през което останала без работа поради уволнението, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ за период от 25.06.2022г. до 18.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното му изплащане;

500 лева, представляващи обезщетение в размер на разликата между заплатите на основание чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 18.07.2022г., до 25.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното му изплащане Ответникът – ..., оспорва иска – уволнението било извършено законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът е работил при ответника като „медицинска сестра“, като с първата, цитирана в исковата молба, заповед правоотношението е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Втората има констативен ефект и е предназначена за ТРЗ служителя. Тя е ирелевантна.

Мотивацията на работодателя е следната:

По безспорен начин и в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, беше констатирано неспазване на трудовата дисциплина:

На 07.06.2022г., в деловодството на ..., е депозиран Рапорт № 29021854 от ... на длъжност „Здравен асистент“, в Клиника по Съдова хирургия, с изложени в него конкретни твърдения за нарушаване на трудовата дисциплина от медицинска сестра Г.

В., а именно същата ѝ пречи да изпълнява трудовите си задължения, като се държи с нея непрофесионално.

На 09.06.2022г., в деловодството на ..., е депозиран Доклад № 29021896 от проф. др ... - Завеждащ Клиника по съдова хирургия, с искане за отстраняване на медицинска сестра Г. Т. В., поради системно негативно и деструктивно поведение към средния и висш медицински персонал.

На 09.06.2022г. в деловодството на ... е депозиран Доклад № 29021897 от старша мед. сестра на КССАНЛ - Съдова реанимация ..., в който се потвърждава изложеното от ... и проф. д-р ....

Изпълнителният директор на ..., със Заповед № 204/14.06.2022г., на основание чл.

193, ал. 1 от КТ, е открил дисциплинарно производство против Г. Т. В., като и е дадена възможност да представи писмени обяснения във връзка с изложеното в Доклад № 29021896/09.06.2022г. на проф. д-р ...-Завеждащ Клиника по съдова хирургия, Доклад № 29021897/09.06.2022г. на старша мед. сестра на КССАИЛ-Съдова реанимация ... и Рапорт № 29021854/09.06.2022г. от ... „Здравен асистент“, в Клиника по Съдова хирургия, 2

Заповедта е връчена на Г. Т. В. на 14.06.2022г. в присъствието на двама свидетели при отказ.

На 16.06.2022г. в деловодството на ... с вх. № 2902-1994 е постъпил писмен отговор от Г. Т. В., във връзка с образуваното дисциплинарно производство на основание чл. 193, ал. 1 от КТ.

Мотивите за налагана на наказанието са:

Г. Т. В. е дългогодишен служител на .... Работи в ... от 17.02.2011 година. Известни ѝ са правилата на работа в болницата.

Многократно са и отправяни забележки, с искане да прекрати негативно и деструктивно поведение към средния и висш медицински персонал в Клиника по съдова хирургия, където работи.

На 06.06.2022г. и е връчена Заповед № 197/01.06.2022г. на Изпълнителния директор на ..., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 126, т.13, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 2 от КТ, поради промяна на лекарство предписание, а именно същата без основание е променила час определен от лекуващ лекар за извършване на манипулация на пациент.

Приемам, че Г. Т. В., въпреки провежданите с нея многобройни разговори от проф. д-р ...-Завеждащ Клиника по съдова хирургия, както и наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не престанала да нарушава трудовата дисциплина, а именно: нарушила е разпоредбата на чл. 126, т. 10 предложение трето: „да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения“ от КТ.

С действията и поведението си Г. Т. В. нарушава трудовата дисциплина, пречи на работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по съдова хирургия и създава предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което може да доведе до неблагоприятни последици за пациентите лекувани в Клиника по съдова хирургия. Това би било недопустимо за лечебното заведение.

Изложеното по-горе, както ѝ поведението на Г. Т. В. мотивират и обосновават налагането на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда дисциплинарно наказание „Уволнение” на Г. Т. В., ЕГН **********, на длъжност „Медицинска сестра ” в „Стационарен блок-Клиника по съдова хирургия“, при ..., код по НКПД 22216001, съгласно допълнително споразумение № 700/24.03.2020година, към трудов договор № 411/17.02.2011 година, поради това, че същата системно с поведението си пречи на работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по съдова хирургия и създава предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което може да доведе до неблагоприятни последици за пациентите лекувани в Клиника съдова хирургия.

При определяне на вида и квалификацията на наказанието, както и в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, взех предвид факта, че с поведението си служителката пречи на работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по съдова хирургия и създава предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което би могло 3 да доведе до неблагоприятни последици за пациентите лекувани в Клиника по съдова хирургия, което е недопустимо за лечебното заведение.

Доклад № 2902725/28.02.22г. е писмото на болната, съобразно изложеното в следващия абзац, входирано на 25.02.2022г.

Доклад от № 9400707/25.02.2022г. (л. 38, горе дясно) представлява всъщност писмо на съпруга на болната жена, на която ищцата обяснила, че за нея няма лечение.

На 14.03.2022г. на ищцата са поискани обяснения във връзка с два доклада и един рапорт. Такива са дадени на същата дата.

Вторият доклад от 18.05.2022г. е на д-р .... и се отнася до инцидента с хепарина. На ищцата ѝ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповед № 197/01.06.2022г., с която е наложено това дисциплинарно наказание, е връчена на 06.06.2022г. Последното обстоятелство не е спорно.

Съображенията на съда са следните: заповедта е описана в мотивационната част на иска, но не е предмет на петитума и не е приложена като доказателство от ищеца. Въпросът изрично е поставен в доклада по делото, но страната не реагира, вероятно тъй като искът е предявен на 24.08.2022г. Т.е., атакуването на този акт би било безуспешно.

С Доклад № 29021854/07.06.2022г. г-жа .... на длъжност „завеждащ асистент“ уведомила проф. Станков, че на 06.06.2022г. ищцата я обидила с изразите „тъпа селянка“, „дебела, приличаща на гюле“ и др. Не казала на старшата сестра, но последната я освободила от работа този ден, тъй като не била в състояние да изпълнява задълженията си.

Видно от доклад № 29021897/09.06.2022г. г-жа .... едва на следващия ден уведомила г-жа ....

(единия от двамата разпитани свидетели ) за случилото се.

С Доклад № 29021896/09.06.2022г. проф. ....предлага ищцата да бъде отстранена.

Със Заповед № 2-4/14.06.2022г. на ищцата са поискани обяснение във връзка с Доклад № 29021896/09.06.2022г.; Доклад № 29021897/09.06.2022г. и Доклад № 29021854/07.06.2022г. Обясненията очевидно са свързани с нанесените обиди на нейна колега. Доводът за неяснота в случая е неоснователен (съгласно Р. № 137 от 01.06.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 982/2011г.: Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание, … Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовото дисциплина се изискват обясненията /решение № 220 от 26.04.2011 г./, а и цитираната подолу практика относно препращането). Г-жа В. отказала да я получи, като отказът е оформен с подписите на двама свидетели. Все пак обяснения са дадени – вх. № 29021994/16.06.2022г., в смисъл, че нямала юридически познания, но не можела да промени хората да чувстват и да се разстройват. Разсъждава се относно телесната маса на засегналата се нейна колега (чл. 175 от ГПК). Излагат се и други разсъждения, които, според решаващия орган, са ирелевантни, като все пак се оспорва да е обидила г-жа .....

4

Трудовото възнаграждение на ищеца не е спорно (става въпрос за това, получавано при ответника).

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. .... и ...., като показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са служители на болничното заведение. От показанията на първия от тях се установява фактологията относно обидите по отношение на г-жа ..... Не става въпрос за пряко наблюдение, но ГПК не изисква такова, още повече, че в обясннеията си ищцата почти повтаря репликите си относно точно тази нейна колега и теглото ѝ. Останалата част от показанията на г-жа .... и тези на г-н .... (изцяло) са ирелевантни предвид общата (за изключението е взето отношение по-долу) немотивираност и неясност на уволнителната заповед.

В о.с.з. е извършена констатация на трудовата книжка на ищеца, от която е установено, че работникът е започнал да престира труда си по ново правоотношение, считано от 18.07.2022г. при възнаграждение от 1 150 лева, което все още не е прекратено.

Доводът за обратното, изложено в писмените бележки на ответника, е неоснователен. от правна страна:

Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.

С атакуваната Заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на работника дисциплинирано наказание “уволнение” и е прекратил трудовото правоотношение.

Доказателствената тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху ответника (Решение № 432 от 20.04.2000г. по гр. д. № 1358/1999г., 3 г.о.) – чл. 154, ал. 1 от ГПК. На преценка обаче подлежат само въведените от ищеца основания (Р. № 149 от 13.06.2012г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението ... в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е уважил предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца - принципът на диспозитивното начало действа и в трудовите спорове; също Решение № 1640 от 28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС; Решение № 459 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение № 665/01.11.2010г. по гр. д. № 242/2009г. на ВКС, ІV г.о., ГК).

Разпечатката съдържа 54 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e914539-e0ec-46d7-96ee-74729d22108c