Определение № 3015 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3015 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20232100501754 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. О. П., чрез адв. Бойко Темелков, срещу Определение (погрешно наименувано „решение“) № 1789 от 19.08.2023 г., постановено по гр. д. № 7189/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено поради липса на правен интерес производството, образувано по искова молба на Д. О. П. срещу В. К. Д. и Д. Х. Д. за установяване, че последните двама не са собственици на: 1) площ от 1000 кв.м, представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 2728 кв. м, която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад – с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1728 кв. м, обособени в реална част от посочения поземлен имот, който по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник попада в бивш парцел I с площ от 720 кв.м. и бивш парцел III с площ от 360 кв.м.; 2) северната 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 175 кв. м, предназначена за „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел III по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник, който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас; 3) паркинг с площ от 350 кв.м, попадащ в бивш парцел I по парцеларния план на Свинекомплекс – Меден рудник, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.

В първоинстанционното производство е конституирано трето лице помагач на страната на ответниците – Кооперация „Земеделска кооперация „Булмит“.

1

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Счита, че съдията е бил предубеден, тъй като по друго дело се е произнасял по въпрос, който е предмет на настоящото дело. Сочи се, че съдът неправилно е прекратил производството поради липса на правен интерес от иска, вместо да се произнесе по съществото на спора. В жалбата се изтъква, че съдът на практика е разгледал положителен иск за собственост, какъвто не е предявяван, без да отчете, че твърденията за давностно владение са изложени само с оглед обосноваване на правния интерес на ищеца от отрицателен установителен иск. Развиват се подробни съображения за това, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните доказателства по делото. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на районния съд. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от В. К. Д. и Д. Х. Д., чрез адв.

Кристина Семова. В него се сочи, че не е налице основание за отвод на съдията. Излага се, че ищецът не твърди, че е собственик, а само, че има възможност да се позове на давностно владение пред нотариуса, вследствие на което да бъде признат за собственик по обстоятелствена проверка. В тази връзка правилна била преценката на съда, че ищецът не е доказал твърдението си, че е владял имота повече от 10 години с намерение да го свои. Иска се определението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба и от „Земеделска кооперация Булмит“, в който се поддържа, че не е налице основание за отвод и се прави подробен анализ на доказателствата по делото. Според жалбоподателя съдът правилно е установил, че ищецът няма правен интерес, тъй като не е доказал фактите, с които обосновава правния си интерес. Иска се определението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

По допустимостта:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на частната жалба също е допустим – подаден е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и отговаря на съответните изисквания на чл. 259, чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

В исковата молба ищецът твърди, че при сключване на предварителен договор от 03.02.2009 г. е установил владение върху процесните имоти, което продължава и до днес. Владението осъществявал лично и чрез трети лица – наематели или дружества, с които е имал съвместна дейност. Счита, че е придобил имотите по давност чрез недобросъвестно владение. Изтъква, че ответниците разполагат с формален титул за собственост, поради което 2 ищецът няма възможност да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. С исковата молба е поискано от съда да установи, че ответниците не са собственици на процесните имоти.

В молба от 28.11.2022 г., депозирана в първоинстанционното производство, ищецът изрично е пояснил, че твърденията в исковата молба за осъществявано от него давностно владение са изложени само във връзка с обосновката на правния му интерес да води отрицателен установителен иск.

С отговора на исковата молба ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. са навели довод, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е владял имота от 03.02.2009 г.

В обжалваното определение съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГК, което изисквало правният интерес да бъде доказан, а не само да бъде обоснован с фактически твърдения. В случая по делото не се установявало, че ищецът е владял процесните имоти повече от 10 години, което да му дава основание да придобие процесните имоти, отричайки конкуриращите права на ответниците. Направен е подробен анализ на доказателства по делото, които споед съда опровергават твърденията на ищеца. С тези мотиви съдът е прекратил делото като недопустимо.

Въз основа на горната фактическа обстановка и доводите на страните съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разрешенията в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването, му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Разграничени са три хипотези, при които съществува интерес от отрицателния установителен иск: 1) когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект; 2) когато се защитават фактически състояния (например владението, без да се излагат твърдения във връзка са давността); 3) когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права (т.е. давността още не е изтекла).

В случая още в исковата молба се твърди, че ищецът е придобил имота по давност въз основа на недобросъвестно владение. Следователно налице е първата хипотеза, посочена в тълкувателното решение: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Пак според т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото 3 правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. В трайната практика на ВКС (Решение № 9/10.02.2017 г. по гр.д. № 6320/2015 г., II г. о. Решение № 15/19.02.2016 г. по гр.д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о., Решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д. № 3637/2015 г. на II г. о., Решение № 52/19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г. на II г. о., Решение № 153/09.11.2017 г. по гр.д. № 4486/2017 г., Решение № 68/24.07.2018 г. по гр.д. № 2767/2017 г., II г. о., Решение № 65/06.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1878/2019 г., I г. о. и Решение № 51/08.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2767/2021 г., II г. о.) е пояснено, че тази постановка на тълкувателното решение е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.

Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация: въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. При положение че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне, без съдът да изследва правата на ответника. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респективно позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.

Вижда се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Ако съдът е смятал, че ищецът не е доказал давностното си владение, е следвало да отхвърли иска, а не да го прекратява.

Настоящият съд счита, че за изхода на настоящото производство е без значение дали е налице основание за отвод на съдията, постановил обжалваното определение, тъй като това не води до недопустимост на производството.

Въз основа на изложеното по-горе обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия състав на районния съд за постановяване на съдебно решение по същество на спора. Настоящият съд няма правомощие да върне делото за разглеждане на друг състав на съда, както иска жалбоподателят.

4

По разноските:

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски.

Представени са доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 115,65 лв. за разглеждане на частната жалба. Искането не може да бъде уважено за сумата над 15 лв., тъй като първоинстанционният съд е следвало да събере такса в такъв размер (за разглеждане на частна жалба). Сумата над 15 лв. е надплатена и може да бъде върната по друг ред, но не и чрез присъждането й като деловодни разноски. Други доказателства за сторени разноски не са представени.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение (погрешно наименувано „решение“) № 1789 от 19.08.2023 г., постановено по гр. д. № 7189/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на същия състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез постановяване на съдебно решение по съществото на спора.

ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН **********, Д. Х. Д., ЕГН **********, и Кооперация „Земеделска кооперация „Булмит“, ЕИК 102177438, да заплатят на Д. О. П., ЕГН **********, сумата от 15 лв. – държавна такса за разглеждане на частната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e9141a1-4ebb-4923-a99a-62894b9dfb6c