Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49 от 05.05.2021, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 7/2021
Вид
Определение № 49
Подписан
05.05.2021
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 и 38 · Закон за адвокатурата

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер година

05.05.2021 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

05.05. година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР

АТАНАСОВ

Членове: АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ

БОЖКОВА като разгледа докладваното от съдията Виктор

Атанасов административно дело номер

7 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба от областния управител на област Кърджали – оспорваща страна по административно дело №7/2021 год. по описа на

Административен съд - Кърджали, с която се иска, на основание чл.248 от ГПК, съдът да измени Решение №62 от 02.04.2021 год., постановено по горното адм.дело №7/2021 год. по описа на съда, в частта му за присъдените в полза на община Кирково деловодни разноски, възлизащи в размер на 960.00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.

Молителят заявява в жалбата, че счита, че заплатеното от страната на община Кирково възнаграждение за процесуално представителство по горепосоченото дело на адвокат М.С., в размер на 960 лева с ДДС, съгласно ДПЗС №*** от *** год. е необосновано и прекомерно, предвид действителната ниска правна и фактическа сложност на делото. Сочи, че административно дело №7/2021 год. е без определен материален интерес, разгледано е в едно съдебно заседание, водено е по реда на АПК и не попада в хипотезите на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че съгласно чл.8, ал.З от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, каквото било горепосоченото дело, възнаграждението е 500 лева, т.е. на 21.01.2021 год. община Кирково била изплатила почти двойно по-високо от заложеното в Наредбата възнаграждение, за процесуално представителство по административно дело без материален интерес, с насрочено първо заседание на 04.03.2021 год. Молителят счита, че нито към момента на плащане, нито по време на съдебното заседание, ответникът и процесуалният му представител са доказали извънредно големи усилия, положени от адвоката при упражняване на процесуална защита по конкретното дело. Моли, като се има предвид гореизложеното, на основание чл.248 от ГПК, във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, съдът да постанови определение за изменяне на Решение №62/02.04.2021 год., постановено по адм. дело №7 по описа за 2021 год. на

Административен съд – Кърджали, в частта за разноските, като намали адвокатското възнаграждение от 960 лева с ДДС до определения размер от 500 лева, посочен в чл.8, ал.З от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по молбата

– Общински съвет – Кирково, чрез упълномощения си процесуален представител – адв.М.С. от АК-***, в едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК, представя писмен отговор по така подадената молба/съобщението за постъпилата молба е получено от процесуалния представител на ответника – адв.М.С. от АК-***, на 22.04.2021 год., а отговорът е подаден по електронна поща на 29.04.2021 год./. В отговора същият заявява, че счита така подадената молба за неоснователна, като излага и съображения за това.

По изложените в отговора доводи и съображения, моли съда да постанови определение, с което да отхвърли молбата на областния управител на област Кърджали за изменение на Решение №62 от 02.04.2021 год., постановено по адм. дело №7/2021 год. на АдмС - Кърджали, в частта му за разноските, като неоснователна.

За да се произнесе по молбата, подадена на основание чл.248 от ГПК, настоящият съдебен състав, взе предвид следното:

Направеното от молителя искане за изменение на

Решение №62 от 02.04.2021 год., постановено по адм.дело №7/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, с правно основание чл.248 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е подадено по пощата, на 15.04.2021 год., т.е. в 14/четиринадесет/-дневния преклузивен срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен препис от решението, което връчване, видно от приложеното по делото, подписано и оформено съобщение/л.96/, е извършено на 06.04.2021 год., предвид дадения в самото решение 14/четиринадесет/ - дневен срок за неговото обжалване, съобразно разпоредбата на чл.211, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като в настоящия случай, молбата е подадена на 9-ия/деветия/ ден, т.е. в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата освен това, е подадена от надлежна страна и като такава, е процесуално.

За да се произнесе по така подадената молба, съдът съобрази и взе предвид следното:

С Решението под №62 от 02.04.2021 год., постановено по адм.дело №7/2021 год. по описа на АдмС

- Кърджали, образувано по повод депозираната в съда Заповед №РД-09-4 от 12.01.2021 год., издадена от областния управител на област Кърджали, е отхвърлено оспорването на областния управител на област Кърджали, обективирано в тази Заповед №РД-09-4 от 12.01.2021 год., срещу Решение №152 от 22.12.2020 год. по Протокол №13 от заседание на Общински съвет – Кирково, проведено на 22.12.2020 год., В ЧАСТТА МУ по т.2, с която, с п.т.2.1. е определен размерът на таксата за битови отпадъци/ТБО/ за имоти на физически лица и жилищни имоти на юридически лица за 2021 год., в размер на 6.5 промила от данъчната оценка на имота и с п.т.2.2. е определен размерът на таксата за битови отпадъци/ТБО/ за нежилищни имоти на юридическите лица за 2021 год., в размер на 10.5 промила върху по-високата между данъчната оценка или отчетната стойност на имотите. Със същото решение, съдът е осъдил Областна администрация - Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на община Кирково, с адрес - ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

В мотивите към решението си съдът е приел, че в полза на ответника по оспорването следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски, възлизащи в размер на 960.00/деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по настоящото дело, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие с №*** от *** год. и пълномощно към него от същата дата/на л.38 от делото/. В същите тези мотиви, съдът изрично е обосновал и посочил, че „деловодните разноски следва да бъдат присъдени в пълния им претендиран размер, предвид липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на оспорващия, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК”, както и е посочил, че предвид обстоятелството, че ответникът по оспорването – Общински съвет – Кирково, няма самостоятелен бюджет, то разноските следва да бъдат присъдени в полза на община Кирково, тъй като тя е юридическото лице, което има самостоятелен бюджет.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Отговорността за разноските в съдебно административното производство е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг. от чл.143 от АПК), като то се състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, както в случая, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ, се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в Наредбата минимален размер за съответния вид помощ. С разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата се предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, като в конкретния случай, между Общински съвет – Кирково и адв.М.Ю.С. от АК-*** е сключен писмен договор №*** от *** год., който по правната си същност е договор за услуги и съгласно който, едната страна се задължава спрямо другата да осъществи определена услуга или пакет от услуги, а другата страна - да плати договореното възнаграждение. В разглеждания случай, постановеното решение е с благоприятен резултат за ответника по жалбата – Общински съвет – Киково, но независимо и от това, възнаграждение се дължи, защото е предоставена услуга и затова упълномощителят дължи заплащане на цената при предоставена услуга. Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС, в случая е заплатен, в брой, видно от съдържанието на посочения по-горе договор за правна помощ/л.38/ и никакви други доказателства в подкрепа на изявлението на страните по пълномощното не са необходими, за да бъде постановено от съда присъждане на адвокатското възнаграждение, предвид изхода на съдебно административния спор, а именно – отхвърляне, като неоснователно, на направеното оспорване от областния управител на област Кърджали, с постановеното решение по делото.

Съгласно чл.143, ал.3 (Изм. – ДВ, бр.15 от

2021 г.), предл.1/първо/ от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като в същия смисъл е и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, субсидиарно приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, съгласно която, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ищеца изцяло или съразмерно на отхвърлената част от иска.

Същевременно, според правилото на чл.78, ал.5 от ГПК обаче, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Анализът на това нормативно предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и своевременно направено искане на насрещната страна за намалянето му. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, а липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл.78, ал.5 от ГПК.

В настоящия случай е налице липсата както на процесуалноправната предпоставка, така и на материалноправната, т.е. нито една от двете кумулативно изискуеми се предпоставки не е налице, поради което и не може бъде намалено присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото. Аргументите за това са следните: