Решение № 248 от 29.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500142 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.538 ал.1 вр. чл.278 от ГПК.

С Решение №696/21.12.2022г., постановено по Гр. д.№1626/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица, е отхвърлена молбата с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР, предявена от Г.

П. С., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д. Ц. – ВТАК, в частта й, в която се претендира да бъде допусната промяна на бащиното име на молителката от П. на С., като неоснователна в тази й част, както и е допусната промяна във фамилното име на молителката Г. П. С. от „С.“ на „К.“, както и е разпоредено препис от съдебното решение, след влизането му в сила, да се изпрати на Община Търговище и на Община Горна Оряховица за отбелязване на допуснатата промяна във фамилното име на молителката в регистъра по гражданско състояние.

В срока по чл.538 ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от Г. П. С., чрез пълномощника й адв.Д. Ц. – ВТАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата й с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР за допускане промяна в бащиното й име от „П.“ на „С.“. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно – постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че във всички документи в Дания, където въззивницата, считано от 2014г. постоянно законно пребивава, и в обществото, видно от показанията на майка й, жалбоподателката вече ползва и е позната с името, сключено след брака й – Г. С. К..

Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че е недопустимо промяната на име по реда на чл.19 ал.1 ГПК да се извършва по начин, който да създава съмнения или заблуждения относно произхода на лицата, доколкото произходът й от бащата е установен с акта за раждане. Оспорва като неправилен и извода на съда, че не може да се допуска промяна по реда на чл.19 ал.1 ЗГР на бащиното име, т.к. винаги следва да се спазва ограничението на чл.13 ЗГР и чл.14 ЗГР, с довод, че разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗГР допуска исканата промяна в бащиното име, когато важни обстоятелства налагат това. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи молбата й по чл.19 ал.1 ЗГПК и допусне промяна в бащиното й име от „П.“ на „С.“.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която по реда на чл.19 ал.1 1

ЗГР е допусната промяна във фамилното име на молителката от „С.“ на „К.“, поради което в тази си част е влязло в законна сила.

В срок не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от заинтересованите страни в процеса Община Горна Оряховица и Община Търговище.

В СЗ молителката, чрез пълномощника си адв.Д. Ц. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

В СЗ заинтересовани страни Община Горна Оряховица и Община Търговище, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В СЗ Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор И.И., заема становище за основателност на въззивната жалба.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, както и допустимо – в обжалваната му част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна и доказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Производството по делото пред РС – Горна Оряховица е образувано по предявена от Г. П. С., чрез пълномощника й адв.Д. Ц. – ВТАК, молба с правно основание чл.19 ал.1 пр. последно ЗГР за допускане промяна в бащиното и фамилно име на молителката, като вместо бащиното име „П.“ да носи бащино име „С.“, и вместо фамилното име „С.“ да носи фамилно име „К.“, поради наличие на важни обстоятелства, налагащи допускане на исканата промяна в бащиното и фамилното име на молителката. Изложени са твърдения, че наличните важни обстоятелства, налагащи допускане на исканата промяна в бащиното и фамилно име са молителката са: че молителката от 2014г. постоянно законно пребивава в Дания; на 31.05.2016г. тя ражда дъщеря си К., която, съгласно датското законодателство приема фамилиите на двамата си родители и се именува – К. С. К.; на 05.09.2019г. молителката придобива право на неограничено пребиваване в Дания; на 29.08.2020г. молителката сключва граждански брак в Дания с бащата на дъщеря си - Н.Е. К., при който, съгласно датското законодателство съпрузите си приемат взаимно фамилиите като бащините им имена отпадат, при сключването на който брак молителката променя името си на Г. С. К., а съпругът й - на Н.С. К. и дъщеря им носи презимето и фамилията С. К.; във всички документи /напр. здравната й карта/ и в обществото молителката вече ползва и е позната с името, сключено след брака - Г. С. К.; отказано й е от Община Горна Оряховица да регистрира сключения й в Дания граждански брак, доколкото промяната в бащиното и фамилно име, според българското законодателство, се осъществява по съдебен ред; наличието на две различни имена в официалните документи на две различни държави – България и Дания, създава на молителката значителни неудобства от административен характер, отразява се негативно и върху емоционалното й състояние, както и й създава затруднения и при обозначаването на родовата й принадлежност към фамилията; с брачните си имена – бащино и фамилно име С. К. молителката е известна сред роднини, познати и в обществото.

Заинтересована страна Община Търговище заема писмено становище за неоснователност на молбата по чл.19 ал.1 ЗГР.

Заинтересована страна Община Горна Оряховица не взема становище по молбата по чл.19 ал.1 ГПК.

ВТРП, ТО – Горна Оряховица, представлявана от прокурор Гайдаров, счита молбата 2 по чл.19 ал.1 ЗГПК за основателна.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от удостоверение за раждане №002661/27.04.1995г., изд. от Община Търговище, молителката Г. П. С. е родена на 23.04.1995г. от майка Д.М.Б. и баща П.С.П. и е вписана в съставения й акт за раждане №247/27.04.1995г. със собствено име – Г., бащино име – П. и фамилно име - С..

От 2014г. молителката постоянно законно пребивава в Дания. Видно от удостоверение за раждане и име, изд. на 15.06.2016г. от Е.Р., Община Рьодовре, на 31.05.2016г. в Е.Р., Община Рьодовре, молителката ражда дъщеря си К. С. К. от баща Н.Е.

К.. Видно от удостоверение за неограничено пребиваване, изд. от Министерство на имиграцията и интеграцията на Дания, считано от 05.09.2019г. молителката е придобила право за неограничено пребиваване в Дания.

Видно от удостоверение за брак, изд. от Община Копенхаген, на 29.08.2020г. в Грьонегардън, Дания, молителката е сключила граждански брак с Н.Е. К., като, видно и от удостоверение за промяна на име при сключване на брак, изд. от Е.Р., Община Рьодовре, Дания, при сключване на брака молителката е променила името си на Г. С. К., а съпругът й Н.Е. К. е променил името си на Н.С. К..

В здравна карта, изд. от Община Гладсаксе, валидна от 20.10.2021г., молителката е вписана с името Г. С. К..

С Решение изх.№1/15.04.2022г. на Община Горна Оряховица е отказано пресъставяне на акт за брак между Г. П. С. и Н.С. К., за което са представени удостоверение за брак и удостоверение за промяна на име при сключване на брак от Община Рьодовре, Кралство Дания, за което по делото липсват данни да е обжалвано от молителката по административен ред.

В издадените на молителката от Република България задграничен паспорт №384538138 /с изтекла дата на валидност – 28.04.2022г./ и лична карта, валидна до 29.09.2025г., същата е вписана с името си по акт за раждане Г. П. С.. В документ за самоличност, издаден от Дания /л.49 от първоинстанционното дело/ молителката е вписана с имено Г. С. К..

Видно от личен сертификат, изд. на 20.10.2022г. от Орган Епархия Стенгорд, община Гладсакс, на 11.10.2022г. е родено второто дете на молителката Г. С. К. и съпруга й Н.С. К., вписано с името И. С. К..

Видно от отговор на имейла на Г. К. от 09.11.2022г. от Е.Р., по повод промяната на името й при сключване на брака й в Дания, същата е допусната съгласно собствено заявление и прилагане на закона за имената, §5 ал.1 и §1, ал.1 т.2 и получено съгласие от съпрузите.

Видно от свидетелство за съдимост, молителката е неосъждана. Видно от удостоверение №7470/24.10.2022г., изд. от ВТРП, срещу молителката към 21.10.2022г. няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Даниела Ж., майка на молителката, чийто показания въззивният съд прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно дадени, доколкото не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Свидетелят Ж. установява, че молителката се връща в Р България с личната си карта, от както са се събрали със съпруга й, който е датчанин, дъщеря й се представя с имена С. К., че дъщеря й е много притеснена и казва, че не знае след 1 година, когато няма да има лична карта, дали ще я пуснат по границите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР за допускане промяна в бащиното име на молителката е процесуално допустима, доколкото е налице правен интерес у молителката – заинтересувано лице от предявяването й.

Разгледана по същество се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

3

На основание чл.9 ал.1 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България, каквато е молителката в процеса, се състои от собствено, бащино и фамилно име, като трите части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно императивната разпоредба на чл.13 ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

На основание чл.19 ал.1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В процесният случай исканата промяна в бащиното име на молителката се претендира по реда на чл.19 ал.1 ЗГР , поради наличие на важни обстоятелства, които я налагат, поради което и уважаването на предявената молба с правно основание чл.19 ал.1 ГПК предполага установяване от молителката в процеса наличието на важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна в бащиното й име от „П.“ на „С.“. Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. /Решение №200/14.04.2010г. по гр.д.№25/2009г. на ВКС, IV гр.о./. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл.19 ал.1 ГПК, тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. /Така, Решение №450/28.11.2012г. на ВКС по гр.д.№1777/2011г., IV гр.о./.