Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 161 от 27.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1190/2020
Вид
Протокол № 161
Подписан
27.04.2021
В сила
27.04.2021
Състав
Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 301 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 9 · Закон за енергетиката
  • чл.31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници

ПРОТОКОЛ

№ 161 гр. Варна , 27.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100901190 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:44 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, редовно призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, представлява се от адвокат П.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, редовно призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, представлява се от адвокат Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“

ЕАД, редовно призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, не се представлява.

АДВ. П. Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. П.: Нямам допълнения към исковата молба и допълнителната искова молба.

Поддържам същите и оспорвам депозираните отговори. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

1

АДВ. Б.: Нямам допълнения към отговора и допълнителния отговор. Оспорвам исковете. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 407/02.04.2021 година, както следва:

Предявени са в условията на обективно съединяване искове от „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, ЕИК 200359635, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпредел. мрежа на основание договор за присъединяване № ДУА-895/16.06.2008-3060-ВГ-22.07.2008-4020-ВГ-27.05.2009, сключен на 02.06.2009 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Ищецът излага, че по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 138/20.04.2010 год., сключен с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР.

Сочи, че въведената с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично производство от 2 000 kWh, при определената цена - 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и НСП от 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа /т.1.8/.

Изложено е, че през м. ноември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел. енергия в размер на 404,456 мWh, произведена след достигане на границата от 2000 кWh НСП, но преди достигане на прага от 2 300 кWh НСП и без да е достигнала 2 250 ефективни часа работа, като продажната цена за посоченото количество е тази по т.1.7 от Решение СП1, а именно 188.29 лв./ MWh, за което е издадена фактура № 124/30.11.2017 год. на обща стойност 91 386.02 лева с ДДС. Сочи се, че ответникът заплатил само част от сумата по фактура № 124 в размер на 48 060.84 лева, поради което към настоящия момент дължи остатъка от 43 325.18 лева с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 12 347.67 лева, считано от 29.12.2017 год. до датата на подаване на исковата молба. Сочи също, че през м. декември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 683,814 МWh, за което е издадена фактура № 126/31.12.2017 гoд. на стойност 151 801.61 лева с ДДС, 2 като продажната цена за количеството от 536,878 МWh е 188.29 лв./MWh, съотв. дължимата преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1, преди достигане на 2 250 ефективни часа, а продажната цена за количеството от 146,936 МWh е 172.95 лв./MWh, съотв. дължимата преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1 след надхвърляне на 2 250 ефективни часа.

Ищецът пояснява, че е приложил тези цени, тъй като през м. декември количеството ел. енергия от 536,878 МWh е произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000 МWh НСП, но преди достигане на 2 300 МWh НСП и преди 2 250 часа работа, а количеството ел. енергия от 146,936 МWh е произведено през същия месец декември 2017 год., но след като централата е надхвърлила 2 250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 МWh НСП. Твърди, че общото произведено количество ел. енергия за м. декември в общ размер на 683,814 МWh подлежи на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 на КЕВР, защото през целия месец централата не достигнала прага от 2 300 МWh НСП. Сочи, че ответникът заплатил само част от сумата по фактура № 126 в размер на 10 031.81 лева, поради което към настоящия момент дължи остатъка от 141 769.80 с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 39 341.24 лева, считано от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Твърди, че ответникът следва да заплати количествата доставена ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури съответното им обезщетение за забава. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.

Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011 год./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-010. Ищецът сочи, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 год. е въведен допълнителен критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично 3 производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Въз основа на така приетите изменения в закона е постановено Решение СП-1/31.07.2015 год., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т. 1.7 нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29 лв., без ДДС /т.е. т.8 от Решение Ц-010/ е 2000 kWh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95 лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-010/ е 2300 kWh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250 часа. С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kWh при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-010. Едва след достигне на 2300 kWh НСП, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар.

Накрая, излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 1.7 с Решение № 1177/23.02.2018 год. по адм. дело № 8522/2015 год. на Административен съд – София, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 год. по адм. дело № 5284/2018 год. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП, поради което и не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Сочи, че постановеното впоследствие Решение СП-5 от 28.03.2019 год. на КЕВР е постановено при липса на компетентност, тъй като ВАС не връща административната преписка на КЕВР за постановяване на ново решение, а освен това сочи и че с Решение № 6355 от 29.10.2019 год., постановено по адм.д.

№ 4422/2019 год. по описа на АССГ, Решение СП-5 е обявено за нищожно, което е предмет на обжалване пред ВАС. В тази връзка и с оглед предварителното изпълнение на решението по см. на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ отправя искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на административния акт.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел. енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 гoд., а за количеството ел. енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно 4 приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т. 1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15 год., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че ищецът е следвало да издаде кредитни известия и коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на ЗЕВИ във връзка с решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за категорията нетно специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика законът допуска да бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, като отново подчертава, че Решение СП-5/28.03.2019 год. е предмет на административно обжалване, поради което моли за проверка на валидността му в рамките на настоящото производство.