Решение № 262065 от 29.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13897/2019
- Вид
- Решение № 262065
- Подписан
- 29.12.2020
- В сила
- 29.12.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.539 · Граждански процесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1, пр.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ гр.С.,
29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13 897 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 190990 от 13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 78 466/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, че Н.В.М., ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********поравно и разделно /всеки по половината/ сумата 2 298,71 лева – главница, представ-ляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.„********аб.№ 144279 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04. 2016 г., от която 24,00 лева за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащането, за която сума на 09.11.2016 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62 588/2016 г. на СРС, ГО, 36 състав.
Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и исковете на „Т.ция
С.“ ЕАД срещу Н.В.М. и Р.С.М. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сума в общ размер от 131,27 лева /от които 2,92 лева върху цената за дялово разпределение/ – мораторна лихва върху посо-чената главница, начислена за периода от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62 588/2016 г. на СРС, ГО, 36 състав на 09. 11.2016 г., като Н.В.М. и Р.С.М. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД поравно и разделно на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1177,78 лева – разноски в заповедното и в исковото производства, съобразно уважената част на исковете, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответниците Н.В.М. и Р.С.М. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 27,01 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.Б.” ООД, гр.С..
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени като неоснова-телни предявените искове за обезщетението за забава в общ размер от 131,27 лева за периода от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г. /от които: 128,35 лева върху главницата за доставена топлинна енергия и 2,92 лева върху главницата за разпределение на топлинната енергия, е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение в тази му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и че е неоснователно. Наведени са съображения, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, се осъществява от топлопреносното предприятие при пуб-лично известни общи условия, които се изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобря-ват от КЕВР към МС, които имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, както и че тези общи условия регламентират взаимоотношенията между страните, техните права и задължения, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение и др. Сочи се и че в раздел VІІ от Общите условия, в сила от 13.02.2008 г. – „Заплащане на ТЕ”, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, в който смисъл задължението на ответниците за заплащане на дължимата от тях суми в размери, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, с изтичането на последния ден от който същите са изпад-нали в забава. Релевирани са доводи и че са налице издадени констативни протоколи на осно-вание чл.539 ГПК на съответните дати, както и че общата фактура за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г. е публикувана на 15.08.2015 г., във връзка с което също има издадени протоколи по чл.593 ГПК.
Моли въззивния съд да уважи жалбата и да отмени решението на първоинстанцион-ния съд в обжалваната част, като се уважат исковете му изцяло и му се присъдят направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата
– Н.В.М. и Р.С.М.,*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК са подали бланкетен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съотв. че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Претендират присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.” ООД не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3073149/03.11.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.В.М.,
ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност /по ½ част/ общо за сумите: 2 298,71 лева – главница, от която: 2 274,71 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 24,00 лева – за дялово разпределение на топлинната енергия за същия период относно топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр.С., ж.к.„**********, абонатен номер 144279, и 131,27 лева – лихва за забава за периода: 15.09.
2015 г. – 17.09.2016 г., от които: 128,35 лева – относно вземането за топлинна енергия и 2,92 лева – относно вземането за дялово разпределение. На 09.11.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62 588/2016 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав срещу посочените лица за предявените общи суми, дължими по ½ част от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.11.2016 г. до изплащането им, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 363,65 лева, от които: 48,60 лева – държавна такса и 315,05 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С определение №
21725/23.08.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 9 418/2017 г. по описа на СГС, ІV-Б състав е прието на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК подаденото от Р. С.М. и Н.В.М. възражение с вх.№ 3045857/19.06.2017 г. срещу издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 62 588/2016 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав и делото е върнато на СРС, 36 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК. Във възражението молителите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 02.11.2017 г., ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците Н.В.М. и Р.С.М. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълне-ние на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от пре-дявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвид-ност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Постановеното от първоинстанционния съд решение №
190990 от 13.08.2019 г. по гр.д.№ 78 466/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав е влязло в сила на 25.09.2019 г. в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД искове с прав-но основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответниците Н.В.М., ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН ********** при условията на разделна отговорност – поравно, по ½ част, относно дължимостта на сумите: 2 274,71 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.„********аб.№ 144279 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 24,00 лева – стойност на услугата дялово разпре-деление, ведно със законната лихва върху тях, считано от 03.11.2016 г. до окончателното им изплащане, с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ за ангажиране на отговорността на ответниците в качеството му на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото топлоп-реносно предприятие при публично известни общи условия във връзка с процесния имот: апартамент
№ 13, находящ се в гр.С., ж.к.„********вх.”********с абонатен номер 144279 за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. относно главните вземания за потребената топлинна енергия и извършеното дялово разпределение на същата в посочените размери.
Спорният въпрос във въззивното производство е относно дължимостта на вземанията – предмет на отхвърлителната част на решението на СРС, касаещи обезщетенията за забавено изпълнение на установените главни задължения.
По отношение на първите претенции-предмет на въззивен контрол – с правно основа-ние по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК относно главницата за дялово разп-ределение, заявени в общ размер от 2,92 лева за времето от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г., решаващият състав на СГС намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговор-ността на ответниците по тях. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. е пред-видено, че редът и начинът на заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи същата, и се обявява по подходящ начин на клиентите, за които обстоятелства в хода на производството не са представени никакви дока-зателства, с оглед на което не може да са обоснове извод за наличието на договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и двамата ответници.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата „дялово разпреде-ление”, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за запла-щане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сума. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцо-вото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответниците на такава покана относно заплащането на стойността на услугата за дялово разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно това главно задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e8f1a04-621d-4001-950a-a2a06bdddb11