Решение № 1495 от 04.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1495 гр.Бургас, 04.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3941 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А.Т.К. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 1440/08.07.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.2, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 183, ал.4, т. 8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно.

Потвърждава се, че действително по време на проверката автомобилът се е намирал в зоната на автобусната спирка, но се уточнява, че това се дължи на внезапно възникнала повреда, която е принудила водача да спре там. Посочва се, че жалбоподателят веднага е потърсил по телефона помощ от своя позната от гр. Бургас, като след проведения разговор е превключил на друг тип гориво и автомобилът е успял да потегли.

Акцентира се, че автомобилът не е представлявал пречка за движението, както и че цялата ситуация е продължила 2-3 минути, през които водачът не е излизал от автомобила си. Изразява се недоволство от начина, по който е протекла проверката и от действията на длъжностните лица.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа и доразвива доводите, изложени в жалбата. Не оспорва факта на спиране от негова страна на лекия автомобил на процесното място, но поддържа тезата си, че в случая не се касае за паркиране, а за принудително спиране във връзка с настъпила авария. Пледира за отмяна на НП изцяло.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.

Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че автомобилът е запалил много бързо, поради което и изразява съмнения в тезата за повреда.

Посочва, че ако действително автомобилът е бил аварирал - то същият е следвало да бъде обозначен по предвидения за това начин, което счита, че е допълнителен довод против твърденията на жалбоподателя. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 10) НП е връчено на жалбоподателя на 23.08.2019г., а жалбата е подадена на 28.08.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.07.2019г., около 13.10 часа жалбоподателят К. управлявал автомобил – „***“ с рег. № *** в гр. ***по ул. „***“ в посока от ж.п. Гара към центъра на града. Точно когато преминавал покрай сградата на Областна управа (ул. „***“ № 1) автомобилът угаснал.

Жалбоподателят успял да се придвижи до автобусната спирка, която се намирала в непосредствена близост и спрял автомобила в самия край на същата, без да създава пречки за движението на автобусите или другите ППС. Обадил се по телефона на своя приятелка от гр. ***– св. Б.Б., като я помолил за съдействие ако може да се свърже с някой познат майстор от гр. ***или „Пътна помощ“. Св. Б.работила съвсем на близо – в сградата на ТД на НАП-Бургас, поради което му казала, че ще дойде на място и двамата ще решат какво да правят. В това време покрай автомобила преминал служебен автомобил на УКОРС-Община Бургас, в който се намирали специалистите – К.Д., К.Ц.и В.Й.. Служителите забелязали лекия автомобил и преценили, че той неправомерно е паркирал в зоната на спирката, поради което спрели и В.Й. се запътила към водача. Св. Д. също слязла и се отправила към автомобила на жалбоподателя. В този момент г-н К. успял да превключи от един вид гориво на друг и по този начин да стартира двигателя на автомобила, но не успял да потегли, защото до колата застанали служителите на Община Бургас.

Последвал кратък диалог, при който К. обяснил, че причината за спиране е повреда в автомобила, която той е успял да отстрани посредством смяна на горивото, но общинските служители не му повярвали. Понеже К. отказвал да си даде документите на място било поискано съдействие от служители при 01 РУ-Бургас, които след пристигането си установили самоличността на водач и си тръгнали. През това време на място пристигнала и св. Б., която също обяснила ситуацията, но въпреки това св. Дончев преценила, че се касае за нарушение по чл. 98, ал.2, т. 3 ЗДвП, поради което и съставил на място АУАН с бл. № 0095319 срещу жалбоподателя. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че не е паркирал, а автомобилът е изгаснал, което и го е принудило да спре в зоната на спирката. Отделно от това – в законоустановения срок К. депозирал и писмени възражение срещу акта (л. 13-14), в които изтъкнал доводи, аналогични с тези, изложени в настоящата жалба.

Въз основа на АУАН на 08.07.2019г. било издадено атакуваното НП. АНО не дал вяра на изложеното във възраженията, а също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация. Приел, че жалбоподателят е паркирал неправилно автомобила си в зоната на спирка, поради което и на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради следните съображения.

Няма спор, че на 02.07.2019г. автомобил „***“ с рег. № *** е бил установен от общинските служители в зоната на спирка на масовия градски транспорт в гр.

Бургас, ул. „***“ № 1. Спорно е дали автомобилът е бил паркиран или не. В тази връзка съдът следва да посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” – освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно-разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Бургас, но безспорно причината за спирането не е била сред изброените по-горе.

Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона.

Въпреки това съдът счита, че паркирането не може да се вмени във вина на жалбоподателя.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно - за да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН. Според препращата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Изследвайки субективната страна на извършеното, съдът предвид доказателствата по делото, достигна до извод, че К. не е действал виновно.

Касае се за спиране, продиктувано от настъпила внезапна повреда/техническа неизправност, довела до изключване на двигателя на автомобила. Съдът счита, че АНО, който носи доказателствената тежест за оборване на твърденията на санкционирания субект, не е ангажирал убедителни доказателства, които недвусмислено да сочат, че в случая не е била налице повреда, както застъпва жалбоподателя.

Тъкмо напротив – събрани са гласни доказателства посредством разпита на св. Б., които сочат че непосредствено след спиране жалбоподателят й се е обадил и й е сподели, че е получил повреда. Точно това е заявил К. и пред общинските служители, а и на място е било потвърдено от пристигналата св. Б.. Действително автомобилът не е бил сигнализира със светлоотразиелен триъгълник, но това не означава, че не е имал повреда, а и е лесно обяснимо с оглед изключително краткото време на престояване на спирката. Не следва да се подминава и че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.2 ЗДвП - на път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение, а съгласно ал. 3 на същата норма – едва, ако изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. В случая при настъпване на повредата жалбоподателят е спрял в „джоба“ на спирката, извън платното за движение (по смисъла на § 6, т. 3 от ДР на ЗДвП) по начин, че да не пречи на други участници в движението, поради което и за него по принцип не е имало задължение за обозначаване на автомобила по специален начин.

С оглед всичко казано по-горе съдът кредитира твърденията на жалбоподателя, подкрепени и от показанията на св. Б.и приема, че в действителност К. е бил принуден да паркира на спирката поради настъпила повреда, а не че се касае за негов съзнат избор (виновно деяние), което от своя страна води до извод за несъставомерност на извършеното от субективна страна.

На самостоятелно основание и независимо от всичко казано по-горе съдът счита, че в случая са налице предпоставките и за квалифициране на деянието като „маловажен случай“.

Съгласно

ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.