Определение № 33328 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33328 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110100273 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …/ …

15.09.2026 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на 15.09.2026г., в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. № 273 по описа за 2026 г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от П. И. К., чрез адв.П. Й. от САК, срещу цесионера ...., с която се иска да се признае за установено недължимостта на следните суми: сума от 560,75 лв., представляваща главница, сума от 67,34 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 18.09.2020г. до 14.05.2021г., сума от 46,60 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.05.2021г. до 22.11.2022г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., произтичащи от Изпълнителен лист, издаден на 29.05.2023г. на основание влязла в законна сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.12.2022г. по ч.гр.д № 64359/2022г. по описа на СРС, 75 състав, а в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл. II ЗЗД / поради липса на съгласие/, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. III ЗЗД / поради липса на форма/, евентуално по чл. 26, ал.1, предл.I I и III ЗЗД вр. чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №......, сключен между П. И. К. и ....

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк.И., с който оспорва наличието на правен интерес за водене на отрицателен установителен иск при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Сочи, че ищецътдлъжник не е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, като заповедта е била стабилизирана и се ползва със силата на пресъдено нещо относно вземанията. Твърди, че в настоящия случай ищецът не твърди новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.124 ГПК. Извършените оспорвания на факти в исковата молба са за обстоятелства, които е могъл да заяви в заповедното производство чрез възражение по чл.414 ГПК. Поддържа, че посоченото преюдициално решение не разглежда въпроса относно допустимостта на самостоятелен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, предявен от длъжника потребител след стабилизирането на заповедта за изпълнение. Сочи се, че бълг. процесуална уредба отговаря на изискванията на принципа за ефективност и условията по т.1 от диспозитива на C-724/22, доколктоо урежда служебната проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Поддържа недопустимост на евентуалния иск за прогласяване нищожността на договора. По същество оспорва като неоснователни твърденията на ищеца. Оспорва да е изтекла давност за вземанията по изпълнителния лист. Моли за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски по делото.

Касателно възражението за недопустимост на производството относно релевираните от ответника възражения за наличие на неравноправни клаузи, съдът намира следното:

С решението от 17.05.2022г. по дело С-600/19 е прието, че чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок. С решението от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 СЕС е доразвил тази своя практика, като е приел, че чл.6, § 1 и чл.7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се постановява ползване със сила на пресъдено нещо заповед за плащане, ако тази правна уредба не предвижда такава проверка на стадия на издаване на заповедта за плащане, или когато такава проверка е предвидена едва на етапа на подаване на възражение срещу съотв. заповед за плащане, ако съществува немалък риск засегнатият потребител да не подаде изискваното възражение било поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел, било с оглед на разходите, до които едно съдебно производство би довело с оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националната правна уредба не предвижда задължение за предоставяне на цялата необходима информация на този потребител, за да може той да определи обхвата на правата си. В същия смисъл и в ново доразвитие на горната практика е и решението от 29.02.2024г. по дело С-724/22, с което СЕС е постановил следното: 1) чл.7, §1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради 2 преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи; и 2) чл.7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива.

Следователно чрез практиката на СЕС се въвежда изключение от правилото за настъпила преклузия относно възражението за нищожен договор, сключен с потребител, поради наличието на неравноправни клаузи. ВКС приема, че когато договорът е потребителски, при издаване на заповедта не е извършена ефективна служебна проверка за неравноправни клаузи и в заповедта няма мотиви, че такава проверка е извършена, потребителят може да релевира основания за нищожност поради неравноправни клаузи, а съдът, разглеждащ иска по чл.439 ГПК, е длъжен да ги провери служебно. Следователно искът по чл.439 ГПК е допустим с така заявените твърдения за наличието на неравноправни клаузи, водещи до неговата нищожност.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният евентуален иск по чл.26 ЗЗД, е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото едната група обстоятелства, посочени като основания за нищожност на договор, са преклудирани, а тези относно наличието на неравноправни клаузи, аргументиращи нищожност на договора, настоящият съд следи служебно при разглеждане на иска по чл.439 ГПК по изключение. По гореизложените съображения съдът намира предявеният от ищеца, при условията на евентуалност по чл. 26 ЗЗД, за недопустим, поради което и на основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната в тази й част, а производството по делото прекратено частично.

На осн. чл.130 ГПК и чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА предявен отрицателен установителен иск от П. К., срещу ...., за признаване недължимостта на следните суми: сума от 560,75 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.11.2022г. до изплащане на вземането, сума от 67,34 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 18.09.2020 г. до 14.05.2021 г., сума от 46,60 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.05.2021г. до 22.11.2022г., както и разноски от общо 75 лв., съгласно Изпълнителен лист, издаден на 29.05.2023г., на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.12.2022г. по ч.гр.д. №64359/2022г. по описа на СРС, 75 състав, поради неравноправност по чл.143 oт ЗЗПотр.

ВРЪЩА исковата молба, предявена от П. К. срещу ...., в останалата й част, поради липсата на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата му част.

3

Правната квалификация на иска е чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД, вр. чл.146 от ЗЗпотр.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е бил сключен Договор за паричен заем №.....г., с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на осн. чл.143 от ЗППотр. на заявените правни основания, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за реалния ГПР по кредита, което се установява чрез ССч.Е.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, вкл. надлежното съобщаване на длъжника за цедирането на дълга, за което УКАЗВА, че не сочи доказателства.

Не са налице обстоятелства, които се признават от страните или които не се нуждаят от доказване.

ПРИЕМА представените писмени доказателства.

УКАЗВА на страните за възможността най-късно в първото по делото о.с.з. да посочат и представят доказателства във връзка с изготвения проектодоклад.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай 1/2 от внесената държ. такса се връща на ищеца.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението подлежи на обжалване от ищеца само в частта, с която е върната исковата молба в едноседмичен срок от съобщението пред СГС с частна жалба.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4