Решение № 581 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330200976 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-011087 от дата 13.01.2025г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Н. П. Н. ЕГН ********** на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет / лева за нарушение по чл.5, ал.1т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят лично и чрез адв.П. в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея. В съдебно заседание се явява пълномощника –адв.П., който поддържа жалбата .Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Прилага молба- становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

В резултат на писмен сигнал с приложен към него видеоматериал е предприето изготвяне на АУАН и впоследствие на НП.Оплакването е касаело събиране на непълнолетни младежи в междублоковото пространство на адрес –гр.Пловдив,бул.“Свобода“ 72 а и б ,както и шофиране с несъобразена скорост,опасни демонстрации с автомобилите.Във връзка с горното е изготвен АУАН серия GA №3422915 ,за това ,че на 28.11.2024г. около 14.39ч. гр.Пловдив на бул.“Свобода“ пред №72,Н. П. Н. управлява МПС –фолксваген голф с рег.№***,като създава опасност за живота и здравето на хората – превозвайки върху тавана на автомобила си лицето С. М. .Във връзка с констатираното нарушение на жалб.Н. му бил съставен АУАН за нарушение на чл.5,ал.1 т.1 от ЗДвП,на дата 27.12.2024г. Актът бил подписан ,като било отбелязано,че няма възражения.

По искане на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетелите – Н. и Д..Последните са съученици на жалбоподателя.И двамата споделят за това да им е известен случай ,посочен в съставения акт,като същия е от началото на месец ноември 2024г.Като твърдят ,че лицето-М. се е качило върху лекия автомобил на Н. ,без последния да е знаел това предварително.Като съдът възприема напълно свидетелските показания на Д. и Н. като ясни ,точни и непротиворечиви.Съвпадат и с писмените доказателства по делото.А,именно отново по искане на жалбоподателя ,чрез пълномощника му са приобщени постъпилите писмени документи от ръководството на спортно училище „***“ –П..В цитираните документи се изяснява,че Н. е ученик в *** клас на спортното училище, и за периода от 27.11.2024 до -6.12.2024г е бил на лагер на центъра за подготовка на резерв на спорта за високи постижения от изявени ученици на училището в ВСБ“***“ .

Според чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП „(1) Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;“Като в този смисъл правилно е определена правната норма на извършеното нарушение,както и неговата наказуемост , а именно по чл.185 от ЗДвП.

На следващо място ,обаче правоприлагането по принцип и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти, обстоятелства и данни.Ето,защо настоящия съдебен състав счита,че в конкретния казус остава недоказано авторството на деянието към датата посочена в АУАН и в НП-а именно 28.11.2024г.Предвид ,доказаното отсъствие на собственика на лекия автомобил Н. от гр.Пловдив ,предвид постъпилите писмени доказателства за това, на дата 28.11.2025г.,то според настоящия съд не е доказано категорично,че на посочената дата автомобила посочен в АУАН и НП е управляван ,именно от Н..

2

Ето защо и в заключение на описаното по –горе ,следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-ПЛОВДИВ.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита е сключен /л.40 от делото/ на основание чл.38ал.1 т.3пр.2 от Закона за адвокатурата/ .В този смисъл следва да бъде определен присъден минималния размер от 400 лева на основание чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата от Наредба №1/2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения .В този смисъл искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.

В конкретния случая този размер,съобразно нормативната уредба следва да е 400 лева ,като съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-011087 от дата 13.01.2025г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на 3

Н. П. Н. ЕГН ********** на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет / лева за нарушение по чл.5, ал.1т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р. П. от АК-*** ,адрес –гр.*** ул.*** сумата от 4 0 0 лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал.1т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата за представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени вНаказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4