Решение № 194 от 17.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. В., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110110698 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.З.” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: **********, с която против Община В., адм. адрес: **********, са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми, а именно:

2132,81 лева – главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2108,81 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и 335,68 лева – обезщетение за забава, начислено върху главното задължение, за периода от 27.01.2022 г. до 18.08.2023 г. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

С полица № **********/26.10.2020 г., между ищеца и собственика на л.а. „Ф.Т.“, рег. № **********, е сключен договор за застраховка. Срокът на действие на застраховката е от 27.10.2020 г. до 26.10.2021 г., при уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете, съгласно Общи условия на застрахователя.

На 29.12.2020 г., в **********, зад езиковата гимназия, върху паркирания л.а. „Ф.Т.“, рег. № ********** пада дърво, вследствие на което, на превозното средство са нанесени материални вреди. На същата дата до ищеца е подадено искане за оценка на вреди, като е образувана преписка по щета № **********. Определено е застрахователно обезщетение в размер на 2108,81 1 лева, като същата е изплатена на сервиза отремонтирал автомобила.

Според ищеца, основание за ангажиране отговорността на ответника е обстоятелството, че увреждането е вследствие неподдържнето на озеленените площи и декоративната дървесно-храстова растителност в безопасен за гражданите и имуществото им, вид. Намира, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа с грижата на добър стопанин озеленените площи.

Сочи, че с писмо, с обратна разписка е поканил ответника да му заплати сумата от 2123,81 лева, като до датата на подаване на исковата молба в съда, не е извършено плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който заявява оспорва основателността на предявените искове.

Оспорва механизма на увреждането, като към датата на инцидента, всички дървета на улицата, на която се е намирал процесният автомобил, били в добро фитосанитарно състояние. Оспорва щетите да са настъпили по посочения в исковата молба, начин. Намира, че претендираната от ищеца сума за възстановяване на автомобила е в завишен размер. Сочи, че обезщетението следва да репарира действително претърпени вреди, като заплащане на сума в по-висок размер ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от СРМПС, част II, л.а. „Ф.Т.“, рег. № ********** е собственост на Г. К. Г., роден на 02.02.1975 г. Към датата на ПТП – 29.12.2020 г., автомобилът е технически изправно превозно средство.

На 26.10.2020 г., между Г. К. Г. и „Д.З.“ АД, ЕИК 030269049, е сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“, за собствения на застрахованото лице лек автомобил л.а. „Ф.Т.“, рег. № **********. Договорът е обективиран в застрахователна полица № **********/26.10.2020 г., със срок на действие от 00.00 ч. на 27.10.2020 г. до 23.59 ч. до 26.10.2021 г.

Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува преписка по щета №**********/29.12.2020 г., извършва оглед и изготвя описзаключение по претеницията, като намира, че общата сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2108,81 лева. Отремонтирането на автомобила е възложено на „О.А.Г.“ ООД, като до изпълнителя е изпратено възлагателно писмо от дата 11.01.2021 г. На 29.01.2021 г. възстановеният автомобил е предаден на неговия собтвеник.

За извършения ремонт, изпълнителят издава фактура № 19852/02.02.2021 г., а застрахователят изплаща на доверения сервиз, сумата от 2108,81 лева – обстоятелство, което се установява от банково преводно 2 нареждане от 08.02.2021 г.

С регресна покана изх. № 310000157/07.01.2022 г., ищецът уведомява ответника, че е изплатил за причинено от него застрахователно събитие, обезщетение в размер на 2108,81 лева, за обезщетяване на причинените имуществени вреди. Отправя се покана за доброволно изпълнение в петнадесетдневен срок от съобщаването, в който Община В. да заплати на ищеца, сумата от 2123,81 лева, от която – 2108,81 лева – стойност на изплатеното застрахователно обезщетение, както и 15 лева – ликвидационни разноски.

От допусната по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза, заключението, на която, като обективно и компетентно, е прието от съда, се установява, че стойността на вредите по автомобила, към датата на застрахователното събитие, изчислени по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 2452,10 лева.

Вещото лице сочи следния механизъм на настъпване на вредите по застрахования автомобил – на 29.12.2020 г., в гр. В., м-ст „С.Н.“, зад езиковата гимназия, върху процесното превозно средство пада дърво, в резултат на което, на автомобила са нанесени материални вреди. Увредени са следните детайли от превозното средство: багажна врата, задно стъкло багажна врата, таван в задна дясна част, десен рейлинг таван, колонка над лява врата, врата задна дясна, лайстна врата задна дясна, задна броня, мотор задна чистачка, рамо задна чистачка и релса лайстна таван. Експерът намира, че вредите са нанесени от падналото върху автомобила дърво. Сочи, че падналото дърво е с дебелина над 10 см на ствола, като по автомобила е налице протриване по задна дясна част на задна броня с отчупване на парче, отговарящи на прохлузване на падащо дърво. Разяснява, че ударът по таванната част на превозното средство е от овален твърд предмет с голяма дължина, отговарящ на дебели клони на дърво, като по автомобила няма конкретни изявени ръбове, срязвания, отлагане на боя от чуждото тяло.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан собственик на застрахования автомобил, водач при настъпване на произшествието – Г. К. Г..

От показанията на свидетеля се установява, че уврежданията по автомобила му са били нанесени при падане на клон върху превозното средство. Св. Г. сочи, че клонът е паднал от високо дърво – топола. Заявява, че причина за отчупване на клона е изсъхване на дървото, тъй като при падането му, същият се „пръснал на парчета“

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно т.2 от ППВС №17/1963, когато вредите са настъпили в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е 3 собственик на вредосносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.

За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, с присъщата обезпечителногаранционна функция, е необходимо да се установи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена работа, при или по повод, на която е настъпило увреждането. Нормата на чл.45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането.

За успешно провеждане на предявения иск и ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да установи наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане от страна на ищеца на сумата, която застрахователното дружество твърди, че е заплатило за възстановяване на автомобила, деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие. Отговорността по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е безвиновна, като вината се предполага до доказване на противното. Поради това, в тежест на ответника е да обори презумпцията за виновност на своите служители.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.3 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования.

От събраните писмени доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав на непозволеното увреждане.

Към датата на настъпване на застрахователното събитие, между собственика на увредения автомобил и ищеца е сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица **********/26.10.2020 г., по отношение на л.а. „Ф.Т.“, рег. № **********, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от от 00.00 ч. на 27.10.2020 г. до 23.59 ч. до 26.10.2021 г.

Страните не спорят, че улицата, на която е настъпило застрахователното събитие се намира на територията на гр. В., община В., поради което и на основание §7, т.4 ПЗР ЗМСМА, същата е общинска собственост, а съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е и собственик на насажденията върху нея.

С решение на ОбНС – В. № 1227-8/14/701 от 02.04.2009 г., на осн. чл.62, ал.10 ЗУТ е приета Наредба на Общински съвет В. за изграждане, 4 стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община В., като съгласно чл.9, ал.1 от същата, кметът на Община В. ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината.

Съгласно чл.45 от Наредбата, всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно за своя сметка. Падналото дърво, като част от уличното озеленявано е публична общинска собственост, респективно – непосредствената грижа за поддържането му и контрола относно безопасността му е в тежест на служители при Община В.. В разпоредбата на чл.47, ал.2, т.1 от Наредбата е посочено едно от изключенията, при които е допустимо преодоляване на забраната по ал.1 за унищожаване на декоративни дървета и храсти, а именно, когато същите застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инжинерната структура.

Полагането на системни грижи за зелената система в града безспорно е задължение на Община В., като осъществяването на дейностите по поддържане и контрол са възложени на специализирана общинска служба по озеленяване /чл.37 от Наредбата/. В хода на производството по делото ответникът не доказа лицата, на които е възложил извършването на дейностите по Наредбата, да са положили дължимата от грижа. От показанията на водения от ищеца свидетел се установява, че падналото дърво е било сухо, като същото се е „пръснало“ при съприкосновение с автомобила и земята. Тук следва да се посочи, че нито с отговора на исковата молба, нито в хода на производството по делото, ответникът заяви наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност. Не се представиха доказателства, а и не се твърди, на датата на инцидента метеорологичните условия да са били от такъв вид и интензитет, че да са станали причина за падане на клона от дървото; не се твърди осъществено въздействие от страна на трето лице и/или вещ, което да е довело до настъпване на процесното събитие. Възражението на ответника се свежда единствено до размера на претендираното от ищеца обезщетение и механизма на настъпване на застрахователното събитие.