Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20186 от 27.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53139/2025
Вид
Решение № 20186
Подписан
27.10.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 20186 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110153139 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от .. „А“ АД срещу ....... „Б“ ЕАД за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 1362,30 евро /с левова равностойност 2664,43 лв./ застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 26.11.2025 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 525,87 евро /в левова равностойност 1028,51 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 25.11.2025 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 19.04.2022 г., около 14 часа, товарен автомобил марка „Ф“, модел „...“, с рег. № ...., се е движел в района на бул. „Ч“ и бул.

„Е“, като при навлизане в кръстовището, където се пресичат двата булеварда, лек автомобил „К“, модел „.........“, с рег. № ....., преминал на забранителен сигнал на светофара и реализирал удар с него в предната му дясна част. За процесното събитие бил съставен Двустранен протокол от 19.04.2022 г., съгласно който страните са посочили, че виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „К“, модел „.........“, с рег. № ...... Твърди, че към датата на произшествието увреденият автомобил бил с валидна автомобилна застраховка „Каско“, сключена с него, по комбинирана полица № 21-..../301/5003754, със срок на застрахователното покритие от 26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. Сочи, че съгласно депозирано уведомление за застрахователно събитие при него била заведена щета № ..../22/708/..... и бил извършен оглед и опис на щетите, които се състояли в увреждане на преден капак, увредена облицовка, увреден блок на фарове с комбинирани светлини, увредена ел. инсталация, увреден преден калник, увреден десен фар под металния държач, увредено гумено уплътнение на предния капак. Ищецът посочва, че застрахованият е поискал обезщетяване в доверен сервиз „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД с директно разплащане между застрахователя и сервиза, извършил ремонта. Твърди, че в изпълнение на ..ълженията си по договора за имуществена застраховка е заплатил по банков път в полза на сервиза стойността на извършения ремонт в размер на 5045,52 лева. Излага, че е поканил ответника, в качеството му на застраховател на „Гражданската отговорност“ на виновния водач, управлявал лек автомобил „К“, модел „.........“, с рег. № ....., да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, като в отговор ответникът извършил плащане само на сумата в размер на 2396,09 лева, поради което останала непогасена част от процесното 1 застрахователно обезщетение в размер на 2649,43 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Претендира и мораторна лихва в размер на 1028,51 лева за периода от 25.11.2022 г. до 25.11.2025 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Изрично е заявил, че не оспорва наличието на ..ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет увреждащия автомобил при ответното дружество, както и обстоятелството, че заплатил в полза на ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 2396,09 лева. Оспорва описания от ищцовото дружество механизъм на ПТП, като твърди, че същото настъпило по различен от описания в исковата молба начин, изключващ вината на застрахования при него водач на лек автомобил „К“, модел „.........“, с рег. № ...... Оспорва, че била налице причинно-следствена връзка между процесното произшествие и твърдените за причинени по товарен автомобил марка „Ф“, модел „...“, с рег. № .... вреди. Възразява, че било налице противоправно поведение на застрахования при него водач, като навежда доводи, че вината е изцяло на водача, застрахован при ищцовото дружество. Оспорва стойността на причинените вреди, като намира определеното и изплатено от .. „А“ застрахователно обезщетение за значително надвишаващо действителната им стойност. Оспорва размера на ликвидационните разноски.

Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; размерът на причинените вреди и сключен договор за ..ължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е ..ължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа.

Безспорно между страните е наличието на ..ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет автомобил „К .........“, с рег.№ ..... при ответното дружество, както и фактът, че е настъпило ПТП на посочената дата и с посочените от ищеца участници.

Безспорно е и изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ от страна на ищеца, както и обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 2396,09 лева.

От представения и неоспорен по делото констативен двустранен протокол, събраните гласни доказателства, посредством разпит на свидетелката Г. – водач на автомобил „Ф ...“, които съдът кредитира, поради обстоятелството, че свидетелката е участник в процесното ПТП и последователно при депозиране на показанията си е възпроизвела факти, които непосредствено е възприела и запаметила; заключението на приетата САТЕ, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, както и извънсъдебното признание от 2 страна на ответника по заплащане на част от претендираната сума в полза на ищеца /признание за наличие на вреди, настъпили вследствие на противоправно поведение на водача на автомобил „К .........“, се установява, че на посочената от ищеца дата – 19.04.2022 г. е настъпило ПТП със следния механизъм:

Около 14:00 часа лек автомобил „К .........“ с рег.№ ..... се движел по бул.“Ч“, с посока на движение от бул.“С“ към ул.“П“, като на кръстовището с бул.“Б“, водачът навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което настъпило съприкосновение с навлизащия от лявата страна в кръстовището лек автомобил „Ф ...“, рег.

№ .....

С поведението си съдът намира, че водачът на автомобил „К .........“ е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си със светлинния сигнал на светофара и е преминал на червен сигнал, вследствие на което е реализирал ПТП с автомобил „Ф ...“. С действията си не е спазил установените правила за движение по пътищата, поради което е станал причина за настъпилото ПТП и причинените на „Ф ...“ вреди.

От констативния протокол и приетия по делото опис на щети се установява, че на „Ф ...“, рег.№ .... са били причинени вреди вследствие на ПТП, на десен фар, преден капак и предна броня.

Съдът възприема за достоверен логическия извод на вещото лице, че всички описани щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и механизма, по който се е реализирало. Вещото лице е посочило в допълнителното заключение по допуснатата САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на увредените части, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сума в размер на 1946,22 евро с ДДС.Съдът намира, че именно това е действителната стойност на вредите, причинени от ПТП, която следва да бъде възстановена от ответника на ищеца. Това е така, тъй като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението, което застрахователят следва да плати, трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.

400, ал. 1 КЗ сочи какво се има предвид под действително претърпени вреди, а именно - за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, т.е. това е стойността, срещу която може имуществото да бъде възстановено в състоянието, в което се е намирало преди увреждащото събитие.

Следователно обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение в определен размер съобразно условията на сключения между него и застрахованото увредено лице договор и избрания начин на ремонт в официален сервиз, само по себе си не означава, че цялата изплатена сума подлежи на възстановяване от застрахователя по сключена гражданска отговорност. Регресното вземане може да бъде уважено само до размера на действително подлежащите на обезщетяване вреди. В случай, че застрахователят е постигнал договорености със застрахованото лице за плащане на по-голяма сума, респ. за извършване на ремонт в официален сервиз на по-високи цени без автомобилът да е в гаранция, респ. да е доказано, че извършването на ремонт в официален сервиз при по-високи цени на труд и материали е единствено възможният начин да бъде поправен конкретния автомобил /изисква се специфична техника, части или квалификация и др./, то платеното в повече не може да бъде търсено като регрес от застрахователя, чиято отговорност е ограничена по закон до действително претърпените вреди – т.е. до размера на пазарната стойност на труда и материалите, необходими за поправка на щетите, а остава за сметка на застрахователя. По делото не са изложени нито твърдения, нито са представени доказателства за необходимостта автомобилът да бъде ремонтиран в официален сервиз /напр.същият да е в гаранция или поради друга обективна причина/ при по-високи ставки на труд и части, поради което съдът намира, че не е доказано, че именно стойността, заплатена от ищеца на сервиза, е действителният размер на вредите.

3

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се приеме, че искът за главница е доказан по своето основание. По отношение на неговия размер, съдът намира, че следва от действителния размер на вредите, изчислен по средни пазарни цени - 1946,22 евро, да се приспадне заплатената от ответника в полза на ищеца извънсъдебно сума в размер на 1225,1 евро /2396,09 лв/, като след извършената калкулация остатъкът от дължимия в полза на ищеца размер на обезщетение възлиза на сума в размер на 721.12 евро, който следва да му бъде присъден, като за разликата над тази сума до претендирания размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

С оглед частичната основателност на иска за главница, частично основателен се явява и иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 25.11.2025 г. , като изчислен с помощта на онлайн калкулатор, същият възлиза на сума в размер на 279.91 евро, до която сума искът следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до предявения от 525,87 евро искът следва да бъде отхвърлен.