Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 452 от 18.09.2023, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 1083/2021
Вид
Определение № 452
Подписан
18.09.2023
В сила
18.09.2023
Състав
РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Пещера, 18.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20215240101083 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р *“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „*“ № 101, за осъждане на ответницата Д. С. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 600,00 лв. - неплатена главница за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. по Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., сключен между „С.К“ ООД и Д. Д. С., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1/03.07.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г. ; 153,72 лв. - договорна лихва за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. и 234,10 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 24.04.2018 г. между „С.К“ ООД, като заемодател и ответницата Д. С., като заемател, е сключен Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., по силата на който „С.К“ ООД предоставило на ответницата паричен заем в размер на 600,00 лв., която сума била изцяло усвоена от ответницата. Сочи се, че страните сключили Договора за заем на основание отправено искане за заем от страна на заемателя. Параметрите и условията на Договора за заем били описани в предварително предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общите условия към Договора за заем, с които заемателят се запознал подробно и се съгласил изрично и безусловно. Твърди се, че страните по Договора за заем 1 договорили договорна лихва по заема в размер на 153,72 лв. Общата стойност на плащанията по заема била в размер на 753,72 лв., която сума следвало да бъде заплатена на заемодателя на 11 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 68,52 лв. Първата погасителна вноска била с падеж 24.05.2018 г., а последната – с падеж 25.03.2019 г. Ответницата Д. С. не заплатила задълженията си към заемодателя по процесния Договор за паричен заем. Поради това в съответствие с Общите условия на Договора за паричен заем, действащи по време на сключването му, ответницата дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На ответницата било начислено обезщетение за забава в размер на 234,10 лв. за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Ищецът твърди, че на 03.07.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания ( цесия) от 24.09.2019 г., сключен между „С.К“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „С.К“ ООД срещу ответницата Д. С., произтичащи от Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Сочи, че ответницата Д.

С. е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/181843 от 10.07.2020 г., получено лично от нея. Едновременно с това моли цесията да бъде надлежно съобщена на ответницата чрез връчване на уведомлението на цедента до длъжника за извършената цесия едновременно с исковата молба.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Д. С. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 600,00 лв. - неплатена главница за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. по Договор за паричен заем № 181843/24.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 153,72 лв. - договорна лихва за периода от 24.05.2018 г. до 25.03.2019 г. и 234,10 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.08.2021 г.

Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата Д. С..

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, сключен между „С.К“ ООД и ответницата Д. С.; че заемодателят „С.К“ ООД е изпълнил задължението си да предостави на ответницата Д. С. заемната сума от 600,00 лв.; размерът на вземането и неговата изискуемост; че ответницата е поела задължение да заплати на „С.К“ ООД възнаграждение за ползване на заема, договорения размер на възнаграждението по договора за заем, както и че вземането за него е изискуемо; съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по Договора за заем са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията; съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът на обезщетението за забава.

При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатила претендираните от ищеца суми.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

По доказателственото искане на ищеца да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задачиа, посочена в исковата молба, съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на ответницата.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 19.10.2023 г. от 09,15 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени 3 документи като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4