Решение № 52 от 09.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20232000600092 по описа за 2023 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на упълномощения защитник на осъденото лице С. Н. Д. за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.

В искането е релевирано основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК – допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че ОСБургас не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване, като не е дал отговор на възраженията на защитата пред двете инстанции и превратно е тълкувал събраните по делото доказателства. Постановяването на присъдата и на въззивното решение е при непълен анализ на установените факти и събраните по делото доказателства. Твърди се несъставомерност на деянието и недоказаност на специалната цел – да се възбуди полово желание и неговото удовлетворяване. Алтернативно се навежда довод за приложение на чл.9, ал.2 от НК. По отношение на третото основание се претендира приложение на чл.55 от НК. Иска се възобновяване на наказателното дело, отмяна на въззивното решение по ВНОХД№ 201/22г. по описа на ОС – Бургас 1 и оправдаване на подсъдимия Д. поради липса на извършено престъпление, алтернативно да бъде оправдан на осн. чл.9, ал.2 от НК. Като втора алтернатива се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане и като последна алтернатива се претендира изменение на въззивното решение и налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.

В писмена молба уточнение от адв. М. се доразвиват доводите посочени в жалбата. Навеждат се доводи за липса на анализ на доказателствата по делото от въззивния съд и запълването им с излагането на съждения досежно субективната страна на деянието. Твърди се липса на мотиви от страна на съдилищата по фактите, както и досежно направените от защитата възражения за неправилна преценка на доказателствата и тяхното превратно тълкуване. Твърди се липса на доказателства в подкрепа на специалната цел – достигане на полова възбуда и полово удовлетворение без съвкупление. С последната си молба защитата претендира съдът да разгледа делото в нейно отсъствие и това на осъдения, като отново претендира оправдаване на искателя, тъй като не е било налице съставомерно поведение от негова стра

В съдебно заседание осъденият и неговият защитник не се явяват, като е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, но по същество неоснователно и следва да се остави без уважение. Намира, че мотивите към съдебните актове са ясни, пълни, непротиворечиви и в синхрон с установената фактическа обстановка по делото, която е напълно изяснена, подробно изложена и съответства на събрания дожказателствен материал. Твърди, че в мотивите съдът е изложил аргументи, защо не възприема защитната теза и въз основа на кои доказателства я отхвърля. Сочи, че и двете съдебни инстанции са отговорили на възраженията на защитата. Намира, че съдът обстойно е анализирал доказателствата по делото в това число гласните, като е изложил аргументи защо кредитира показанията на св. Г., с малки изключения показанията на свидетеля - очевидец Л., и защо не кредитира тези на св. К.- бивша съпруга на подсъдимия, с която понастоящем същият живее заедно. Намира за правилни изводите на двете инстанции докежно авторството на деянието и неговота правна квалификация, като въззивният съд е конкретизирал, с кои точно действия подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на

2 престъплението по чл.149, ал.1 от НК - блудство, пипал с лявата си ръка левия глезен на пострадалата и с каква точно цел е направил това, като е оправдал подсъдимия по отношение действията му –опипване и на бедрото на същия крак. Твърди, че липсата на разпознаване не може да обори по никакъв начин обвинението спрямо подсъдимия, когато са събрани достатъчно други доказателства относно авторството. Намира претенцията на защитата за оправдаване на подсъдимия за неоснователна и недоказана. Счита присъдата в осъдителната й част, изменена с решение на въззивния съд за правилна и законосъобразна. По отношение на наложеното наказание, намира същото за правилно определено и справедливо по размер. Споделя мотивите на въззивния съд, защо не следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

Сочи, че не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Моли съда да не уважава молбата за възобновяване на наказателното дело, тъй като не са налице визираните в молбата основания за това.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Д. и неговия защитник - адв. Г. М., съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на представителя на апелативна прокуратура и като провери материалите по делото, установи следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата – 18.07.2022 год. - датата на постановеното въззивно решение №136 по ВНОХД№ 201/2022г. по описа на ОС - Бургас.

Липсвала е законова възможност за касационно обжалване на въззивното решение. Искането има за предмет на претендираната проверка, съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда № 26/12.01.2022 г., постановена по НОХД№ 232/2020г. РСЦарево е признал подсъдимия С. Н. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК, за което му наложил наказание при условията на чл.54 от НК една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

На осн.чл.67, ал.3 и чл.42а, ал.2, т.4, предл. 2 от НК съдът е постановил подсъдимият Д. да бъде включен в програма за обществено въздействие през 3 изпитателния срок. Осъдил е подсъдимия на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена въззивна жалба от подсъдимия и с решение №136/18.07.2022г. постановено по ВНОХД№201/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.149, ал.1 от НК, като е опипал бедрото на левия крак на пострадалата Г., намалил е наложеното наказание от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода и потвърдил присъдата в останалата й част.

Предмет на настоящото производство за възобновяване е въззивното решение. Наведените от осъдения Д. и неговия защитник основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е неоснователно.

Наведените в искането за възобновяване доводи са неоснователни.

Мотивите на въззивното решение са изготвени при спазване на изискванията на процесуалната норма на чл.339, ал.2 от НПК. Тяхното съдържание е пълно, като изложените в него фактически и правни изводи са убедително аргументирани, и е даден отговор на доводите на защитата на подс. Д.. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано съобразно процесуалните изисквания на чл.14, ал.1, вр. чл.317 и чл.339, ал.2 от НПК.

Въззивният съдебен акт съдържа всестранен, задълбочен анализ и преценка на доказателствата отнасящи се до установените фактически обстоятелства и правни изводи, а така също и до индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Мотивите на съда позволяват проверка на правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение и дават обоснован отговор на направените във въззвинта жалба оплаквания. Въззивният съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените източници. Обсъдил е оплакванията на жалбоподателя.

Въззивният съд въз основа на задълбочен и подробен анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност е установил фактическа обстановка по отношение на повечето съставомерни факти и обстоятелства, която като цяло съвпада с приетата за установена от районния съд. Наред с това е посочил, че са налице различия касаещи едно от действията, посочени от прокуратурата като част от механизма на извършване на изпълнителното деяние, а именно докосването до бедрото на пострадалата, за което е приел, 4 че липсват категорични доказателства. Правилна е преценката на въззивния съд, че и първата инстанция е изложила в достатъчна степен аргументи в подкрепа на своите фактически и правни изводи, поради което с основание е намерил възраженията на защитата за липса на мотиви за неоснователни.

Правилна е преценката на въззивния съд, че аналитичната дейност на първата инстанция е достатъчна, за да се разбере действителната вола на съда и същата е изпълнила задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, поради което обжалваният акт не страда от порока липса на мотиви. Въззивната инстанция е направила собствен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. В детайли е обсъдила показанията на пострадалата Г., като основен доказателствен източник и правилно е приела, че същите са относими, достоверни и правдиви, както и че са събрани при спазване на разпоредбите на чл.140, ал.1 и ал.5 от НПК. Тези показания са ценени и съобразени със заключението на експертите от КСППЕ на пострадалата Г. назначена в досъдебното производство, че същата е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за делото. Правилна е преценката на въззивния съд, че тези показания са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви. Същите са съпоставени с останалия доказателствен материал, като съдът правилно е заключил, че те кореспондират и се потвърждават от показанията на свидетеля очевидец на деянието Л. и на св. Ангелова по отношение механизма на извършеното деяние и съставомерните факти. При анализа и съпоставката на показанията на пострадалата Г. и св. Л. съдът е изяснил въпроса относно мястото, където подсъдимият е докоснал пострадалата, като правилно е кредитирал показанията на пострадалата, че подсъдимият я е хванал за крака в областта на глезена, а не и за бедрото, тъй като същата е очевидец и пострадала от деянието. Тези показания са непротиворечиви, последователни и категорични досежно мастото, където е била хваната от подсъдимия. Подробно са анализирани и показанията на св. Л. досежно цялостното поведение на подсъдимия преди и след деянието, и конкретно по време на деянието. Същият е наблюдавал действията на подсъдимия от близко разстояние и непосредствено след деянието е контактувал с пострадалата и нейните близки, включително е участвал при задържането на подсъдимия. Анализирани са и противоречията в показанията на този свидетел досежно мястото на крака, където подсъдимият е хванал пострадалата, като съдът правилно е приел, че тези действия са били в областта на глезена, а не на бедрото на пострадалото дете. По делото правилно са ценени и показанията на св. Т., която заедно със св. Л. взаимно 5 потвърждават присъствието на подсъдимия на плажа на инкриминираната дата в съседство с тях, както и че са разбрали от плажуваща в съседство жена, че именно това е човекът, за който се носят слухове, че е педофил и опипва деца в морето. С основание са кредитирани и производните показания на св.