Решение № 6863 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6863 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря И.на Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. И. К. срещу решение от 07.10.2024 г. по гр.д. №46139/2023 г. на Софийския районен съд, 151 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 208,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 24,25 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., сумата от 10,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21172/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е потребител на топлинна енергия. Поддържа, че по делото не е установено публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, както и че ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за услугата „дялово разпределение“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

1

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. И. К. срещу решение от 07.10.2024 г. по гр.д. №46139/2023 г. на Софийския районен съд, 151 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 208,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 24,25 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., сумата от 10,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21172/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е потребител на топлинна енергия. Поддържа, че по делото не е установено публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, както и че ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за услугата „дялово разпределение“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. Ф. К. срещу решение от 07.10.2024 г. по гр.д. №46139/2023 г. на Софийския районен съд, 151 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 835,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 97,02 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,93 лв., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21172/2023 г. по описа на СРС, 71 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото не е установено ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия респ., че е в облигационна връзка с ищеца, както и че е приел наследството на своя наследодател. Поддържа, че по делото не е установено публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, както и че ищецът да е носител на активната материална легитимация по отношение на вземането за услугата „дялово разпределение“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и лихва за забава върху главницата за топлинна енергия. Претендира 2 разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили обстоятелството, че са собственици на процесния недвижим имот при сочените квоти: А. И. К. – 1/6 ид.ч., И. И. К. – 1/6 ид.ч., и Н. Ф. К. - 4/6 ид.ч., но това обстоятелства се установява от събраните по делото писмени доказателства – акт за граждански брак №328/19.05.1985 г., договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 02.07.1990 г., удостоверение за наследници, изх. №РОН24-УФ01-260/1, издадено от СО, район „Овча купел“, нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 93, т.15, н.д. №18643/21.05.2020 г. Липсват доказателства за откриване на партида на един от съсобствениците след смъртта на общия на страните наследодател 3

И.Д. К.. Не следва да бъдат обсъждани възраженията на въззивника Н. Ф. К. относно евентуални приемане или отказ от наследството на наследодателя И.Д. К., доколкото същите са преклудирани – въведени са за пръв път едва във ваззивната жалба.

При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2, като не е необходимо отправянето на покана.