Протокол № 45 от 24.01.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Варна, 24.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900395 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

Ищецът Д. К. К. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. И. - Б., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, представлявана от Р.И.М. - Т., представлява се от адв. Р. М. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Адв. И. - Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. И. - Б.: Поддържам исковата молба и допълнителната към нея, като оспорвам отговора на исковата молба, както е посочена аргументите.

Нямам възражение по отношение на доклада.

Адв. М.: Поддържам отговора и допълнителния такъв. Оспорвам иска.

Нямам възражение по доклада.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1682 от 11.11.2022 година:

1

Постъпила е искова молба от Д. К. К., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване недължимостта, поради погасяване на вземанията по давност, на сумите, за които по ч.гр.д. №13739/2011г. по описа на РС Варна в полза на праводателя на ответника-“Обединена Българска Банка“ АД, срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., а именно: -17301.97лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея; -17261.85лв.-мораторна лихва за периода 19.09.2011г.- 09.07.2021г. и -152.63лв.-присъдени разноски в заповедното производство, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платената на отпаднало основание по изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ рег.№711 в КЧСИ сума от 1667.75лв., от която 1167.75лв. преведени на 18.01.2022г. в следствие на наложен запор на банкова сметка на длъжника и 500лв. преведени на 23.03.2021г. въз основа на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

В исковата молба се излага, че по силата на Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., издадени по ч.гр.д.№13739/2011г. по описа на РС Варна, ищецът бил осъден да заплати в полза на “ОББ“ АД, горецитираните суми. По искане на кредитора било образувано изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ с рег.№711 в КЧСИ, като към сумата по изпълнителния лист били добавени и 785.34лв.- разноски по изп.дело. В следствие на получена ПДИ, на 02.03.2012г. и на 05.03.2012г. ищецът информирал съдебният изпълнител, че желае да заплаща ежемесечно сумата от 50лв. за погасяване на задължението си. По молба на взискателя от 19.07.2012г., на 29.08.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, суми от който обаче не са постъпвали, като се преустановени и доброволните плащания. На 12.02.2016г. взискателят поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника в “ПИБ“ АД, като от своя страна на 31.03.2016г. ищеца възобновил доброволните плащания, които продължили до 16.01.2019г. На 12.06.2018г. съдебният изпълнител бил уведомен, че вземането по делото е цедирано в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, като длъжника не е получавал уведомление за цесията. На 03.09.2019г. новият взискател поискал запорирането на банковите сметки на длъжника, но от сметките на длъжника 2 в “Банка ДСК“ АД и “Първа инвестиционна банка“ АД, не са постъпвали суми по изп.дело. На 27.11.2019г. е подадена нова молба за налагане на запор на сметки в същите банки. На 14.06.2021г. съдебният изпълнител запорирал банковите сметки на длъжника в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД.

На 17.06.2021г. било поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. В следствие на последното искане, на 25.06.2021г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като на 23.03.2021г. по делото са постъпили 500лв. На 24.06.2021г. е поискано налагането на запор върху банковите сметки на ищеца в “БългароАмериканска Кредитна Банка” АД, в следствие на което на 18.01.2022г. по делото са постъпили 1167.75лв. Поддържа се, че тъй като в изп.дело не е искано, а и не са извършвани изпълнителни действия, в продължение на две и повече години, изп.производство е прекратено по силата на закона, без за това да нужен нарочен акт на ЧСИ. Поддържа се, че въпросната перемпция, е настъпила, считано от 30.08.2014г.-първият ден след изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие. По тази причина, след посочената дата, задълженията на ищеца не подлежат на принудително удовлетворяване по изп.дело. Сочи се, че съгласно ТР №2/2013г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала единствено с искането за предприемане на конкретно изп.действие, каквито са гореописаните такива. По отношение на последните постъпили суми в изп.дело, а имено сумите от 500лв. на 23.03.2021г. и от 1167.75лв. на 18.01.2022г., се твърди, че са били събрани принудително по едно вече прекратено производство и те не съставляват изрично признание за дължимостта на задълженията, предмет делото. Твърди се, че правният интерес на ищеца от предявяване на иска по чл.439 от ГПК, се обосновава от възможността погасяването на вземанията по давност да бъде установено единствено по съдебен ред и с възможността кредиторът да засегне негативно правната му сфера, чрез образуването на ново изпълнително дело, въпреки перемирането на предходното такова и въпреки погасяването на вземанията по давност. Твърди се, че макар прехвърлянето на вземанията да не е било надлежно съобщено на ищеца, то иска му следва да се насочи срещу цесионера, тъй като съобщаването за цесията може да бъде извършено от пълномощник на цедента, включително и в хода на висящ исков процес, като се сочи относима съдебна практика. Досежно иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД 3 интереса се обосновава с неправомерното, след перемиране на изп.дело и погасяването на вземанията по давност, принудително събиране на сумата в общ размер от 1667.75лв. На следващо място се излага се, че перемпцията е институт, който бил приложим и при действието на ППВС №3/1980г., като промяната, която е извършена с приемането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, засяга приложимото до 26.06.2015г. схващане, че давността започва да тече едва след прекратяване на изп.дело /вкл. и чрез перемирането му/, но не и докато то е висящо. В новоприетото си решение, ВКС е приел, че давност започвала да тече от последното валидно изп. действие, независимо дали то е било предприето по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя. Сочи се, че според цитираното тълк.решение давността в изп.дело не се спира, тъй като развитието на производство зависи изцяло от волята на взискателя. Сочи се още, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.производство се прекратява ex lege, а издаваното от съдебния изпълнител постановление за прекратяване има само декларативен характер. В този смисъл се поддържа, че предприетите действия, след прекратяването по силата на закона на процесното изп.дело, не са породили валидни правни последици. По конкретно се поддържа се, че в процесния случай не е налице прекъсване на давността по изп.д.

№20127110400268/2012г., тъй като предприети от взискателя действия за принудително изпълнение, са следните: запор върху трудово възнаграждение на длъжника в “Алфа груп“ ЕООД; молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Първа Инвестиционна Банка“ АД от 12.02.2016г.; молба за налагане на запор върху всички банкови сметки от 03.09.2019г. и съответно изпратените запорни съобщения до “Банка ДСК“ АД на 18.09.2019г. и до “Първа Инвестиционна Банка“ АД на 20.09.2019г.; молба за запор на банкови сметки в “Банка ДСК“ АД и “Първа Инвестиционна Банка“ АД от 27.11.2019г.; постановление за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от 14.04.2021г.; молба за запор на банкови сметки и трудово възнаграждение от 17.06.2021г.; молба за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от 24.06.2021г. и постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника от 25.06.2021г. Поддържа се още, че тъй като между първото и второто от посочените действия, е изминал период от време, надвишаващ 2-годишния срок на перемпция и делото вече е било прекратено, 4 то второто изпълнително действие това от 12.02.2016г., както и всички последващи такива действия, не се ползват с правен ефект и нямат никакво правно значение за прекъсването на давността спрямо длъжника. Ето защо се поддържа, че към настоящия момент е изтекъл необходимият период от време за погасяване на вземането по давност, като на основание чл.119 от ЗЗД с изтичане давността по главното вземане, се погасяват и акцесорните такиваза лихви и разноски, които наред с това се погасяват и на собствено основание с изтичане на 3г. по реда на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В заключение се твърди, че понастоящем както главното, така и акцесорните вземания, са погасени по давност и не подлежат на удовлетворяване по принудителен ред, съответно ищеца се позовава изрично на изтекла погасителна давност относно процесните вземания на ответника. По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се поддържат всички въведени до момента фактически твърдения, като се излага, че общата сума от 1667.75лв. е събрана на отпаднало правно основание, а именно въз основа на запори, наложени по прекратено изп.дело и погасено по давност вземане. Твърди се, че по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение, като с претенцията си неоснователно обогатяване, той се брани, против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, поради липса на изпълняемо право. Сочи се, че искът на длъжника срещу взискателя, е за връщане на недължимо платено по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като по принцип приложимостта на една от трите визирани хипотези, следва да се прецени /реши/ от съда, но според ищеца претенцията му попада в условията на третата хипотеза на цитираната правна норма-дадено на отпаднало основание. Твърди се, че ако отрицателният установителен иск бъде уважен, то с решението по него ще се отрече съществуването на едно вече събрано вземане и ще се установи несъществуването на част от изпълняемото право-фактически събраното вземане по проведено принудително изпълнение, спрямо ищеца. Ето защо се сочи, че ищецът претендира ответника, да му върне въпросното вземане, като недължимо платеното при условията на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в хипотезата на отпаднало основание. Развити са подробни доводи за приложимостта на цитираната хипотеза на института на неоснователното обогатяване и се сочи относима съдебна практика. В заключение се поддържа, че удържаната сума в изп.дело сума, не е била платена доброволно или в изпълнение на нравствен дълг, като и че сумата е станала изискуема от деня, в който е отпаднало 5 съответното основание или от момента на обедняване на ищеца.

С депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба, се оспорват предявените исковете като неоснователни и недоказани, и се моли за тяхното отхвърляне. Оспорва се погасяването на вземанията по давност поради наличието на регулярно искани и предприемани изпълнителни действия. Твърди се, че дори делото да е било перемирано, давността е била прекъсната с поисканите и реализирани изпълнителни действия. Сичи се съдебна практика, според която перемпцията има значение само при действието на ППВС №3/1980г., тъй като до обявяването му за загубило сила с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давността е започвала да тече от прекратяването на изп.дело. Сочи се според нововъзприетото становище давността в изпълнителния процес, се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, без значение дали действията по реализиране на способа са били предприети от съдебния изпълнител или не и дали са дали резултат. Твърди се, че обстоятелството дали прилагането на способа е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, не оказвало влияние за прекъсване на давността ката се цитира относима съдебна практика. Сочи се, че действията способите прекъсващи давността в изп.процес са дефинирани в т. 10 от ТР № 2/2013г. На следващо място се сочи, че по аргумент от чл.118 от ЗЗД погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за реализирането му по принудителен ред, като така се запазвала възможността задължението да бъде изпълнено доброволно. Ето защо се поддържа, че процесният иск с предмет установяване на несъществуване на вземане се явява неоснователен, тъй като то съществува, без да е възможно да се реализира по принудителен ред.