Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 18.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Наказателно дело за възобновяване 1087/2024
Вид
Решение № 79
Подписан
18.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Красимира Медарова, Калин Калпакчиев, Даниел Луков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002201087 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения С. И. Г. чрез упълномощения му защитник адв. Ж. Н. за възобновяване на н.о.х.д № 132/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас и за отмяна на влязлата в сила присъда № 136/24.03.2010 г., с която на Г. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

В искането за възобновяване на делото се посочва, че за изтърпяване на определеното наказание по влязлата в сила присъда осъденият е бил предаден по силата на Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от компетентните власти на Република Италия, където е бил установен и задържан на 23.05.2024 г., като понастоящем се намира в Затвора – гр.Бургас.

Предаването на осъдения е извършено на 21.06.2024 г.

В искането за възобновяване се сочи, че наказателното производство по делото е проведено изцяло в отсъствие на осъденото лице, което не е било уведомено за образуването му и при цялостното му провеждане е било защитавано от служебен защитник. Посочва се, че осъденият е бил обявен за общо държавно издирване с телеграма 35838/11.07.2008 г. на Дирекция „ ПОП“ - София, за да бъде привлечен като обвиняем по делото, което следствено 1 действие е извършено в негово отсъствие и без той да бъде установен и уведомен за образуването на досъдебното производство. Впоследствие, в хода на цялостното наказателно производство, приключило с влязлата в сила присъда, осъденото лице не е присъствало лично, като не е било намерено и не е било уведомено за съдебното производство, в което е било представлявано от назначен служебен защитник.

Защитата намира, че понастоящем са изтекли сроковете по чл. 80, ал.1, т.3 от НК и по чл. 81, ал.3 от НК, поради което би следвало да се приеме, че за осъдения са налице правните последици на чл. 80 от НК.

Прави се искане след възобновяването на делото поради наличие на законовите предпоставки по чл. 423, ал.1 от НПК /неучастие в наказателното производство, за което не е бил уведомен / да се отмени присъдата на окръжния съд, която е влязла в сила и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, като спрямо Г. да се определи мярка за неотклонение „ подписка“.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Г. и упълномощеният защитник адв. Н. поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения и с направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на ОС - Бургас.

Защитникът на осъденото лице акцентира на факта, че присъдата е постановена без участието на подзащитния му, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, който е бил представляван от служебен защитник и не е бил уведомен за образуването на наказателното производство спрямо него, като е бил обявен за общодържавно издирване за период от 6 месеца преди привличането му като обвиняем. По тези съображения счита, че производството по делото следва да се възобнови и по отношение на Г. да се определи мярка за неотклонение „подписка“.

Осъденият Г. пред ВКС моли за възобновяване на производството по делото, тъй като не е присъствал лично на нито една от фазите на наказателното производство. В последната си дума твърди, че е съдействал за разбиване на престъпната група, като е напуснал страната преди този период и не е присъствал по време на процеса. Заявява, че има наследствено жилище в страната, собственост на починалите му родители, в което след освобождаването му ще влезе в наследство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно и не следва да бъде уважено, поради това, че осъденият сам се е поставил в положение да не участва в цялостното наказателно производство, тъй като се е укрил от наказателно преследване и в производството спрямо него е бил представляван от служебен защитник.

Счита, че не са налице предпоставките по чл. 80, ал.1, т.3 от НК, които касаят наказателно преследване, като не е налице и хипотезата на чл. 82, ал.1 от НК, тъй като има влязла в сила осъдителна присъда и давността за изпълнение на наказанието е започнала да тече от 24.03.2010 г. и понастоящем не е изтекла.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на 2 страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Същото е постъпило във ВКС чрез Окръжен съд-гр. Бургас на 23.10.2024 г., заведено с рег. № 50076/23.10.2024, което е в законовия 6 – месечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от фактическото предаване на осъденото лице, на дата 21.06.2024 г. от компетентните органи на Република Италия в изпълнение на издадена спрямо него ЕЗА за изтърпяване на наложеното наказание с влязлата в сила присъда.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на осъдения Г. се явява основателно по следните съображения:

Наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, предмет на искането за възобновяване е образувано с Постановление за образуване на Досъдебно производство/ДП/ №55/2008 г. на ОД на МВР Бургасот 20.022008 г. по пр. преписка вх. № 1233/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 321, ал.3 от НК.

В хода на досъдебното производство осъденият Г. не е бил намерен, за да бъде призован за участие в тази фаза на производството, в която връзка е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма 35838/11.07.2008 г. на Дирекция „ ПОП“ – София. След като Г. не е бил установен в резултат на проведеното издирване досъдебното производство е проведено без негово участие и без да се уведоми за неговото образуване и за провежданите в хода на същото процесуално-следствени действия. Във фазата на досъдебното производство осъденият е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 22.01.2009 г. при условията на чл. 269, ал.3, т.1, пр.1 и т.2 от НПК за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК. Привличането е било в негово отсъствие и с участието на служебен защитник, тъй като Г. не е бил намерен за да бъде призован от установения по делото адрес, както и от изготвените справки от местата за лишаване от свобода и за задържане и за задграничните пътувания на лицето не е било установено неговото актуално местонахождение, включително и в резултат на проведеното щателно издирване.

Досъдебното производство по делото е приключило с допълнително заключително постановление за предаване на съд на обвиняемите лица, в това число и на обвиняемия Г. от 01.06.2009 г., като при предявяване на разследването на 24.02.2009 г. подсъдимият е бил представляван от служебен защитник, поради ненамирането му за да бъде призован.

След приключване на ДП по делото от прокурор при ОП-Бургас е бил внесен обвинителен акт срещу С. И. Г./ както и срещу лицата С. К., Е. Т. и Е. Е./ на 10.06.2009 г. във връзка, с който е било образувано н.о.х.д. № 132/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Съдебното производство по делото пред първоинстанционният съд е проведено изцяло в отсъствието на осъденото лице, което не е могло да бъде намерено, за да се уведоми за предявеното срещу него обвинение чрез връчване на препис от обвинителния акт и 3 запознаване с разпоредбата на чл. 254, ал.4 от НПК /отм/ в действащата редакция към датата на образуване на съдебното производство.

Съгласно отбелязването върху невръчената призовка за подсъдимия на адреса в /населено място/, /жилищен адрес/ лицето не е било установено на адреса, като е посочено, че отсъства и съседите не са приели да получат призовката за него. Осъденият е призован и от адрес в с.

Съединение, където също не е бил установен. В хода на съдебното производство пред окръжния съд Г. е бил призоваван чрез служебния му защитник адв. Н., която не е имала връзка с лицето. От същата е депозирана молба, с която уведомява съда, че няма връзка с подсъдимия и моли съдебното производство по делото да бъде спряно до неговото установяване, за да участва лично, която не е била уважена от съда.

По делото не са били получени данни за осъденото лице от изисканите справки от Министерството на правосъдието да се намира в някое от местата за лишаване от свобода.

Съдът е назначил адв. Н. за служебен защитник на Г., който да го представлява и защитава в съдебното производство по делото, което е проведено и приключено в негово отсъствие.

Съдебното производство по делото пред първата инстанция спрямо Г. е приключило с присъда, постановена в съдебно заседание на 24.03.2013 г. в негово отсъствие, като в заседанието е участвал служебния защитник на подсъдимия, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и му е било наложено наказание от 5 години лишаване от свобода като е оправдан относно съучастието с подсъдимия Е.. С присъдата Г. е бил осъден да заплати и съответните разноски по делото.

По въззивни жалби на подсъдимите по делото, в това число и по жалба на служебния защитник на осъденото лице е образувано въззивно производство, в.н.о.х.д. №162/2010 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, по което е постановено решение, с което е потвърдена присъдата на окръжния съд за подсъдимия Г.. Въззивното производство е проведено в отсъствието на осъдения и с участието на служебния му защитник адв. Н.. Г. не е бил намерен, за да се призове за делото лично, призовката от Затвора – гр. Бургас е върната невръчена, като от получената справка е установено, че не се намира в мястото за лишаване от свобода. За съдебното заседание пред апелативния съд Г. е бил призован чрез служебния му защитник адв. Н., която не е имала връзка с лицето.

По касационни жалби на подсъдимите по делото, включително и от адв. Н. като служебен защитник на осъдения Г. е образувано н.д. № 647/2010 г. по описа на ВКС, 1-во НО, по което е постановено решение № 10/09.02.2011 г., с което въззивното решение е оставено в сила.

Осъденият Г. не е бил уведомен за касационното производство и не е участвал в него лично, поради това, че не е могъл да бъде намерен, за да се призове за делото. Пред ВКС осъденият е бил представляван от служебен защитник адв. М., назначен от ВКС.

Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на цялостното наказателно производство по делото обуславят извод за основателност на искането на осъдения Г. за неговото възобновяване при условията на чл. 423, ал.1 от НПК и за отмяна на 4 влязлата в сила присъда.

Съгласно текста на чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъденото лице за възобновяване на делото се уважава, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство това лице се е укрило, което е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.254 от НПК / отм./ в редакцията към датата на провеждане на задочното производство или когато тази процедура е била изпълнена и осъденият не се явил в съдебно заседание без уважителна причина.

По настоящото дело не се установяват законовите предпоставките на двата случая, при които искането за възобновяване на задочно осъдено лице не се уважава. От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство на осъденото лице не е било предявявано лично обвинение, тъй като същият не е бил намерен, за да бъде призован, включително и чрез проведено общодържавно издирване.