Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 29.09.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 920/2023
Вид
Решение № 397
Подписан
29.09.2023
В сила
29.09.2023
Състав
Грета Денчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Кърджали, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100920 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с ЕГН ********** против „АРТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 108028586 по обективно и субективно съединени осъдителни искове по чл.128 т.2 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от общо 18 655.80 /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет / лева , от която : 6 218.60 лева , представляваща неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м.май, юни и отчасти м. юли -до 14.07.2023 год./ датата на прекратяване на трудовото правоотношение / ; 7 681.80 лева- представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за срока на договореното предизвестие- 3 брутни работни заплати , както и сумата от 4 755.40 лева - представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ -за неползван от годишен отпуск за 2023 год. - 39 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски в производството.

Ответникът в срока за отговор не е подал такъв по реда на чл.131 от ГПК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, процесуалното поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца з а постановяване н а неприсъствено решение, намира, че са 1 налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства, в това число при приложение на последиците на разпоредбата на чл.161 от ГПК поради непредставяне на писмени доказателства от ответника, за който е бил задължен от съда с определението за насрочване.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на 2518.70 лв. , от които 2500 лв. з а заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и 18.70 лв. държавна такса за вписване на обезпечителна заповед. Съдът намира, че направените разноски в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки следва да се присъдят в настоящото производсто по следните съображение:

Обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото – и с бъдещия изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС – ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж.

2

С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 – 1226.. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили. В случая не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител – такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред съдебния изпълнител производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по вписванията при налагане на възбрана – чл. 400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в настоящото производство, съдът следва да присъди направените разноски в обезпечителното производство.

Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат държавната такса по делото съразмерно на уважената част на всеки от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали 3 сумата 746.23 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586 , със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати н а А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с ЕГН ********** сума в общ размер на 18 655.80 /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет / лева , от която : 6 218.60 лева , представляваща неизплатеното брутно трудово възнаграждение за м.май, юни и отчасти м. юли -до 14.07.2023 год./ датата на прекратяване на трудовото правоотношение / ; 7 681.80 левапредставляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за срока на договореното предизвестие- 3 брутни работни заплати , както и сумата от 4 755.40 лева представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ -за неползван от годишен отпуск за 2023 год. - 39 дни, по прекратено трудово правоотношение съгласно Заповед №411/14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586 , със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати н а А. Е. Г., от гр. М. , К.обл., с ЕГН ********** , сума в общ размер на 2518.70 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 108028586, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ № 2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали сума в общ размер 746.23 лв., представляваща дължима държавна такса в производството.

Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета на съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: : IBAN BG22BUIN*************** Банка „ Алианц -България „ АД гр. София, с титуляр на сметката "АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. и БОЯДЖИЕВ".

4

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5