Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 405 от 29.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2240/2025
Вид
Решение № 405
Подписан
29.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Весела Калчева Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 пр.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Ямбол, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102240 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Д. И. Д. от гр.Т, представляван от адв. Ж. Г., срещу А. Д.

И., Т. С. И., Н. С. С. тримата от гр.Я, и Й. С. С. от гр.С, в която се твърди, че ищецът е собственик на 146/584 ид.ч. от дворно място в гр.Я., ул.***, представляващо имот № *** в кв.***, ведно с ½ от построените в него сгради, като наследник на П. И. И., починала на 23.12.1997 г. Ответникът А. И. е наследник на Т. И. Т. Сочи се, че на наследодателките е издадено разрешение за строеж относно гараж. Ищецът е признат за собственик на ½ от него с нотариален акт от 1999 г., а ответникът-на останалата ½ през 2020 г., като два месеца покъсно му е издаден констативен нотариален акт за давностно владение върху 1/2 ид.ч., принадлежаща на ищеца. Впоследствие А. И. и *** Т. И. са продали гаража на останалите ответници, техни роднини -***. Ищецът твърди, че е владял гаража въпреки неосъществяването на пряка фактическа власт като живущ в гр.Т., заплащал е дължимите данъци за своята 1/2, а от своя страна ответникът не е манифестирал намерение да свои целия имот, не е оспорвал наследствените му и собственически права. Бил е само държател на сградата, която е ползвал в периода 19.05.2017 г.-19.05.2020 г., за което дължи обезщетение в размер на месечен наем от 150 лв. за 36 месеца, като съответстващата на ищеца ½ ид.ч. от него е 2700 лв.. Писмена покана към ответника във връзка с обезщетението не е отправяна до подаване на исковата молба. Разпоредителната сделка в полза на вторите двама ответници противоречи на добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите, с оглед ниската продажна цена по нотариалния акт, многократно под данъчната оценка и пазарната стойност на имота. Реално сделката прикрива дарение и поради това е симулативна, предвид и запазеното пожизнено право на ползване на продавачите. Налице е заобикаляне на закона-чл.33 от ЗС. Поради това се иска съдът да 1 установи правото на собственост на ищеца и да осъди ответницитe да му предадат владението върху 1/2 ид.ч. от гараж с идентификатор № *** с площ от 23 кв.м., построен в ПИ с идентификатор № ***, както и на 146/584 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № ***, с граници: имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, находящ се в гр.Я., ул.*** и да отмени констативния нотариален акт на ответника А. И. за давностно владение върху 1/2 ид.ч. от гаража; да осъди А. И. да заплати на ищеца сумата от 2700 лв. - обезщетение за ползване на съсобствената му ½ ид.ч. от гаража за периода 19.05.2017 г.-19.05.2020 г. Иска и на посочените в съотношение на евентуалност основания съдът да прогласи за нищожен договора за продажба на 1/2 ид.ч. от гаража, сключен с нотариален акт № ***, том ***, рег.

№ ***, дело № *** от 08.06.2020 г., поради противоречие с добрите нрави, със закона и заобикалянето му, съотв. поради относителна симулация, като съдът прогласи, че прикритата сделка е дарение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат.

В срока за отговор ответниците А. И. и Т. И. заявяват, че не оспорват правото на собственост на ищеца върху 146/584 ид.ч. от дворното място, а оспорват останалите му искове като неоснователни, като възраженията си основават на фактите, че ищецът не е посещавал имота през последните 15 години. Ответниците са придобили имота по давност, като са го владели повече от 10 години, още от построяването му, като са присъединили владението на родителите на А. И.. Още наследодателите на ищеца и ответника приживе през 1973 г. са извършили неформална делба на сградите в имота, вкл. гаража, предоставен в дял на наследодателката на втория ответник-Т. И., тъй като е построен от ответника и неговите родители с лични средства и труд. Ремонтите също са извършвани от негопоставил е нова гаражна врата. Манифестирал е владението си пред ищеца, който никога не е имал ключ от гаража, нито автомобил. Твърди, че всеки от съсобствениците е владял самостоятелен жилищен обект със знанието и без противопоставянето на другия и не е необходимо извършване на действия по отблъскване на владението. Вторите двама ответници са владели от своя страна имота повече от 5 години от продажбата като добросъвестни владелци. Първите двама ответници държат гаража като титуляри на вещно право на ползване. Оспорват правото на ищеца на обещетение за неползване на имота, поради липсата на съсобственост, поради изтекла погасителна давност. Оспорват като неоснователни и исковете за нищожност на продажбата. Изтъкват липсата на „обратно писмо“ у ищеца.

Ответниците Н. С. С. и Й. С. оспорват исковете като недопустими поради липса на правен интерес и като неоснователни. Възраженията си основават на фактите, че са владели от своя страна имота повече от 5 години от продажбата като добросъвестни владелци и са придобили имота и по давност. Излагат доводи, че освен заплатената продажна цена за имота от 9500 лв., договорът е сключен за такава цена и с оглед запазеното пожизнено право на ползване на продавачите, поради което не е симулативен. Цифровите изражения не 2 трябва да се отчитат механично без съобразяване на други, също релевантни за правоотношението факти. Сочат, че ищецът не разполага с „обратно писмо“, навеждащо на вероятност за привидност на изразеното съгласие по договора. Оспорват твърдението за заобикаляне на закона-на чл.33 от ЗС, който считат за неприложим с оглед факта, че в дворното място има т.нар „хоризонтална етажна собственост“ и собствениците на отделни сгради, принадлежащи на различни собственици, не са длъжни да ги предложат за изкупуване.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че ищецът е наследник на П. И. И., а А. И.-на Т. И. Д., които са *** и на името на които е издадено Разрешение за строеж №*** г., заверено копие от което е предоставено от Община Я. С него е разрешен строеж на масивен гараж с площ от 18 кв.м. по одобрен архитектурен план, който според общината е идентичен със сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на града (съгласно изпратеното до ЯРС придругително писмо).

Т. И. Д., чийто единствен наследник е А. И., е починала на 29.08.2010 г., видно от приложеното по нот.дело № *** от 19.05.2020 г. Удостоверение за наследници от 12.08.2018 г. на Община Я. В нотариалното дело се намира и Строителен протокол № *** г. на ГНС-Я., Отдел „Строителство, архитектура и благоустройство“, в който е определена строителна линия и ново за гараж, в присъствието на Т. Д.-***.

Не е спорно, че наследодателките са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № *** том *** дело № *** от 1972 г. на ЯРС, представляващ дворно място от 265 кв.м., а по скица ½ ид.ч. от парцел ***, ведно с построените в него жилища.

Ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № *** том *** дело № *** от 1999 г. на *** рег.№*** с район ЯРС, относно 146/584 ид.ч. от дворно място в гр.Я., ул.***, представляващо имот № *** в кв.***, ведно с ½ от построените гараж, масивно жилище и второстепенни сгради, като се е легитимирал с горепосочения нотариален акт и три строителни разрешения.

Не се спори, че ответникът А. И. е признат с нотариален акт № *** том *** дело № *** от 13.03.2020 г. на нотариус рег.№ *** за собственик по давностно владение и наследство на жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор № ***, друг вид сграда за обитаване с идентификатор № ***, 1/2 ид.ч. на постройка на допълващото застрояване с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м., както и по наследство на ½ ид.ч. от 268/591 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***. кв.м. С оспорения нотариален акт № *** том *** рег.№ ***, дело № *** от 19.05.2020 г. на нотариус рег.№ *** въз основа на обстоятелствена проверка ответникът А.И. е признат за собственик по давностно владение и наследство на останала 1/2 ид.ч. на постройка на допълващото застрояване с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.м., като се е 3 легитимирал и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № *** том *** дело № *** от 1972 г. на ЯРС, Разрешение за строеж №*** г. и Строителен протокол № *** г. на ГНС-Я.

Не е спорно, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от 08.06.2020 г.

А. И. и Т. И. са продали на Н. С. С. и Й. С. С. описаните в нотариалните актове на продавача жилищна и други сгради, ведно с ½ ид.ч. от 265/591 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** срещу цена от 9500 лв., като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на продадените имоти.

Относно процесния гараж и дворното място са представени скици от 27.08.2021 г. на СГКК-Я. В тях за собственици са посочени Н. С. С. и Й. С. С. по нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от 08.06.2020 г.

По делото са представени приходни квитанции на Община Я за платени данъци от ищеца през 2012 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2022 г. за недвижим имот-земя и града- в гр.Я., ул.“***

В показанията на св. И.- *** на ищеца и ответника А. И.- се сочи, че *** на последния е построил къща в дворното място към 1980 г. Когато свидетелката, която от 1971 г. живее в гр.С., е ходила в имота, е заварила гаража построен към 1975 г. Не помни, кой е ползвал гаража. Сочи, че *** на ищеца е имал автомобил (***) и вероятно е построен за него. После добавя, че и двамата *** –на двамата ответници- са били шофьори на такси и винаги пред гаража е имало едно такси. Никога не е ставало дума, на кого е гаражът, чия е собствеността.

Майките на ответниците-нейни ***, са ползвали жилищните сгради самостоятелно, а самият ответник А.И. е живеел в новата голяма къща в дъното на двора. Къщата на ищеца е след гаража и е срутваща се. Ищецът е казал на свидетелката, че *** му не му дава ключ от гаража. Това е било към 2016 г., а може и 5-6 години по-рано. Свидетелката го е посъветвала да му изпрати нотариална показана за плащане на наем. През 2019 г. са посетили *** за делба на имотите, като *** е съобщил, че се касае за неделим имот. Свидетелката не си спомня, дали на срещата е станало въпрос за гаража.

Св. П. - *** на *** на ищеца- дава показания, че когато се е омъжила през 1972 г., се е строил гаражът. От *** си свидетелката е узнала, че той и ***-*** на ищеца- са участвали в заливането на покривната плоча. *** й е бил повикан да помага за това. Ищецът е имал ***, който свидетелката е виждала спрян отвън, на улицата. По време на строителството е учел в Т. Не е виждала, кой ползва гаража. Не е виждала ответника при него. Свидетелката е посещавала имота само по конкретни поводи. Не живее наблизо.

От показанията на св. К., И. и Г.-П.-*** на процесния имот- се установява, че *** на ответника А. И. е започнал да строи гаража през 1973 г., с помощта на св.К., с когото са работели заедно като строители в чужбина (У.). Имал е спестени от работата си пари в ДСК и е заплащал материалите. На св. И., която е работела в ДСК и лично е обслужвала движението на средствата му по сметките, е съобщил, че ще прави гараж, защото ще си купува автомобил. Двамата със свидетеля К. са слагали арматура, правили кофраж, забивали 4 колчета, изливали са стените и после са заливали плочата за гаража. Построили са го за едно лято. Свидетелят не помни бащата на ищеца да е помагал, нито ***, когото не познава.

Гаражът е ползван от ***на отв.А.И., който е имал ***, а после -от ответника, който е имал ***. *** на ищеца не го е ползвал, не е имал автомобил. Бил е *** на автобус. Ищецът е излязъл от дома си от 14-15-годишен и е учел в К. (св.И. и П.). *** на ответника е имал такси. Пред имота свидетелят К. е виждал само един автомобил. Преди 5-6-7 години ответникът А.И. е сменил вратите на гаража, а според св. П. е правил това заедно с другите ответници-племенници на ответницата. През годините всяка от двете ***-Т. и П.-е живеела в своята къща. След като са се споразумели двете, коя къща на кого да бъде, е строен гаражът.