Разпореждане № 1360 от 20.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1360 гр. Разград, 20.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100664 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Н.

А. Т. с ЕГН-**********, настоящ адрес: гр. София, УЛ. *** (***) № 1, общ.

Столична, обл. София (столица), за сумите: 434,60 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 6112140/07.01.2025 г. за периода от 21.01.2025 г. до 11.11.2025 г. ведно със законната лихва, считано от 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 455,60 евро договорна лихва за периода от 21.01.2025 г. до 11.11.2025 г.; 32,60 евро мораторна лихва, начислена за периода от 22.01.2025 г. до 06.04.2026 г., както и разноски по делото.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на подписано на 28.11.2025 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу Н. А. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6112140 и договор за поръчителство и двата от дата 07.01.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/6112140 от дата 10.12.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството и на пълномощник на.

С Разпореждане № 1195 / 06.04.2026 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да посочи извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде 1 отхвърлено. Разпореждането е връчено на заявителя на 08.04.2026 г., в предоставения срок е постъпила молба с вх. № 4351/09.04.2026 г., с която се уточнява, че както преди, така и след цесията, по процесното задължение не са извършвани плащания от длъжника. Документ за платена държавна такса не е представен.

След разглеждане на получената молба, съдът с Разпореждане № 1239 / 13.04.2026 г. е дал допълнителни указания - да посочи правното основание на претендираното вземане, като конкретизира кои договорни клаузи обуславят дължимостта му, както и как се формира разликата между договорената в Договор за паричен заем № 6112140, сключен на 07.01.2025 г. с „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 (заемодател), заемна сума в размер на 850,00 лева и реално предоставената на заемателя сума 530,04 лв., при положение че същата не може да бъде установена от представените към заявлението документи.

На 20.04.2026 г. заявителят е депозирал молба с вх. № 4641, с която обаче вместо да бъдат изпълнени дадените допълнителни указания, се развиват съображения, че целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, че за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. В подкрепа на твърденията е цитирана практика на окръжни съдилища.

С оглед заявлението и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено следното:

Съгласно чл. 42, ал. 4 от Наредба № 6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма плащането се счита за извършено, когато органът на съдебна власт получи потвърждение от информационната система на съответния електронен платежен инструмент, каквото нито към датата на постъпване на заявлението, иницииращо настоящото производство, нито в следващите дни е отразено в ЕПЕП.

Предвид кратките процесуални срокове и произтичащите за съда задължения за служебна проверка за съответствие на изискванията на чл. 410, във връзка с чл. 128, т.2 ГПК, от заявителя е изискано да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Такава не е представена с нито една от двете депозирани молби, а също така и към настоящия момент в секция „Основни данни“, подсекция „Суми към документ“, е отразено плащане 0 (нула) евро при дължима държавна такса 15,69 евро.

Същевременно със заявлението се претендират следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6112140 от 07.01.2025 г.: главница в размер на 434,60 EUR ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 06.04.2026 г. до окончателното и изплащане; 455,60 EUR, представляващи договорна лихва за периода от 21.01.2025 г. до 11.11.2025 г. и 32,60 EUR, представляващи мораторна лихва за периода от 22.01.2025 г. до 06.04.2026 г.

От представения договор за паричен заем е видно, че е уговорена заемна сума в размер на 850 лв., като съгласно приложения разходен касов ордер на заемателя е изплатена сума в размер на 530,04 лв. В договора е предвидено приспадане на застрахователна премия от заемната сума, но съдът не установява съобразно посоченото в представените документи ясно и конкретно индивидуализиране на всички удръжки, довели до изплащането на посочената сума. При това положение съдът не може да установи на какво правно основание се претендира разликата между договорената заемна сума и 2 реално предоставената на заемателя, нито кои договорни клаузи обуславят дължимостта на тази част от вземането, а съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК има задължение да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто видно от представените материали е Договор за паричен заем № 6112140 от 07.01.2025 г.

Изложеното води до отхвърляне на заявлението на основание чл. 411, ал.

2, т. 1 и т. 2 ГПК.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. А. Т. с ЕГН-**********, настоящ адрес: гр. София, УЛ. *** (***) № 1, общ.

Столична, обл. София (столица), за сумите: 434,60 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 6112140/07.01.2025 г. за периода от 21.01.2025 г. до 11.11.2025 г. ведно със законната лихва, считано от 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 455,60 евро договорна лихва за периода от 21.01.2025 г. до 11.11.2025 г.; 32,60 евро мораторна лихва, начислена за периода от 22.01.2025 г. до 06.04.2026 г., както и искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3