Решение № 441 от 22.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901909 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на главния публичен изпълнител при ,,Национална агенция за приходите”, ЕИК ******* срещу Л.-К. ООД, ЕИК ******* и ,,Р.И.” ООД, ЕИК *******.

В исковата молба се твърди, че ответникът Л.-К. ООД, ЕИК ******* има възникнали публични задължения в размер на 2 033 147,93 лева, от които 952 132,84 лева – главници и лихви 1 081 015,09 лева, въз основа на подадени от данъчнозадълженото лице данъчни декларации – справки декларации по ЗДДС за периода 12.2012 г. – 08.2014 г. по ЗОДДФК, по ЗКПО – по ревизионен акт.

Твърди се, че след натрупване на публичните задължения ответникът Л.-К. ООД, ЕИК ******* е прехвърлил на втория ответник три броя недвижими имоти:

1. Недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район Младост, жк.*******, в сградата на блок № ******* съгласно строителна документация - жилищна сграда „Ксения“, група „ВА а именно Самостоятелен обект в сграда с предназначение За офис, заснет с идентификатор № ***, по КККР на гр.София, община

Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-1815/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК; адрес на имота: гр.София, район Младост, жк.*******, блок ******* вх.1, етаж 0, обект офис № 2; брой нива на обекта: едно, площ по схема: 56,73 кв.м. – с нотариален акт № 177 от 02.10.2018 г., том I, рег.№ 14280, нотариално дело № 152 от 2018 г., вписан в СВ София с вх.рег.№ 64594,дв. вх.рег.№ 63609, том 147, акт № 168, дело № 46502 от 02.10.2018 г.

1

2. Недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район Младост, жк.*******, в сградата на блок № ******* съгласно строителна документация - жилищна сграда „Ксения'1, група „В“, а именно Самостоятелен обект в сграда е предназначение За офис, заснет с идентификатор № ***, по КККР на гр.София, община

Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД- 1815/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК; адрес на имота: гр.София, район Младост, жк.*******, блок ******* вх.*******, обект офис № 1 3; брой нива на обекта: едно, с площ по схема: 63,09 кв.м. - нотариален акт № 189 от 05.10.2018 г., том I, рег.№ 14560, нотариално дело № 163 от 2018 г., вписан в СВ София с вх.рег.No 65864, дв.вх.рег.Хе 64902, том 151, акт Хе 77, дело Хе 47523 от 05.10.2018 г;

3. Недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район Младост, ЖК.*******, В сградата на блок Хе ******* съгласно строителна документация - жилищна сграда „Ксения“, група „В“, а именно Самостоятелен обект в сграда с предназначение За офис, заснет с идентификатор X® ***, по КККР на гр.София. община

Столична, област София (столица), одобрени със Заповед Хе РД- 1815/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК; адрес на имота: гр.София, район Младост, жк.*******, блок ******* вх.1, етаж 0, обект едно; брой нива на обекта едно, с площ по схема: 54,61 кв.м. - Нотариален акт № 197 от 11.10.2018 г., том I, рег.№ 14872, нотариално дело № 171 от 2018 г., вписан в СВ София с вх.рег.№ ******* дв.вх.рег.№ 66257, том 154, акт № 78, дело № 48540 от 11.10.2018 г.

Общата данъчна оценка на трите имота възлиза на 122 692,30 лева.

Ищецът сочи, че доколкото се касае за данъчни задължения по подадени от длъжника данъчни декларации, справки декларации, и е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК, то тези задължения (за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г.) са окончателно установени.

Намерението за увреждане на публичните изпълнители по чл. 216 от ДОПК се извежда от извършване на разпоредителните сделки след натрупване на публичните задължения, и то по декларации на самото данъчно-задължено лице, при което с трите сделки ответникът Л.-К. ООД, ЕИК ******* се е разпоредил с недвижими имоти, които е можело да послужат за удовлетворяване на публичните му задължения. Така се намалявало имуществото за удовлетворяване на публичните задължения и последващото неизпълнение на публичните задължения, вкл. и в рамките на образувано изпълнително производство. Поддържа се довода, че обстоятелството, че сделките са възмездни не променя извода за намерение за увреждане на публични изпълнител, както и дали е налице друго имущество, от което могат да се удовлетворят публичните вземания. Сочи се, че за събиране на посочените вземания е образувано изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки, но липсва доброволно изпълнение.

Вследствие на гореописаните факти, според ищеца са налице всички основания за обявяване на трите сделки за недействителни, съгласно чл. 216, 2 ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно: сделките са сключени след възникване на публични задължения по подадени декларации и ревизионен акт, и разпореждането е с намерение да се увреди публични изпълнител.

Ответникът Л.-К. ООД, в отговор на исковата молба оспорва иска.

Поддържа, че не са налице предпоставките по фактическия състав на чл.

216, ал.1, т.4 от ДОПК за да бъдат обявени сделките за относносително недействителни. На първо място поддържа, че следва да е приложима редакцията на чл. 216 от ДОПК, в сила към дата на извършване на атакуваните сделки, а именно 2018 година, а не след изменението й през 2021 година. Поради това се твърди, че не са налице установени с ДРА публични вземания, тъй като в редакцията на чл. 216 от ДОПК към 2019 г. не се включват публични задължения по силата на подадени данъчни декларации.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност отoсно публичните задължения за периода 2012 – 2016 г. , като се позовава на 5 годишна давност.Оспорва се намерението за увреждане. Сочи се, че всички продадени имоти са били обременени с тежест - ипотека в полза на ОББ АД по даден банков кредит и е била наложена възбрана върху тези имоти. Поради това и след изповядване нa сделките, купувачът – ответника Р.Е. е заплатил продажната цена на банката – кредитор за погасяване на задълженията по банковия кредит. Това е било изискване от банката, за да вдигне възбраната и да заличи ипотеката върху тези имоти. По тази причина и Л.К. ЕООД не е можело свободно да се разпорежда с получените средства от продажбата, съответно да ги използва за погасяване на публичните си задължения. Сочи се, и че е налице привилегирован кредитор ОББ АД, т.е дори и имотите да са били изнесени на публична продан, получените средства не биха послужили за погасяване на публичните задължения. Поддържа се, че и не е налице намерение за увреждане, тъй като към 2018 г. е било налице друго имущество у ответника, което е можело да послужи за погасяване на публичните задължения.

В ОИМ ответникът Р.Е. ООД поддържа неоснователност на иска, като излага сходни аргументи с аргументите на ответника Л.К. ООД. Поддържа се, че липсват установени с влязъл в сила административен акт или съдебно решение публични задължения, като се сочи, че приложимата редакция на чл.

216 от ДОПК е тази към 2018 година. Поддържа се липса на намерение за увреждане, поради възмездност на сделките, плащане на продажната цена на ипотекарния кредитор ОББ АД. Прави се възражение за изтекла давност.

Поддържа се, че към дата на сделките е било налично друго имущество у ответника Л.К. ООД, което е можело да послужи за удовлетворение на публичните задължения. Прави възражение за разглеждане на делото по реда на търговските спорове.

И двамата ответници правят възражение за липса на индивидуализация в ИМ на вземанията на ищеца, на които основава претенцията си.

В ДИМ ищецът НАП поддържа исковете. Сочи, че в ИМ са посочени публичните вземания на НАП по пера, периоди и суми. Поддържа се, че способът за установяване на публични задължения е не само с акт на 3 държавен орган - РА или акт за установяване на задължения, а и чрез подаване на декларация от задължените лица по реда на чл. 105 от ДОПК.

Поддържа се, че задължения, установени по реда на чл. 105 от ДОПК са ликвидни и изискуеми. Оспорва се възражениетo за изтекла погасителна давност, като се сочи, че давностния период е 10 години, тъй като е налице спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК.

В отговорите на ДИМ ответниците поддържат възраженията си.

Поддържа се приложимата редакция на чл. 216 от ДОПК, твърденията за липса на установени по надлежния начин публични задължения, възраженията, че няма данни за спиране на давността., за липса на намерение за увреждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на синдика, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са три обективно кумулативно съединени иска по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, доколкото се атакуват три разпоредитлени сделки.

Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК (ред. ДВ. бр.105 от 29.12.2005 г.) недействителни по отношение на държавата са сделките и действията, извършени от длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, които действия са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели.

Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК (ред. ДВ. бр.105/2020 г. , в сила от 01.01.2021 г.) недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, които действия са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели, сделки и действия, извършени от длъжника, които действия са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели.

Следователно, за основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК следва да са налице следните предпоставки:

1) наличие публично вземане на държавата, установено по съответния начин,

2) сключването на сделка след датата на деклариране/установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия,

3) сделката да е извършена с намерение за увреждане на публичния взискател.

Първият спорен въпрос по делото е дали е налице установено вземане 4 на държавата за публични вземания.

Ищецът твърди, че в полза на НАП са уставени публични задължения, подробно уточнени в молба –уточнение на ИМ от 18.08.2023 година на ищеца, както следва: по ЗДДС – за периода 12.2012 г. – 08.2014 г. – по подадени от ответника Л.К. ООД справки -декларации общо в размер на 62804,97 лева – главница и лихва кък 02.10.2018 г. – 33 673,86 лева; вземане за лихви по ЗКПО – въз основа на влязъл в сила РА Р22221417009113-091-001/06.08.2018 г. за сумата от 12 296,30 лева – за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г.,изискуемо от 18.09.2018 година; вземания за данък върху доходите от трудови и рпипавнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, вноски за здравноосигуряване, вноски за ДОО, вноски за УПФ съгласно КСО за периода 01.01.2013 г. – 08.2018 г., установени с данъчни декларации, образец 6 за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ, както следва – данък върху доходите – главница 135 953,09 лева и лихва към 02.10.2018 г. – 35 916,19 лева, за вноски за ДОО – главница 85 786,44 лева и лихва към 02.10.2018 г. – 23 324,52 лева, вноски за здравно осигуряване – 35 511,33 лева, лихва към 02.10.2018 г. – 9 878,52 лева, вноски за УПИ – главница 18 159,39 лева и лихва към02.10.2018 г. – 4 915,21 лева

Общият размер на публичните задължения към 02.10.2018 г. възлиза на 338 215,22 лева - главница и 120 004,60 лева – лихва, към 05.10.2018 г. лихвата е 120 286,47 лева и към 11.10.2018 г. лихвата е 120 850,21 лева .

Както е посочено и в решение 60122/29.10.2021 г. по т.д. № 1256/20 г., II ТО на ВКС, при отговора на въпроса следва ли съдът при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника, следва да се отчетат спецификите и специалната правна уредба на иска по чл. 216, ал. 1 ДОПК. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК, според която недействителни по отношение на държавата, съотв. общините са сключените от страна на длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съотв. на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия, става ясно, че законодателят е имал предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо.