Определение № 1129 от 24.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3100/2024
- Вид
- Определение № 1129
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1129 гр. С., 24.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 276 от 03.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3 100/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е оставил без уважение като неоснователна частна въззивна жалба вх. № 107 153 от 08.10.24 г., предявена от В. П. М. срещу определение № 14 892 от 26.09.24 г., с което съдът е прекратил производството по делото, в частта относно исковата претенция по чл. 36, ал. 3 от ЗН, като недопустима. Така постановеното определение е връчено на страната В. С. П. на 17.02.25 г., видно от съобщението, приложено по делото.
С писмена молба вх. № 4 655 от 20.02.25 г. ответникът по частната жалба В. С.
П. е поискала от съда да допълни постановеното определение, като и присъди сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатска защита.
Ответникът по молбата В. П. М. оспорва молбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като страната е подала молбата след изтичането на срока за обжалване на постановеното определение, не е представила списък с разноските. Твърди, че молбата е неоснователна, тъй като настоящето производство няма самостоятелен характер. Прави възражение за прекомерност, като твърди, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, невъзможността да се прилага Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Моли съда да постанови определение, с което да остави без разглеждане същата като недопустима,, евентуално без уважение като неоснователна, а ако бъде уважена, то съдът да присъди разноски от 50 лв. до 120 лв., по Наредбата за правта помощ.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 276 от 03.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3 100/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е оставил без уважение като неоснователна частна въззивна жалба вх. № 107 153 от 08.10.24 г., предявена от В. П.
М. срещу определение № 14 892 от 26.09.24 г., с което съдът е прекратил производството по делото, в частта относно исковата претенция по чл. 36, ал. 3 от ЗН, като недопустима.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред въззивния съд е образувано по повод постъпила частна въззивна жалба от В. П. М., с която същата е обжалвала определение № 14 892 от 26.09.24 г., с което съдът е прекратил производството по делото, в частта относно исковата претенция по чл. 36, ал. 3 от ЗН.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на частната жалба ответницата е претендирала разноски за изготвяне на отговор на частната жалба, както и че към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 500 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определението си въззивния съд не се произнесъл по искането за разноски, отправено от ответника по частната жалба.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Молбата е неоснователна.
С постановеното от въззивния съд определение № 276 от 03.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3 100/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е оставил без уважение като неоснователна частна въззивна жалба вх. № 107 153 от 08.10.24 г., предявена от В. П. М. срещу определение № 14 892 от 26.09.24 г., с което съдът е прекратил производството по делото, в частта относно исковата претенция по чл. 36, ал. 3 от ЗН, като недопустима.
По отношение на наведените доводи за недопустимост на молбата съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. Видно от доказателствата по делото молителката е уведомена за постановеното определение на 17.02.25 г., а молбата е подадена в съда на 20.02.25 г., поради което настоящият състав намира, че същата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок. Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че молбата е недопустима, тъй като страната не е представила списък в разноските, който е необходимо условие съдът да се произнесе по нея.
Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 2 на Тълкувателно 2 решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК е посочено, че страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. За да е допустимо, изменението или допълването трябва да е поискано от страните в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му.
Според задължителните указания в т. 9 и т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК; Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Видно от доказателствата по делото съдът на се е произнесъл по искането за разноски, обективирано в отговора на частната жалба, поради което подадената молба за допълване на постановеното определение в частта за разноските е процесуално допустима.
По отношение на основателността на молбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на производството по който и да било от кумулативно съединените искове срещу него. Различно е положението при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник - съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява (той остава неразгледан, без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 от ГПК, тъй като съгласно чл. 271, ал. 2 от ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск). По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен - отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск - ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така 3 и по повод евентуалния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, и по главния иск, и по евентуалния иск. Когато производството бъде прекратено само по евентуалния иск, ответникът няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, а съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски в зависимост от изхода на спора по главния иск съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 от ГПК. Когато е предявен и втори евентуален иск - при процесуалното условие, че и първият евентуален иск бъде отхвърлен (в тези случаи първият евентуален иск е главен спрямо втория евентуален иск), съобразно гореизложеното ответникът има право на разноски само в случаите когато бъдат отхвърлени, и главният, и двата евентуални иска, или производството бъде прекратено по всеки от тях; а ищецът има право на разноски само ако някой от исковете му (главен или евентуален) бъде уважен със съдебното решение. Следователно, за разлика от случаите на частично прекратяване на производството по един от кумулативно съединените искове, когато съдът следва да осъди на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът да заплати направените от ответника разноски по повод този иск; при частично прекратяване на производството по един от евентуално съединените искове, съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски, в зависимост от изхода на делото по главния иск съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 от ГПК. Възприемането на друго разрешение относно разноските би заличило разликата между кумулативното и евентуално обективно съединяване на искове срещу един и същи ответник. В този см. е практиката на ВКС, обективирана в определение № 3 413 от 08.11.2023 г., постановено по гр. д. № 4 456/23 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
С оглед на данните по делото и предвид задължителната практика цитирана от настоящия състав съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е неоснователна.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4 655 от 20.02.25 г., с която ответникът по частната жалба В. С. П. е поискала от съда да допълни постановеното определение, като и присъди сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатска защита, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5