Определение № 1574 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1574 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. Й., ЕГН ...... и П. А. Г., ЕГН ********** и двете от гр. С. ул. „Ф. П.“ № ..., подадена чрез пълномощника им адвокат К. Н., против Определение № 460 от 05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2187/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е оставена без уважение молбата за конституиране като трето лице – помагач на И. В. Й. от гр. Д., ж.к. „Х.. Б.“, бл. ., вх. ., ап. ..

Частните жалбоподатели са останали недоволни от определението, с което не е уважено искането им за конституиране по делото на трето лице – помагач. Сочат, че в същото е допусната очевидна фактическа грешка във фамилното име на ответницата Г., което представлявало процесуално нарушение. Поддържат, че с отговора на исковата молба са оспорили твърдението на ищцата, че е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, като основанието им за привличане на И. Й. като трето лице – помагач обосновават с това, че ще докажат, че по време на възлагане на имота на ищцата, той не е бил собственик на този имот, тъй като с решение по гр.д. № 202/2003 г. по описа на Районен съд – Карлово на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД бил развален сключеният между П. А. Г. и И. Т. Г. от една страна и М.И. Й. от друга страна договор за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот. По това дело ищцата Н. Ч. била привлечена като трето лице – помагач и знаела, че длъжникът й И. Й. вече не бил собственик на имота, поради което не можел да отговаря с него за погасяване на задължението си. Затова ищцата следвало да си търси правата по друг начин от Й., а не да претендира чужд имот, собственост на П. и И. Г.. Поддържат, че по делото били представени писмени доказателства, от които се установявало, че И. Й. в момента на влизане в сила на постановлението за възлагане вече не е бил собственик на процесния имот, от което следва, че ищцата не е могла да придобие чужд имот. При положение, че съдът приемел, че И. Й. е бил съсобственик в недвижимия имот, то можели да предявят иск към него. По тези съображения молят да бъде отменено обжалваното определение и да бъде разпоредено да бъде привлечено поисканото трето лице – помагач.

Представят като писмено доказателство заверено копие от личната карта на 1 ответницата Г..

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Н. П. Ч. не е подал писмен отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 2187/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово е инициирано по искова молба на Н. П. Ч., ЕГН ********** от гр. К., ул. „З.“ № ... чрез пълномощника й адвокат Л. Н. против И. И. Й., ЕГН ....., П. А. Г., ЕГН ********** и И. Т.

Г., ЕГН ********** и тримата от гр. С., ул. „Ф. П.“ № .... за делба на съсобствения им недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху имота по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 14.11.2003 г. по изпълнително дело № 219/1999 г., образувано от съдия-изпълнител при Районен съд – Карлово, а правото на собственост на ответницата И. И. Й. произтича от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 16, том IV, рег. № 8756, дело № 596 от 14.12.2010 г., с който П. А. Г. и И. Т. Г. са прехвърлили гореописания недвижим имот на И. И. Й.. По отношение на ответника П. А. Г. излага съображения, че същата е задължителен необходим другар в процеса, тъй като покупкопродажбата, обективирана в посочения нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, е породила правно действие само за ½ идеална част от имота, а за останалата ½ идеална част сделката не е породила правно действие, поради това, че продавачите не се били собственици на тази част от имота, която е била възложена на ищеца от съдия-изпълнител при Районен съд – Карлово.

С Разпореждане № 307 от 30.01.2024 г. производството по делото е прекратено по отношение на ответника И. Т. Г., ЕГН ********** поради оттегляне на иска против него.

По делото са постъпили отговори на исковата молба, подадени от ответниците И. И.

Й. и П. А. Г. чрез пълномощника им адвокат К. Н., с които се оспорва правото на собственост на ищцата в процесния имот и се твърди, че ответницата Й. е изключителен собственик на имота по съображения, че към датата на възлагането на процесния имот М. И.

Й. и И. В. Й. не са били собственици на този имот поради вписана искова молба от праводателите П. А. Г. и И. Т. Г. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договора за продажба срещу гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № 198, том XI, дело № 3554/1997 г. По това дело настоящата ищца Н. Ч. била привлечена като трето лице – помагач, но не успяла да докаже твърдяното от нея, че процесният имот й бил възложен, тъй като постановлението за възлагане не било влязло в сила. След влизане в сила на решението по гр.д. № 202/2003 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което искът за разваляне на договора бил уважен, собственици на процесния имот останали П. А. Г. и И. Т. Г.. С Нотариален акт № 26, том IV, рег. № 8756, нот.д. № 595/2010 г. имотът бил прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка на ответника И. И. Й.. Ищцата била наясно, че за в бъдеще не може да предявява претенции за този недвижим имот, тъй като длъжникът й И.

Й. не бил собственик, но превишила правата си, като продължила да въвежда в заблуждение както съдебния изпълнител при Районен съд – Карлово, така и служителите при Служба по вписвания – Карлово. Формулирано е искане за привличане на И. В. Й.като трето лице – помагач.

С Определение № 460 от 05.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането, като се е обосновал с това, че правото на участие на привлеченото в процеса лице се обосновава с интереса на привличащия – главна страна в процеса, а в случая ответниците не са мотивирали искането си и за съда не става ясно по никакъв начин какъв е правният им интерес от привличането.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

2

Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението (чл. 223, ал. 2 от ГПК).

Привличането на трето лице – помагач е обусловено от наличието на правен интерес за привличащата страна от постановяване на благоприятно за нея решение по спора. Такъв интерес е налице или когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса, или когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала обратен иск срещу третото лице.

В случая от твърденията на страните не може да се направи извод за наличие на правен интерес за ответниците от привличане на И. В. Й. като трето лице – помагач. Нито се касае за прехвърляне на спорното право в хода на процеса, нито пък ответниците твърдят да разполагат с обратен иск против третото лице, чието привличане искат. Наличието на правен интерес се свързва винаги със съществуване на някакво субективно материално право на подпомаганата страна (в случая ответниците) против третото лице, което ще възникне при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск. По делото не се твърди, а и не се установява между ответниците и третото лице да съществува такова правоотношение, по силата на което ответниците да могат да претендират права против него при уважаване на иска за делба. Ответниците отричат правата в съсобствеността, както на третото лице, така и на ищцата, която не би могла да придобие право на собственост от несобственик. Следователно същият е трето за съсобствеността лице и за ответниците липсва правен интерес от конституирането му като трето лице – помагач. Решението по иска за делба не разпростира задължително действие (сила на пресъдено нещо) по отношение на третите лица и от решението в първата фаза на делбата не възниква регресно вземане на ответниците срещу третото лице. Доводите на жалбоподателите, че с привличането му в процеса те ще докажат, че същият не е бил собственик на имота, не обосновават правен интерес от конституирането му като трето лице – помагач, като ответниците биха могли да проведат доказване на своите възражения и без участието му в процеса. По отношение на довода, че ако се установи, че И. В. Й. е бил съсобственик, ответниците биха могли да предявят иск против него, следва да има предвид, че ако някоя от страните твърди, че трето лице има права в съсобствеността, то същото следва да участва в делбата, но не като подпомагаща страна, а като главна страна, тъй като в противен случай делбата ще бъде нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН.

Що се касае до възраженията за допусната в обжалваното определение очевидна фактическа грешка, касаеща фамилното име на ответника П. А. Г., въззивният съд констатира, че действително такава е налице, но това не представлява процесуално нарушение, което да се отразява на правилността на определението. За отстраняване на очевидните фактически грешки съществува специален ред съгласно чл. 247 от ГПК, като това може да стане по искане на страната или по инициатива на съда, без ограничения в срока.

По изложените съображения съдът намира, че районният съд правилно е оставил без уважение искането на ответниците за конституиране на трето лице – помагач, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно т. 9а от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, с което се потвърждава отказа на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 460 от 05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2187/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4