Определение № 4829 от 28.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4829 гр. Варна, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501940 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 59172/23.07.2026 г. на Д. Д. Х. срещу Определение № 9160/08.07.2026 г. по гр.д. № 3952/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по гр.д. № 3952/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта по предявения от Д. Д. Х. срещу „Обединена българска банка“ АД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1500 лева /равняваща се на 766.94 евро/ – главница, ведно със законната лихва върху същата за периода от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 439.91 лева /равняваща се на 224.92 евро/ – наказателна лихва за периода от 17.06.2010 г. до 17.05.2013 г., сумата от 138.80 лева / равняваща се на 70.97 евро/ – разноски по заповедното производство, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 569 по описа за 2024 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2013 г. по ч. гр. д. № 7041 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

В частната жалба се навежда оплакване, че атакуваното определение е неправилно. Жалбоподателката счита, че за да приеме, че за нея не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу „Обединена българска банка“ АД, районният съд е изходил от разбирането, че след сключването на договора за цесия единствен носител на спорното вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Навежда довод, че това схващане не съответства нито на предмета на иска по чл. 439 ГПК, нито на установената практика на ВКС, доколкото предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК е установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение, а не единствено законосъобразността на конкретното изпълнително производство и правният интерес на длъжника не се изчерпва с прекратяване на конкретното изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, а се състои в необходимостта със сила на пресъдено нещо да бъде отречено самото изпълняемо право спрямо всички лица, които се легитимират или могат да се легитимират като негови носители. Сочи се, че изпълнителният лист от 21.05.2013 г. е издаден въз основа на Заповед № 4070/20.05.2013 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7041/2013 г. по описа на Районен съд – Варна в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто универсален 1 правоприемник е „Обединена българска банка“ АД. Впоследствие, по силата на договор за цесия от 01.07.2021 г., вземането е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем „ЕОС Матрикс“ ЕАД). С исковата молба изрично се твърди, че изпълняемото право е погасено по давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Наред с това се поддържа, че цесията не е съобщена на ищцата по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се, че при тези твърдения е очевиден интересът решението да формира сила на пресъдено нещо както спрямо настоящия взискател, така и спрямо универсалния правоприемник на кредитора, в чиято полза е издаден изпълнителният л и с т. Жалбоподателката намира, че обжалваното определение противоречи на задължителните разрешения, дадени в Определение № 262/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586/2020 г. на ВКС, IV г.о., като неправилно районният съд приел, че това определение е неприложимо. Правното разрешение, дадено от ВКС, има принципен характер и не е обусловено единствено от конкретните фактически особености на разглеждания казус.

Върховният съд изрично приема, че длъжникът има правен интерес да отрече изпълняемото право спрямо всички лица, които се легитимират като негови носители, тъй като само по този начин ще бъде изключена възможността след приключване на едно изпълнително производство изпълнителният лист отново да бъде използван за образуване на ново изпълнително дело. Излага се, че такава защита търси ищцата. Не се споделя и изводът на районния съд, че сключването на договора за цесия само по себе си изключва правния интерес от предявяване на иска срещу „Обединена българска банка“ АД, тъй като жалбоподателката намира, че макар прехвърлянето на вземането да поражда действие между страните по договора от момента на неговото сключване, това не води до отпадане на интереса на длъжника решението да обвърже и универсалния правоприемник на кредитора, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба на Д.

Д. Х., с която срещу „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД са предявени субективно пасивно и кумулативно обективно отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено между страните, че ищцата не дължи на ответниците следните суми: сумата от 1500 лева /равняваща се на 766.94 евро/ – главница, ведно със законната лихва върху същата за периода от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 439.91 лева /равняваща се на 224.92 евро/ – наказателна лихва за периода от 17.06.2010 г. до 17.05.2013 г., сумата от 138.80 лева / равняваща се на 70.97 евро/ – разноски по заповедното производство, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 569 по описа за 2024 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2013 г. по ч. гр. д. № 7041 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност В исковата молба са наведени твърдения, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, универсален правоприемник на което се явява „Обединена българска банка“ АД. По молба на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД било образувано изп. дело № 221/2013 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, прекратено на 06.08.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като единственото изпълнително действие е предприето на 27.05.2013 г. – запор върху трудово възнаграждение. Излага се, че през м. март 2026 г. ищцата узнала за висящо срещу нея изпълнително дело № 569/2024 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова досежно вземанията по процесния изпълнителен лист, образувано по молба на 2

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер по силата на рамков договор за цесия от 01.07.2021 г. Ищцата поддържа, че с прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № 221/2013 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, съобразно дадените разрешения с ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, която е изтекла на 03.06.2020 г., а новото изпълнително дело № 569/2024 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова е образувано едва на 22.04.2024 г. когато правото на принудително изпълнение вече е било погасено по давност. Сочи се, че на ищцата не е било връчено уведомление за прехвърляне на вземането. Намира, че с оглед обстоятелството, че цесията не е била съобщена

„Обединена българска банка“ АД продължава да материалноправно и процесуално легитимиран ответник по предявения иск. Поддържа, че е налице правен интерес от отричане дължимостта на сумите по отношение на всички лица, които черпят права от изпълнителния лист и се легитимират като носители на вземанията. Изтъква, че същият не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително производство, а с отричане самото право на принудително изпълнение.

С обжалваното Определение № 9160/08.07.2026 г., първоинстанционният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 439 ГПК срещу „Обединена българска банка“ АД, тъй като със сключване на договора за цесия вземанията са преминали в патримониума на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като от този момент „Обединена българска банка“ АД вече не се легитимира като титуляр на същите. Допълнил е, че действително съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от цедента, но ефектът на прехвърлянето настъпва при самото сключване на договора, а цитираната разпоредба има за цел защита правата на длъжника, като го освобождава от отговорност, когато извърши плащане в полза на първоначалния кредитор преди да е узнал за прехвърлянето.

В съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение № 262/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586/2020 г. на ВКС, I V г.о., на което ищцата се позовава, се приема, че правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително изпълнение.

В Определение № 504/18.10.2016 г. по ч.т.д. № 1819/2016 г. на ВКС, I I т.о., е прието, че от значение за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК е твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия между първоначалния кредитор и взискателя-ответник, сключена след влизане в сила на изпълнителното основание. Въпросът за действието на цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК. Несъмнено е, че надлежно съобщената и валидно сключена цесия след влизането в сила на заповедта за изпълнение, няма правопогасителен за длъжника ефект, но в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за новонастъпил факт, с който той отрича материалното право на взискателя. Въпросът дали цесията има действие или не по чл. 99, ал. 4, във вр. с чл. 99, ал. 3 ГПК, ще следва да се реши от сезирания съд в самото исково производство.

Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът 3 следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. С Определение № 339 от 31.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1375/2020 г., III г. о., ГК, е приет за допустим предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжник срещу цедента, за завеждането на който е обоснован правен интерес именно с обстоятелството за липсата на уведомяване за последващо прехвърляне на вземането по изпълнителния лист.

При така изложените правни съображения и наведените от ищцата твърдения, че вземанията на кредитора „Обединена българска банка“ АД са погасени по давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение, след което същите са прехвърлени с договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, но същевременно оспорвайки и действието на цесията с аргумент, че не е надлежно съобщена от кредитора по заповедта, отричайки материалното право на цесионера, съставът на въззивния съд намира, че надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК в случая е не само легитимиращият се въз основа на договор за цесия взискател по новообразуваното изп. дело № 569/2024 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, но и първоначалният кредитор. Дали твърдяната липса на съобщаване на цесията на длъжника представлява факт, който е в състояние да рефлектира върху дължимостта н а процесните вземания и д а л и съотв. ответник е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.