Решение № 49 от 15.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. П., 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500891 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д.№ 971 по описа на Районен съд П. за 2024 година е осъдено дружеството „Елкоб“ ЕООД с ЕИК 11267223 със седалище и адрес на управление град П., ,ул.“Б.“№2, ет.1, ап.26, представлявано от управителя А.К.К. да заплати на „Булвес 77“ЕАД с ЕИК 202696868 със седалище и адрес на управление град С. ж.к.“И.В.“, бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1 ап.2, представлявано от управителя В.П.И. на основание чл.403, ал. 1, пр.1 от ГПК сумата от 11 433.26лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, поради това че за периода от 13.10.2020г до 27.02.2024г. сумата от 30 791.75лв.е била внесена като залог по чл.398, ал.2 от ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/2020г по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 11 433.26лв.,считано от датата на подаване на исковата молба08.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата , като за разликата от 11 433.26 лв. до претендираните 11 433.52 лв./ за сумата от 0.26 лв./ иска е отхвърлен.

Осъдено е дружеството „Елкоб“ ЕООД с ЕИК 11267223 със седалище и адрес на управление град П., ,ул.“Б.“№2, ет.1, ап.26, представлявано от управителя А.К.К. да заплати на „Булвес 77“ЕАД с ЕИК 202696868 със седалище и адрес на управление град С. ж.к.“И.В.“, бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1 1 ап.2, представлявано от управителя В.П.И. сумата от 2608.28лв. разноски по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Елкоб“ ЕООД в осъдителната му част .

Съдът възприел изцяло тезата на ищеца за претенцията на имуществена вреда ,под формата на пропусната полза, свързана с невъзможността да ползва учредената като залог парична сума 30791.75лв., която вреда съизмерва с размера на законната лихва за периода от внасяне на паричната гаранция 13.10.2020г. до връщането й 27.02.2024г.

В подкрепа на изводите си се позовал на посочените му от ищеца съдебни решения на ВКС.

Решението било постановено при нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени процесуални нарушения.

Принципно правилно били посочени кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл.403,ал. 1,изр. 1 от ГПК.

Фактическата обстановка била правилно установена с всички относими, допустими и необходими доказателства, но в нарушение на чл.235,ал.3 във вр.с чл....,ал.2 от ГПК не били обсъдени всички възражения на ответника и преценени всички доказателства, фактически обстоятелства ,поради което се стигнало и до неправилни и необосновани правни изводи.

Съдът, въпреки позоваването на задължителната съдебна практика на ВКС не обсъдил и изложил аргументи относно възражението по повод различието на понятията вреда под формата на „пряка и непосредствена вреда ” и ,, пропусната полза ”, които не могат да почиват на предположение.

В случая,замяната на обезпечението от „възбрана" с „паричен залог", било решение на ищеца и парите, дори да са били на негово разположение в банковата му сметка, не може да се предположи и със сигурност няма да му „донесат" банкова лихва в размер на „законната лихва", в която връзка била посочена съдебна практика.

В този смисъл, „пропусната полза" от лихви и техния размер не е сигурна и не е в пряка и непосредствена връзка, с временното затруднение да ги използва, поради собственото си решение да ги внесе по сметка на съда ,като обезпечение или най-малкото е налице съпричиняване.

Съдът не обсъдил и не изложил доводи относно направеното възражение за съпричиняване, а само констатирал , че за такова не може да се говори по смисъла на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД. Нито съдът, нито ищецът изложили конкретни твърдения, факти, обстоятелства и доказателства за наличие на пропусната полза и/или преки вреди от наложената възбрана върху имота в гр.С., за който уж имало подготвителни действия по продажбата му, за да заменят възбраната със залог и по този начин да се лиши от възможността да се разпорежда със заложената сума.

2

Във връзка с извода, че минималния размер на обезщетението при парично задължение следва да бъде в размер на законната лихва (чл.86,ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД) и на доказване подлежат само вредите надхвърлящи този размер, счита ,че следва да се има предвид, че първоначалното обезпечение е било непарично (възбрана), т.е не е лихвоносно и само по волята на ищеца е заменено с пари, т.е превърнато в лихвоносно „парично задължение”.

Поради това било направено и възражение за съпричиняване.

При определяне на първоначалното обезпечение нямало причиняване на вреди, вкл. под формата на пропуснати ползи.

Жалбоподателят се позовава на приетото в ТР № 3/ 13.01,2023г. по тълк.д.№ 3/2021г. на ОСГТК-ВКС, че пропуснатите ползи, като форма на вреда от непозволено увреждане, са в доказателствена тежест на ищеца (чл.154,ал.1 от ГПК), и настъпването им трябва да е сигурно, макар посочената отговорност да е безвиновна и специфична, както е прието в практиката по чл.290 от ГПК на ВКС в подобни казуси.

Съдът не изложил и абсолютно никакви съображение по установения факт,че по т.д.№ 271/2019г. на СГС е задържана гаранция в размер на 3000 лева, внесена от жалбоподателя, което означава, че следва да се приспадне.

Молят обжалваното решение да бъде отменено , иска – отхвърлен.

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника.

Подържат , че жалбата има по-скоро бланкетен характер, както и че с нея се цели отлагане на изпълнението на решението .

Първоинстанционният съд разгледал и обсъдил всички възражения на ответника, включително се произнесъл по въпроса за размера на вредата.

Обстоятелството, че тя е съизмерима с размера на законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари, съдът обосновал,позовавайки се и на съдебната практика.

Първоинстанционният съд съобразил задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 13.01..2023 г. по тълк.д. № 1/ 2021 г. на ОСГТК, както и решение № 156 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 449/ 2017 г. на второ т.о. на ВКС, решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 1684/ 2010 г. на трето г.о. на ВКС, решение № 432 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 1380/ 2010 г. на трето г.о. на ВКС.

Неоснователни били и другите изложени оплаквания в жалбата.

Съдът изложил подробни съображения по възражението за наличие на 3 съпричиняване.

Твърдението, че замяната на едно обезпечение с друго е неправомерно действие, имплицитно включено в твърдението на въззивника за „съпричиняване“, т.е. за деликтно поведение от страна на ищеца, било не само правно несъстоятелно, но и във голяма степен - недобросъвестно.

Твърдят още,че загубите, в резултат на нереализирането на пропусната полза в размер на цената, получена от ищеца при продажбата на имота, извършена след заличаване на възбраната чрез замяната на обезпечението със залог върху пари, отложена във времето заради въпросната възбрана, възлизала на сумата от 1 232 172,90 лв., и била значително по- голяма по размер от законната лихва върху внесената като залог от ответника по жалбата сума в размер на 30 791,75 лв. Чрез замяната на обезпечението ищецът не просто премахнал пречката за продажбата на имота, възбранен от „Елкоб“ ЕООД, но и спестил чрез тези свои действия значителни по размер суми, с които ако възбраната върху имота била останала, вредата от обезпечението чрез наложената възбрана на изцяло неоснователния иск на „Елкоб“ ЕООД би била значително по-голяма.

Задържаната гаранционна сума от 3 000 лв. можела да бъде усвоена от ищеца едва, след като той се снабди с положително за него съдебно решение по чл. 403 ГПК, за обезпечаването на който иск е предвидена въпросната гаранция

Молят решението да бъде потвърдено.

Намират ,че съдът е изложил ясни и последователни мотиви и постановил правилен съдебен акт. Позовават се и на актуална съдебна практика- Определение № 335/05.02.2024 г. по гр.д. № 2667/ 2023 г. на ВКС, III т.о.

Претендират разноски пред въззивната инстанция.

В дадения от съда срок е постъпила писмена защита от ответника по жалбата , в която се развиват идентични доводи и се сочи съдебна практика.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против „Елкоб“ ЕООД ищецът „Булвест 77“ ЕАД твърди,че с искова молба от 07.02.2020 г. подадена до Софийски градски съд 4 ответникът „Елкоб" ЕООД предявил срещу дружеството „Булвес 77” ЕАД искове за осъждане ответника да заплати сумата от 29 163,46 лв. - извършени, но незаплатени СМР, както и сумата от 1 628,29 лв. - мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2019 г.

Направено било и искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на ответника, намиращ се в гр. С., ул. „К.” № 50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор ...., УПИ ХХ-... с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор .....2 .

С Определение № 742/ 07.02.2020 г. на СГС, VI-20 състав, постановено по т.д. № 271/ 2020 г. обезпечението било допуснато,като била определена гаранция за ищеца в размер на 3000 лева. След внасянето на гаранцията била издадена и обезпечителна заповед.

Възбраната била наложена.

Постановеното определение ,с което е допуснато обезпечението било обжалвано с частна жалба от ищеца и потвърдено от въззивната инстанция.

Тъй като били инициирани подготвителни действия по продажба на имота, върху който е наложено обезпечението, за да се предотврати настъпването на по-големи вреди,дружеството – ищец с молба с вх. № 271089/ 09.10.2020 г. предложил на съда замяна на допуснатото обезпечение възбрана със залог върху пари по реда на чл. 280 и чл. 281 ЗЗД. Определен бил размер от 30 791,75 лв. и тази сума била внесена по сметка на СГС на 13.10.2020 г.

Съдът допуснал исканата замяна на обезпечението.

С Решение № 261162/ 22.07.2021 г., постановено по т.д. № 271/ 2020 г.

СГС уважил предявените от „Елкоб“ ЕООД искове частично - за сумата от 26 522,91 лв. главница и 1 444,03 лв. мораторна лихва. С решение № 719/ 17.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 412/ 2022 г. на САС, 13 състав по жалба на „Елкоб“ЕООД било отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и предявените искове отхвърлени изцяло. Това решение било обжалвано от „Елкоб“ ЕООД пред ВКС и с Определение № 99/ 16.01.2024 г., постановено от ВКС, I т.о. по т.д. 394/ 2023 г. не било допуснато касационно обжлване.

След влизане в сила на решението на САС ищецът поискал от СГС 5 връщане на внесения от него залог с молба вх. № 261789/ 22.01.2024 г. Съдът с Определение № 260145/ 24.01.2024 г. отменил обезпечението и разпоредил връщане на ответника на внесения от него на 13.10.2020 г. залог в размер на 30 791,75 лв. След влизане в сила на това определение на 13.02.2024 г., ищецът подал молба с вх. № 264096/ 16.02.2024 г. до Председателя на СГС за ефективното връщане на залога по банковата сметка на дружеството.

Сумата от 30 791,75 лв. била преведена по сметката на „Булвес 77“ ЕАД на 27.02.2024 г.

Законната лихва върху сумата от 30 791,75 лв., за периода от внасянето й по сметка на СГС - 13.10.2020 г., до 26.02.2024 г. до връщането и възлизала на сумата от 11 433,52 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Предявените от ответника срещу ищеца искове, обезпечени със залог в размер на 30 791,75 лв., били отхвърлени изцяло с влязло в сила съдебно решение.

Отговорността по чл. 403, ал.1 ГПК била безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намирало общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение. Съдебната практика приемала,че вредата в хипотезата на чл. 403, ал.1, пр.1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение.