Решение № 772 от 22.03.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Варна, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110109688 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 17255/01.07.2021 г. от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН **********, с адрес 9000 В. дължи сумата от 68.16 лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16858233001 от дата 13.12.2017. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури № № 1247191507/22.05.2018 г., 1248860921/22.06.2018 г., 1250525624/23.07.2018 г., 1252245951/23.08.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №206234/14.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 16556/2020 г. на РС-Варна.

Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:

Ищцовото дружество се легитимира като кредитор на ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на 1 вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303 е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Ищецът излага, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: 831642181 и ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16858233001 от дата 13.12.2017. г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лева, като срокът на договора бил 24 месеца, или до дата 13.12.2019 г. Въз основа на сключения договор били издадени фактури

№1247191507/22.05.2018 г.,

№1248860921/22.06.2018 г.,

№1250525624/23.07.2018 г. и №1252245951/23.08.2018 г., за периода от 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г. По-конкретно:

- фактура №1247191507/22.05.2018 г. с начислена за отчетен период 22.04.2018 21.05.2018 сума в размер на 29.57 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, CMC-2.15 лева ДДС ставка 20% 4.93 лева, платима в срок 08.06.2018 г.;

- фактура №1248860921/22.06.2018 г. с начислена за отчетен период 22.05.2018 21.06.2018 сума в размер на 29.35 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, CMC-1.97 лева ДДС ставка 20% 4.89 лева, дължими в срок до 09.07.2018 г. - фактура № 1250525624/23.07.2018 г. с начислена за отчетен период 22.06.2018 -21.07.2018 сума в размер на 26.99 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева; ДДС ставка 20% - 4.50 лева, платима в срок 08.08.2018 г.

- фактура №1252245951/23.08.2018 г. с начислена за отчетен период 22.07.2018 21.08.2018 сума в размер на 2.57 лв. /с ДДС/, платима в срок 08.09. 2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Сочи, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца 05/2018, 06/2018, 07/2018, и 08/2018 на стойност 68.16 лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.). Към всяка от фактурите има приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на абоната.

2

Твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, съгл. чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1, като твърди, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №16858233001 на дата 22.09.2018 г. крайна фактура №1253834795.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 24.08.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Излага, че в конкретния случай ответникът ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** е подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала е избраните услуги, не е изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадена ѝ е фактура, която не е заплатена в срок.

Ответникът в предоставения му срок за отговор на исковата молба по чл.

131 от ГПК чрез назначения му от съда особен представител излага следното становище за неоснователност на ищцовата претенция:

На първо място счита, че ответницата ЕЛ. ИВ. АНД. не е била в облигационни отношения с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. В условия на евентуалност, счита, че дори да се приеме, че е налице валидно облигационно правоотношение, не е доказана вината на ответницата за прекратения договор с мобилния оператор, като липсват представени доказателства, видно от които да се установи, че същият е уведомил абоната, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора, както й че е изпратил на абоната покана за доброволно плащане за претендиралата сума.

На второ място, оспорва твърдението на ищеца, че са били издадени посочените в исковата молба и непредставени към нея фактури, а представените като доказателства месечни сметки не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, като в тях не са предадени функции, свързани с получаване на стоки и услуги и не установяват, че „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е доставила въпросната услуга и достъп до мобилната мрежа на потребителя. Определя въпросните сметки като частни свидетелстващи документи, изготвени от „Българска телекомуникационна компания" 3

ЕАД и удостоверяващи изгодни за него факти, от които ищецът, позовавайки се и на договора за цесия, иска да черпи права, като сочи, че същите не носят подписа на ответницата, поради което не могат да обусловят неизпълнение от страна на ЕЛ. ИВ.

АНД. по сключения с нея и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и неговото прекратяване, поради наличие на виновно поведение от страна на абоната. В допълнение отбелязва, че цитираните от ищеца и неприложени по делото фактури представляват едностранно издадени от дружеството документи, неподписани от ответницата, не удостоверяват по категоричен начин предоставянето на процесиите далекосъобщителни услуги.

Отбелязва, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на една стока/услуга, а цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането само при извършена услуга.

На трето място отбелязва, че общите условия на мобилния оператор, при които е сключен процесният договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, не са подписани от ответницата, поради което не я обвързват.

На следващо място сочи, че е неоснователно твърдението на ищеца, че вземането на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД против ответницата в размер на 68.16 лева, представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. - 22.08.2018 г. е било прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „С. Г. Груп" ООД, а в последствие от „С. Г.

Груп" ООД на ищеца „ЮБЦ" ООД, тъй като не е представено описаното в Договора за цесия Приложение № 1. Също така сочи, че в представеното по делото Потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в което е посочено, че „С. Г.Груп" ООД има правата на кредитор по отношение на вземането в размер на 68.16 лева спрямо ЕЛ. ИВ. АНД., прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г., не е посочено кое е лицето, положило подпис за „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и в тази връзка не може да се направи преценка дали това волеизявление произтича от упълномощен представител на дружеството мобилен оператор, поради което твърди, че с въпросното потвърждение не се доказва, че „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило вземането в размер на 68.16 лева на „С. Г.Груп" ООД. Освен това навежда твърдения, че представеното извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. не доказва вземане, тъй като това приложение няма нищо общо с първоначалния договор за цесия от 16.10.2018 г. и не би могло да се приеме, че изявленията в потвърждението за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и в представено извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях 4 физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено, като сочи, че за подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в извлечението от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г." и такава индивидуализация не може да бъде направена и от горецитираното потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в което е посочено само името и ЕГН на лицето, както и размера на вземането. Твърди, че не е индивидуализиран и характерът на задължението доколкото, видно от представения договор в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно естество - за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др. Също така обръща внимание, че представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от приложение № I към договор за цесия от 01.10.2019 г.", съставен на 10.06.2021 г., не е издаден от представител на цедента, а от представител на цесионера - Юлиян Цампаров, поради което счита, че не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на дадено вземане. След като не изхожда от представител на цедента, то не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „ЮБЦ".

В допълнение излага, че представеното „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г." страда от пороци, които не биха могли да бъдат отстранени по пътя на тълкуването, тъй като в него е посочено „в изпълнение на чл. 6, ал. 5 от договор за цесия от дата 01.10.2019 г.", а в представения договор за цесия от 01.10.2019 г. няма така разпоредба.