Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 12.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1422/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
12.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120201422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на СИМВОЛ 2006 ООД, ЕИК: 202130902, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ...., представлявано от ...с ЕГН ********** и .... с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 819869-F813484 / 25.03.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което за нарушение на чл.59В, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ , във връзка с чл.59в, ал.4 от Наредба № H-18 /2006г и чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения и молят НП, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание, не се явява представител на дружеството жалбоподател.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник, която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 11.02.2024 г. била извършена проверка на съд за съхранение на течни горива, находящ се в гр. Бургас, на адрес: ул. „Фердинандова“ № 73, стопанисван от „Символ 2006" ООД, с ЕИК: 202130902. При проверката от ОП било установено наличието на 1 брой надземен, метален съд, стоящ на собствената си тежест, за съхранение на газьол, с вместимост от 1600 литра. При проверка в информационната система на НАП било установено, че ЗЛ не е подало данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличния съд. Било установено, че на 14.01.2025 г. е извършена, декларирана, получена доставка на дизелово гориво в обекта (ЕДП № 0021-24176-14.01.2025), в размер на 1 509 литра при 15 градуса, 1 като към деня на проверката не била подадена за това от ЗЛ.

Нарушението било установено в гр. Бургас на 11.02.2025 г. и документирано с ПИП cep АА К 0176910/11.02.2025 г.

За извършената проверка и констатациите от него, служител в ЦУ на НАП, съставил Протокол за извършена проверка. Бил съставен АУАН cep. AN № F813484 от 11.03.2025 г. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката нарушение, като го квалифицирал като нарушение на чл.59В, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, като предявил и връчила екземпляр от акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Не били депозирани възражения.

Впоследствие, на 25.03.2025 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на актосъставителя, като неговите показания са логични и непротиворечиви и съответстват на останалата част от доказателствената съвкупност.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.

В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.59в, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006г.), лицата по чл.

118, ал. 8 ЗДДС подават данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП.

В хода на извършената проверка е установено, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т.е продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП.

В конкретният случай, по делото е безспорно и категорично установено и че процесните данни не са били подадени в НАП независимо, че само месец преди извършване на проверката - на 14.01.2025 г. била извършена, декларирана и получена доставка на дизелово гориво в обекта (ЕДП № 0021-24176-14.01.2025), в размер на 1 509 литра при 15 градуса.

Задължението не било изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.

За така констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, гласяща, че „При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 2

4000 лв.“, т.е. наложената санкция, в размер на 1000 лева, е в минималния размер, поради което и същият не може да бъде намаляван.

Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното при този вид нарушения. Липсват каквито и да е доказателства, че неподаването на информация се дължи на технически проблем. Дори и това да е било така обаче, съставът намира, че отново няма да е налице маловажен случай. Ако е имало технически проблем, задълженото лице е следвало да използва другите законови способи за уведомяване на НАП на доставката на горивото.

В заключение, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв. /51,13 евро/.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 819869-F813484 / 25.03.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. против СИМВОЛ 2006 ООД, ЕИК: 202130902, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ...., представлявано от .... с ЕГН ********** и ...с ЕГН **********, с което за нарушение на чл.59В, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ , във връзка с чл.59в, ал.4 от Наредба № H-18 /2006г и чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА СИМВОЛ 2006 ООД, ЕИК: 202130902, да заплати на Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" сумата от 100 (сто) лева /51,13 евро/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3