Решение № 48 от 13.02.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№48 гр. Несебър, 13.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 1131 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.

От Д.Г.П. като законен представител на малолетната С.Х.С. са предявени искове по чл. 142 СК и по чл. 149 от СК – за присъждане на издръжка в полза на детето, вкл. и за минало време – за периода от 25.11.2018г. до 25.11.2019г. В исковата молба се излага, че Д.П. и ответникът са родители на малолетното дете, но не живеят заедно от месец август 2015г. Сочи се, че от момента на фактическата раздяла бащата на детето не полага грижи за него и не заплаща издръжка. Твърди се, че детето страда от заболявания, подробно посочени в исковата молба. Развиват се подробни съображения за наличието на нужда от специфични грижи за детето във връзка с тези заболявания. Сочи се, че за отглеждането на детето са необходими допълнителни разходи, вкл. за приемане на медикаменти. Твърди се, че Д.П. и детето живеят в жилище под наем в гр. Бургас. Развиват се съображения за получавани от ответника доходи – от агенция за недвижими имоти, от продажба на картини, от търговска дейност, от участие в общинска избирателна комисия и в театрални постановки. Излага се, че месечната издръжка, необходима за детето, е в размер на 2500 лв. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати 1/3 от нея – в размер на 800 лв., а за периода от 12 месеца преди подаване на исковата молба – в размер на 9600 лв. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който исковете се оспорват над размера от 170 лв. на месец. Признава се, че Д.П. и ответникът са родители на малолетното дете, че детето живее със своята майка в гр. Бургас, както и че същото страда от посочените в исковата молба заболявания. Оспорва се твърдението, че ответникът не е заплащал издръжка за детето след фактическата раздяла между страните. Развиват се съображения в насока, че ответникът е участвал в обзавеждането на обитаваното от майката и детето жилище. Твърди се, че той заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Развиват се подробни съображения в насока, че ответникът не е реализирал посочените в исковата молба доходи. Твърди се, че ответникът е с трайно намалена работоспособност от 2013г.

От него се признава получаване на 207,97 лв. месечно – пенсия за инвалидност, 43,44 лв. – финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, 80 лв. – за участието в общинска избирателна комисия, както и доход от 3000 лв. – от продажба на недвижим имот. С тези доводи се сочи, че ответникът е способен да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно. Развиват се съображения в насока, че от ответника е заплащана издръжка, поради което искът за издръжка за минало време се оспорва като неоснователен. От съда се иска да уважи претенцията за издръжка до размер от 170 лв. и да отхвърли претенцията за издръжка за минало време.

Претендира се присъждането на разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следна фактическа обстановка:

По делото не се спори, а и от приложеното удостоверение за раждане (на л. 7) се установява, че С.Х.С. е родена на ***г. Ответникът Х.Н.С. е баща на детето. Видно от експертно решение от 08.01.2018г. на УМБАЛ гр. Бургас (на л. 8 от делото) С.С. е освидетелствана от ТЕЛК със 78 % увреждане с чужда помощ, със срок до 01.01.2021г. и водеща диагноза „детска церебрална парализа”.

Посочени са заболяванията й - „детска церебрална парализа – латентна квадрипареза”, атопичен дерматит, изявен продължително време, сколиоза в торкалния и лумбалния отдел на гръбначния стълб с ограничени функционални нарушения, паралитичен страбизъм. Впоследствие на на 03.05.2018г. С. била освидетелствана с 94 % степен на увреждане с чужда помощ (експертно решение № 0884 от заседание 084 от 03.05.2018г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас на л. 9 от делото). Видно от логопедична характеристика на С.С. (на л. 17 – л. 18 от делото) детето е с недоразвита експресивна реч, разбира речта на възрастен и изпълнява прости инструкции. Изработен е план за работа с логопед.

Във връзка с нуждите на детето по делото е изготвен и приет социален доклад от Д.Б. (на л. 96 – л. 97). От него се установява, че от 15.03.2016г. по желание на майката детето е насочване от ОЗД/Д.Б. за предоставяне на дългосрочна социална услуга – „Дневна грижа” при Дом за медико-социални грижи гр. Бургас, където с детето работят рехабилитатор, психолог, логопед. Детето провежда допълнително срещу заплащане и курс по ерго-терапия. От доклада се установява, че продължаване работата със специалистите е от изключителна важност за детето и в бъдеще време – за продължаване развитието на самостоятелност, съответно с възрастта му.

Социалните работници провели среща с детето, при която то било във видимо добро общо състояние и отговаряло на опростени въпроси. Впоследствие станало напрегнато и по-активно, търсило и изисквало вниманието на майка си, не пожелало да остане до края на срещата. Констатирано е, че детето заявява желание и изисква незабавното му изпълнение, а в случай на отрицателен отговор бързо се изнервя и става тревожно, като след това трудно може да бъде успокоено. Дадено е заключение, че поради заболяванията на детето, то се нуждае от интензивна рехабилитация, както и от закупуване на специални рехабилитационни уреди и колани, специална козметика и прахове. Във връзка със зрителните му проблеми са необходими специализирани прегледи и интервенции от детски офталмолози.

От план за подкрепа (на л. 111 – л. 116 от делото) и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П. и Т.се установява, че детето посещава детска градина „Звънче” в гр. Бургас. От показанията на посочените свидетели се установява, че детето посещава и дом „Вяра, Надежда и Любов” в гр. Бургас, но при заложени минимални услуги. В детската градина детето се придружава непрекъснато от ресурсен учител, за което му се заплаща възнаграждение в размер на около 800 лв. на месец. Често св. П. (баба по майчина линия на детето) го води и го взема с такси от различните процедури, които детето посещава. Два пъти в седмицата малолетното дете ходи на логопед и за това се заплащат 15 лв. на посещение (в същата насока и показанията на св. Тортоланова). Посочените посещения са извън предвидената работа с логопед в посещавания дом. Един път седмично посещава ерго-терапия при цена от 20 лв. Два пъти седмично посещава медицински център „д-р Стайков” поради наследствена „сколиоза”, където се заплащат по 30 лв. на посещение. При здравословни проблеми детето посещава и хомеопатични прегледи при цена на преглед от 50 лв. За очите детето е водено в гр. София, като е направена препоръка да се проведат и две операции до 7-годишната му възраст. Поради заболяването „дерматит” на детето се закупуват скъпи препарати, вкл. крем за след баня на стойност около 80 лв. От показанията на свидетелката П. се установява, че детето се дразни от шум. Установява се, че винаги присъствала когато ответникът посещавал детето, като последният я посетил два пъти през лятото и един път след завеждане на делото. За коледния концерт на децата в детската градина ответникът закупил чоропогащник, боди и пантофки.

Купувал и различни подаръци за детето – напр. футболни топки.

От показанията на св. С. (майка на ответника) се потвърждава, че страните живели заедно в гр. Бургас до края на 2015г., като Х.С. полагал грижи за детето докато живеели съвместно. Помагал за извършен ремонт в апартамента на родителите на майката (където живеели по това време) като дал сумата от 10 000 лв. Установява се, че ответникът посещавал детето си редовно, наред с това го водел на рехабилитация. Според свидетелката през месец март 2019г. ответникът заплатил сумата от 200 лв. и било договорено, че до момента издръжката е заплатена. На 14.12.2019г. ответникът занесъл на детето пари за празниците, а за месеци ноември и декември 2019г. изпращал пари за издръжка по пощата. От показанията на свидетелката се установява, че ответникът имал офис в к. к. „Слънчев бряг”, но не успял да направи сделка за продажба на недвижим имот. Практикувал хоби като рисувал картини, които впоследствие продавал, но според свидетелката не продал почти нищо.

Свидетелката наблюдава подобрение в състоянието на детето от неговото раждане.

От 2 бр. фактури (на л. 15 – л.

16 от делото) се установява, че през месец декември 2017г. за малолетното дете била закупена триколка „Хепи” за сумата от 1056 лв. Видно от 2 бр. фискални бонове (на л. 110 от делото) и извадка от ценоразпис (на л. 107 от делото) за заплащане на детска храна за детето се заплащат по 90 лв. на месец. Видно от писмо от Д.Б. (на л. 99 от делото) детето С.С. получава сумата от 930 лв. месечно за периода 01.10.2018г. – 31.05.2021г. – месечна помощ за деца с трайни увреждания по реда на чл. 8д от ЗСПД.

Видно от писмо от РЗОК Бургас, ведно с приложена към него справка (на л. 144 – л. 145 от делото) за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. детето С.С. посетило три пъти д-р Чепилева за консултации и изследвания във връзка с детско здравеопазване.

По делото са събрани данни и за възможностите на родителите. От приложени към исковата молба извадки от интернет (на л. 20 – л. 24), от показанията на св. С. и от приложени към отговора на исковата молба 2 бр. декларации (на л. 61 – л. 62) се установява, че ответникът (като управител на „Ейч Ди Пропъртис” ЕООД) се занимава с брокерска дейност (продажба и отдаване на недвижими имоти под наем), но е декларирал, че за отчетните 2017г. и 2018г. предприятието не е осъществявало дейност. Установява се, че за дейността си ответникът наел офис в к. к.

„Слънчев бряг” – показанията на св. С. и разпечатка от интернет (на л. 122 от делото). Видно от справка от Регистър БУЛСТАТ (на л. 120 от делото) С. бил регистриран като „посредник при продажби”. От Решение № 151 от 26.10.2019г. на ОИК Несебър (на л. 25 от делото) и от служебна бележка от 13.12.2019г. (на л.

52 от делото) се установява, че С. бил член на комисията, за което през 2019г. получил сумата от 80 лв. Видно от 2 бр. служебни бележки (на л. 102 – л. 103 от делото) и справка от Общински театър Несебър (на л. 147 от делото) за 2019г. С. участвал в театрални постановки, като за цялата година получил сумата от 800,02 лв. за участията си. От представени към отговора на исковата молба медицински документи (на л. 45 – л. 51 от делото), разпореждания от ТП на НОИ гр. Бургас (на л. 44 и л. 53 от делото) и заповед от 07.03.2019г. на директора на ДСП Поморие (на л. 54 от делото) се установява, че от 19.09.2013г. ответникът е с трайно намалена работоспособност – първоначално 91 %, впоследствие 80 % (решение на ТЕЛК от 26.11.2015г.), а към момента – 50 % до 01.11.2021г.

(решение на ТЕЛК от 22.11.2018г.). Към момента получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 207,97 лв. и месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ в размер на 43,44 лв. От разпечатки от интернет (на л. 28 – л. 33 от делото), от водена кореспонденция по „Вайбър” между страните (съдържанието на която не се оспорва от тях – на л. 117 – л. 118 от делото) и от показанията на св. С. се установява, че ответникът се занимава с рисуване на картини, които впоследствие продава, като до момента са налице данни за една продадена от него картина. От неоспорена кореспонденция по „Вайбър” (на л. 119 от делото) се установява, че С. е извършвал транспорт на руски граждани до летището (без да става ясно дали тази дейност е извършвана срещу заплащане от него). Видно от нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 125, том II, рег. № 2248, дело № 305 от 14.03.2019г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 42 – л. 43 от делото) С. продал притежавани от него 3/30 идеални части от поземлен имот, срещу което получил сумата от 3000 лв.