Решение № 1838 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1838 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110107558 по описа за 2024 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът „АСВ” ЕАД твърди, че на **.**.****г. А. М. Д. е сключил договор за паричен заем № *** със „С. К.” ООД. Съгласно договора се излага кредиторът да се е задължил да предостави на Д. заем в размер на 600 лева, която заемателят е удостоверил, че е получил с подписване на договора. От своя страна Д. се е задължила да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва в размер на 40.50 лева, на 3 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 213.50 лева. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по кредита, поради което и съгласно Общите условия към договора същият дължи лихва за забава. Сочи, че с приложение № 1 от 14.06.2023г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) „С.

К." АД е цедирало вземането си към ответника на „АСВ" ЕАД. Тъй като Д. не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/****г. срещу ответника, вземанията по която са оспорени в срока по чл. 414 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва: 600.00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***/**.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, 40.50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.02.2022г. до 04.04.2022г. и 331.06 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.02.2022г. до 25.01.2024г., включително. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. М. Д., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за недопустимост на искове. Исковете се оспорват и по основателност, оспорвайки материалноправната легитимация на ищеца, с аргумент, че от представените доказателства не може да се установи, че предмет на цесията са били и вземанията по процесния договор за кредит от една страна, а от друга – че цесията не му е била съобщена. Твърди, че макар и към датата на сключване на процесният договор ответникът да не е бил поставен под запрещение, Д. не могъл да ръководи действията си и своите постъпки, да осъзнава последиците от тях. В този смисъл прави възражение за унищожение на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 527/02.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, ВРС, 14-ти състав по ч.гр.д. № ***/****г., ВРС е разпоредил А. М. Д. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 600 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***, сключен на **.**.****г. със „С. К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/14.06.2023г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 40.50 лева – договорна лихва, начислена за периода от 04.02.2022г. до 04.04.2022г. и 336.06 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 05.02.2022г. до 26.01.2024г. Срещу така издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Видно от приложеното на л. 5-15 от делото, че на **.**.****г. А. М. Д. и „С. К.” ООД са сключили договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 600 лева, която сума е следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва от 40.50 лева, на три вноски, всяка в размер на 213.50 лева.

Видно е, от представеното извлечение от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., че „С. К.” АД прехвърля на „АСВ” ООД формиран от продавача портфейл от необслужвани вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. Последното е прието като доказателство по делото (л. 155-157), като 2 в същото изрично е посочено, че съставлява приложение към горния договор за цесия.

Част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 2793 е посочен номера на договора за кредит – ***, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора – **.**.****г., отпуснат размер на кредита – 600 лева, и остатъка от дълга към 27.04.2023г., както следва: главница в размер на 600 лева, договорна лихва в размер на 40.50 лева, неустойки и лихви.

Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В приложеното известие за доставка е отбелязано, че пратката не е потърсена от абоната.

Видно от приложените на л. 50 от делото епикриза, че на 10.12.1998г. на ответника А. М. Д. е направена пластична корекция на черепна деформация, като през 2013г., когато е бил на 9-годишна възраст, му е поставена диагноза „нарушение на активността и вниманието. Смесено разстройство на активното внимание“, след престой в Парва психиатрична клиника „Детско психиатрично отделение“ при МБАЛ „Св. М.“ ЕАД-В.. През същата година са последвали още две хоспитализации. В периода 20.09.2022г. – 25.10.2022г. ответникът е бил хоспитализиран във Втора психиатрична клиника при МБАЛ „Св. М.“ ЕАД-В., като поставената окончателна диагноза е „С. и д. р. на л.“.

Видно от приложеното на л. 56 от делото експертно решение № ***** от ** заседание ТЕЛК, проведено на 04.04.2024г., че на А. Д. е определена 50% трайна неработоспособност, с водеща диагноза „С. и д. р. на л.“. За първи път ответникът е бил освидетелстван на 25.10.2022г.

С влязло в законна сила на 06.05.2023г. решение № 429/06.04.2023г., постановено по гр.д. № ****/****г., по описа на ВОС, ответникът е поставен под ограничено запрещение, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС. Производството по горното дело е образувано въз основа на депозирана на 22.12.2022г. искова молба (л. 80-81).

По делото е допусната съдебнопсихиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че още от раждането при ответника е диагностицирано увреждане и дисфункция на главния мозък, което е довело до значителни нарушения в самостоятелното соционално функциониране. Установява се, че базисните психични функции при ответника няма възможност да претърпят обратно благоприятно развитие, като всяко събитие в ежедневието му може е причина за декомпенсация.

Ответникът трудно осмисля последиците от действията си – разбира смисъла и съдържанието им, но е и последиците от тях и че носи отговорност.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Г.

3

Й. и В. Т. В. – водени от ответната страна.

От показанията на същите се установява, че с оглед психичното здраве на ответника, същият е наивен, вярва на всичко, което му кажат, без да е в състояние да осмисли последиците от постъпките си. Ако някой го спре на улицата, мисли, че му е приятел и прави всичко, което му каже непознатият.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № ***/****г., по описа на ВРС, 14-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК длъжника А. М. Д., действащ със съгласието на попечителя си, е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, от лице, представителната власт на което е удостоверена с приложеното по делото пълномощно. При съобразяване разясненията, дадени с решение № ***/**.**.****г. на ВКС по гр.д. № ***/***г., IV г.о., настоящият състав на съда намира, че за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва упълномощителната сделка. В този смисъл съдът намира производството за надлежно учредено.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

От коментираните по-горе доказателства се установи, че между ищеца „АСВ“ ЕАД в качеството си на цесионер и „С. К.“ ООД на 14.06.2023г. е сключен договор за прехвърляне на парични вземания.

Първите спорни въпроси са свързани с договора за прехвърляне на парични вземания и в частност предмет на същия са ли вземанията по процесния договор за потребителски кредит № ***, сключен на **.**.****г., кредитополучател по който е ответникът А. Д. и произвела ли е цесията действие, в това число и спрямо ответната страна.

Така сключеният договор от 14.06.2023г. има рамков характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе 4 си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1 от 14.06.2023г., към която дата вземанията по заемното правоотношение между „С. К.“ ООД и ответника са били изискуеми (с оглед предвидения краен срок на заема – 04.04.2022г.). В приложението по яден и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към Д., като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Следва да се отчете и че прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието на конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на собствеността върху вземането не засяга по никакъв начин длъжника, поради което и последният не може да си служи с подобни възражения при липса на твърдения, че е престирал на стария кредитор.

За неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че договорът за цесия не е породил действие спрямо него, тъй като цесията не му е съобщена.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.