Решение № 1121 от 27.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Стара Загора, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530104225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД против „К и Г УНИСАТ – ТВ“ ООД, „КЕЙБЪЛ КОМ – ХОЛДИНГ“ ООД, „ВИДЕОСАТ – НОВЕ“ ООД,

„ЛЪКИ“ ООД, „КАВАРНА САТ“ ООД, „ДЕЛТА“ ООД, „ДИАНА КАБЕЛ ТВ“ ООД,

„ВИРДЖИНИЯ – ЕР ЕН“ ЕООД и „ЦИФРОВА КАБЕЛНА КОРПОРАЦИЯ“ ООД, в която заявяват, че на 11.08.2023 г. „А1 България“ ЕАД („А1 България“) подали два броя заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК - първото за заплащане на сумата от 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лв. и второто за сумата от 5 000,00 (пет хиляди) лв.

Общата претендирана сума е в размер на 30 000,00 (тридесет хиляди) лв. и представлява разноски за адвокатски хонорар, присъден с Решение № 365/26.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № K3K-932/2021 г. Решението на КЗК е потвърдено на две инстанции.

Сочат, че по първото подадено заявление PC – Стара Загора образувал ч.гр.д. № 3339/2023 г., по което на 15.08.2023 г. била издадена Заповед № 1635 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу всички горепосочени ответници. Издадената заповед била за сумата от 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лв. По второто заявление PC Стара Загора образувал ч. гр. д. № 3340/2023 г., по което на 15.08.2023 г. била издадена Заповед № 1636 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу всички горепосочени ответници. Издадената заповед била за сумата от 5 000,00 (пет хиляди) лв.

Срещу двете заповеди за изпълнение постъпили възражения от всички ответници, с оглед на което в законоустановения срок от името на доверителя ми предявяват настоящата искова молба срещу тях.

Считат че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Твърдят, че той е 1 основателен и следва да бъде уважен поради следните съображения:

В Комисията за защита на конкуренцията било образувано производство по преписка № K3K-932/2021 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), по искане на ответниците за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.

32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1, чл. 31, чл. 36, ал. 4, чл. 29 от ЗЗК от страна на А1 България, прекратяване на нарушенията, налагане на предвидените в закона имуществени санкции и възлагане на направените в производството разноски. Производството завършило с постановяване на Решение № 365/26.05.2022 г., с което КЗК не установило извършване на горепосочените нарушения.

Отделно от това, КЗК възложило на ответниците по тази искова молба (податели на искането до КЗК) да заплатят на А1 България разноски за адвокатски хонорар в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева).

Решението на КЗК било обжалвано пред Административен съд - София-област от ответниците, който с Решение № 1174/16.11.2022 г. по адм. д. № 577/2022 г., 5-ти с- в, отхвърлил жалбата им срещу решението на КЗК, т.е. потвърдил изцяло решението на КЗК, включително в частта за разноските. Това решение влязло в сила на 11.07.2023 г., на която дата Върховният административен съд го потвърдил с Решение № 7678 от 11.07.2023 г., постановено по адм. д. № 3525/2023 г., Четвърто отделение. Към настоящата искова молба представят като доказателство копие на заверен препис от Решение № 1174/16.11.2022 г. по адм. д. № 577/2022 г., 5-ти с-в на АССО, с отбелязване, че е влязло в сила на 11.07.2023 г.

Към настоящия момент нито „К и Г Унисат - ТВ“ ООД, нито останалите дружества „Кейбъл Ком - Холдинг“ ООД, Видеосат - Нове“ ООД, „Вирджиния - Ер Ен“ ЕООД, „Диана Кабел ТВ“ ООД, „Делта“ ООД, „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, „Каварна САТ“ ООД и „Лъки“ ООД били изпълнили задължението си за плащане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), присъдени с Решение № 365/26.05.2022 г. на КЗК по преписка № K3K-932/2021 г., потвърдено с цитираните по-горе решения на Административен съд - София-област и Върховния административен съд.

Следователно, към днешна дата „А1 България“ ЕАД имало по отношение на солидарно задължените ответници вземане в размер на 30 000,00 лв., като настоящата искова молба (с оглед разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК) предявяват за сумата от 25 000,00 лв.

С отделна искова молба (с изпълнение на Разпореждане № 5477 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3340/2023 г. ще предявят иск за заплащане на сумата от 5000,00 лв.).

Молят съда на основание чл. 422 от ГПК да приеме за установено, че ответниците „К и Г Унисат-ТВ“ ООД, „Кейбъл Ком-Холдинг“ ООД, Видеосат - Нове“ ООД, „ВирджинияЕр Ен“ ЕООД, „Диана Кабел ТВ“ ООД, „Делта“ ООД, „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, „Каварна САТ“ ООД и „Лъки“ ООД дължат СОЛИДАРНО на „А1 България“ ЕАД цялата сума, предмет на издадената по ч.гр.д. 20235530103339 от 2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1635 от 15.08.2023 г., а именно сумата от 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева - част от разноски за адвокатски хонорар, присъден с Решение № 365/26.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК- 932/2021 г., потвърдено с решения на Административен съд - София-област и Върховния административен съд.

Молят съдът да им присъди направените по това дело и по заповедното производство разноски.

На основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответните дружества, в който завяват, че ставало въпрос за наистина безпрецедентен казус.

По искане на ответниците на 17.11.2021 г. е била образувана преписка № K3K-932/21 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ за установяване 2 на евентуално извършени от А1 нарушения на ЗЗК по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1, чл.

31, чл. 36, ал. 4, чл. 29 от ЗЗК - различни състави на нелоялна конкуренция. Постановено било Решение № 365/26.05.2022 г., с което Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ приема за установено, че А1 не били извършили нарушения на ЗЗК и възлагали, след изброяване в диспозитива на 9-те търговски дружества искатели, цитира: „да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, разноски в размер на 30000 лв. (тридесет хиляди) лв. “ Изрично подчертава, че диспозитивът на акта на КЗК, който се сочил по настоящето дело като единствено основание за предявяване на иска, не предвижда разноските да бъдат заплатени солидарно от 9-те кабелни оператора. Следователно било недопустимо по настоящето дело сумата от 25 000 лв. да се претендира солидарно от всички тях, въпреки постановената заповед за изпълнение,

Настоящето дело било краен резултат на лоша и вредоносна за ответните дружества законодателна дейност на Народното събрание /неприемане на законова процедура за оспорване на разноските в административното производство пред КЗК/, необясними с разумни доводи пропуски и нарушения на закона и на основни принципи на правото от страна Върховния административен съд /вкл. непроизнасяне по двете основни искания на жалбоподателите - за нередовно призоваване пред КЗК и относно прекомерност на разноските пред КЗК/ и крайна недобросъвестност на ищеца, като се започне от искането за постановяване в нарушение на добрите нрави на свръхпрекомерни разноски от 30 000 лв. по преписка № K3K-932/21 г. по производство без материален интерес Моли съда да прекрати производството по делото, на основание недопустимост на предявения иск и да се обезсили Заповед за изпълнение № 1635/15.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3339/23г.

В случай, че не прекрати производството, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда и в двата случая да осъди ищеца да заплати на ответниците направените разноски по делото.

Прави следните искания и възражения:

В срока за отговор на ИМ прави възражение по чл. 119 от ГПК за родова неподсъдност на предявения иск.

Прави възражение по чл. 116 от ГПК. Разноските по диспозитива на Решение №365/26.05.2022 г. на КЗК не били възложени солидарно, поради което било недопустимо делото срещу 9 ответници с търговска регистрация на територията на различни съдебни райони да бъдат гледани в общо производство с една обща ДТ. Следвало е решаващият състав по издадените две заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК да отхвърли заявленията на А1, тъй като исканията му за солидарно заплащане от 9 те търговски дружества на разноските от 30 000 лв. в производството пред КЗК не съответства на диспозитива на акта на административния орган, респ. на изпълнителното основание.

Поради грешка и недоглеждане двете заповеди за изпълнение /съответни разпореждания/ по чл. 410 от ГПК на РС-Стара Загора, цитирани горе, били неправилно издадени в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и били необосновани. Видно от Решение № 365/26.05.2022 г. на КЗК, разноските не били възложени солидарно на 9-те търговски дружества. Предвид липсата на постановена солидарност между 9-те търговски дружества на възложените по диспозитива на решението на КЗК разноски, съществува процесуална възможност настоящото производство да бъде прекратено, като съдът докладва делото на председателя на РС-Стара Загора, с оглед ИМ срещу 9-те ответника да бъде изпратена на съответните районни съдилища по търговската им регистрация за образуване на нови отделни дела срещу всеки един от тях със заплащане на отделни ДТ.

Ако обаче съдът приеме, че е обвързан от постановеното от РС-Стара Загора 3 разпореждане и съответната Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то следвало да насрочи делото в о. с. з. и да отхвърли предявените искове дори единствено и само заради това, че с диспозитива на Решение № 365/26.05.2022 г. на КЗК разноските не били възложени на ответниците солидарно.

Оставя на преценката на съда кой е правилният процесуален ред за гледане на настоящото дело. Становището на ответниците от процесуална гледна точка е делото да продължи, тъй като е обусловено от издадената макар и неправилна поради пропуск и недоглеждане Заповед за изпълнение от съда в заповедното производство, подведен от измамливото твърдение на ищеца в заявлението за мнима солидарност на задължението, противоречащо на действителното съдържание на диспозитива на акта на КРС, в който разноските не са възложени солидарно.

Налице била злоупотреба с права от страна на А1, което се е възползвало от отсъствието на процесуален представител /претърпял внезапна тежка операция/ на 9-те искатели на откритото заседание на КЗК, като поискало да им се възложат разноски в размер на 30 000 лв. за възнаграждение на неговия адвокат, което било уважено.

Злоупотребата с права и нарушението на добрите нрави са очевидни, поради следните обстоятелства:

1) Производството пред КЗК е административно по своя характер. Провежда се пред държавен орган. Няма състезателен характер, тъй като Комисията извършва служебна проверка по наведените от искателите оплаквания и страните по преписката дори не са обвързани от задължение да доказват твърденията си, а само да представят информация ако им бъде поискана. Няма материален интерес /константна практика на ВАС за този вид производства/, доколкото евентуалното уважаване на искането на молителите е свързано само с налагане на санкция в полза на държавата. Провежда се в едно заседание, което в случая е продължило кратко. Не е била изготвяна писмена защита от адвоката на ответното дружество, а изказването му по същество има чисто бланкетен и декларативен характер, без елементи на правен анализ, т. е. освен всичко друго, възложените на доверителите ми разноски не съответстват и на реално извършена като количество и сложност адвокатска работа.

Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в тогавашната си редакция /преди последното увеличение/ дори не е предвиждала минимално възнаграждение по административни производства пред административен орган, каквото е това пред КЗК. По този начин КЗК е възложила по преписката разноски, които от една страна са свръхпрекомерни, а от друга очевидно противоречащи на морала и добрите нрави генерален критерий за нищожност по българското право, заложен на различни места в действащото законодателство. По този начин КЗК е допуснала искателите по преписката да бъдат наказани с разноски, което е недопустимо от гледище на закона, морала и добрите нрави.