Решение № 5676 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5676 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100514568 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.о. срещу решение 20052667/25.02.2021г. на СРС, 90 с-в по гр.д. 38474/2019г., в частта с която са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу ЕТ“В.Й.****“ искове по чл. 422 ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на частен общински имот (магазин) след прекратяване на договор за наем между страните за същият имот и мораторна лихва Изложени са оплаквания за неправилност поради процесуални нарушениянедопускане на своевременно поискана допълнителна експертиза и неправилно кредитиране на приета по делото експертиза относно размера на пазарния наем въпреки нейното оспорване с нарочна молба пред СРС.

Иска се отмяна на решението и пълно уважаване на исковете. Няма изрично формулирано искане за нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на жалбата, с който се оспорва същата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

1

От фактическа страна няма спор между страните по делото и е било отделено за безспорно от СРС: факта на договора за наем, неговото прекратяване на 02.12.2015г., продължилото след това и до 31.08.2016г ползване на имота от ответника.

Оплакванията изложени в хода на въззивното дело (с молба депозирана в ОСЗ на 15.12.2022) досежно възможността да се ползва обекта като магазин са преклудирани и не подлежат на обсъждане.

Спорен е размерът на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика обезщетението се съизмерява с пазарния наем за подобен обект.

По този въпрос е приета експертиза във въззивното производство, която да даде заключение отчитайки и сключените от ищеца договори за обекти в същият подлез.

Според заключението на вещото лице пазарния наем с ДДС за процесния обект Магазин 4 е в размер на 1003,73 лева месечно.

Към експертизата са приложени и ползвани от вещото лице четири броя договори за наем сключени през м. 08 и м.09.2016г за обекти в процесния подлез.

Исковия период е до м.08.2016г.

Единия приложен договор от 09.09.2016г. на л.88 и сл. от настоящото дело касае именно процесния обект-Магазин 4. Според този договор наемната цена определена по реда на чл. 14 от ЗОС , а именно след конкурс е в размер на 876,00 лева с ДДС месечно.

Съдът намира, че именно този размер следва да бъде възприет като пазарен наем на процесния имот за процесния период, тъй като е постигнат чрез конкурсна процедура, което гарантира максимална конкуренция и най-пълно прилагане на пазарния принцип, а освен това и като времеви период е най-близко до процесния, което е от значение за определяне на размер на обезщетението, включително и според приетото във въззивното дело заключение.

При наличие на данни за договорен след конкурс наем за същият имот в период непосредствено следващ процесния, то според въззивния съд не следва да се прилагат методи на допускане, каквито е приложило вещото лице.

Ищецът не би и могъл да отдава имота под наем без да е проведен търг или конкурс с оглед на императивния характер на чл. 14 от ЗОС, а видно от проведения последващ такъв постигнатия наем е 876 лева. С оглед на горното искът по чл. 236, ал.

2 ЗЗД е основателен до размер на 7827,48 лева (819,48 лева за 29 дни от м. 12.2015г. и 7008,00 лева за останалия период) или следва решението да се отмени за разликата над уважения размер от 2480,00 лева до размер 7827,48 лева и тази разлика (5347,48 лева) да се присъди.

Обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 236, ал. 2 се дължи само след 2 покана (Решение № 365 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 939/2009 г., IV г. о., ГК;

Решение № 265 от 29.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 60/98 г., 5-членен с-в). Такава е обективирана в писмо от 08.12.2016г. (л. 12 от делото) от ищеца до ответника, като е даден и едномесечен срок за плащане от получаване на писмото. Писмото е получено от ответника на 21.12.2016г – признание за което се съдържа в заявление от ответника до ищеца от 04.01.2017г. (л. 15-16 от делото). Този срок изтича на 21.01.2017г. и след тази дата настъпва забава и се дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. За периода 22.01.2017г. до края на исковия период (18.12.2017г.) размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на софтуерна програма за изчисляване на законни лихви върху сумата от 7827,48 лева е сумата от 719,70 лева. Следва да се присъдят още 464,12 лева.

По разноските:

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски. Въззивника при обжалваем интерес 8337,44 лева уважени са 5811,60 или 69 % има право на същият процент от сторените за въззивното дело разноски. Доказал е такива за държавна такса от 166,75 лева и 300,00 лева за вещо лице. От списъка по чл. 80 е видно, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Дължими са 322,05 лева.

За първа инстанция предвид изхода и на въззивното дело и уважени общо 76 % от исковете има право на същият процент от разноските или 395,28 лева, а за заповедното на 207,34 или общо 602,62 лева. присъдени са общо за заповедно и исково 168,64 лева. Следователно следва да му се присъдят още 433,98 лева.

Въззиваемия ответник има право на разноски за въззивното дело съобразно отхвърлената част на жалбата (31 %) или на 155,00 лева за адвокатски хонорар. За първа инстанция с оглед на крайния отхвърлен размер на исковете (24 %) има право на разноски в размер на 228,00 лева. решението с което са му присъдени разноски над тази сума следва да се отмени.

По отношение разсрочването на задълженията: в жалбата няма конкретни оплаквания по отношение произнасянето на СРС по чл. 241 ГПК. Съгласно ТР 3/2014г. на ОСГТК на ВКС тази разпоредба е приложима и в производство по иск по чл. 415 ГПК, каквото е настоящото. Пред въззивния съд не е правено изявление от ответника дали искането се поддържа, но предвид приетото с ТР на ВКС, че искането е допустимо до приключване на спора пред първа инстанция следва, че не е необходимо изрично да се поддържа, а подлежи на разглеждане от въззивния съд и при липса на изрично изявление в тази насока.

Доколкото не е част от предмета на делото (който е съществуване на спорното материално право и неговия размер) следва да се приеме, че произнасянето на съда по чл. 241, ал. 1 ГПК има характер на определение и следователно въззивния съд не е обвързан от оплаквания в жалбата, а дължи цялостна проверка на правилността на акта 3 на първата инстанция в частта му по чл. 241 ГПК и може според настоящият състав да отмени решението на първата инстанция относно разсрочването или да го потвърди, като при присъждане на допълнителни суми от въззивен съд следва и те да бъдат разсрочени.

С оглед на събраните доказателства относно имущественото и социално положение на ответника (решение ТЕЛК; договор за личен асистент; удостоверение за наследници на съпруга; имуществена декларация) СГС намира, че правилно е допуснато разсрочване. Видно е, че ответника сам (след смъртта на съпругата му през 2022г-нов факт) полага грижи за психично болния си син (95 % ТРН пожизнена), видно е, че има и друго дете- от удостоверението за наследници). Декларирал е доходи от пенсия и като личен асистент на сина си, декларирал е и от заплата на съпругата сикоято обаче е вече починала. С оглед на горното и предвид решението по съществото на делото СГС намира, че решението на СРС в частта му имаща характер на определение по чл. 241, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.

Следва допълнително признатите суми с настоящото решение също да бъдат разсрочени на същият брой равни вноски. Вноските по настоящото решение следва да са равни с размер на всяка вноска от 656,76 лева (включваща главница, обезщетение по чл. 86 и разноски по въззивното решение) месечно (5347,48+464,12+433,98+322,05 = 6567,63/10=656,76), считано от изтичане на едномесечен срок от приключване на делото с влязло в сила решение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 20052667/25.02.2021г. на СРС, 90 с-в по гр.д. 38474/2019г., в частите с които са отхвърлени над размера от 2480,00 лева до размер от 7827,48 лева за главница и над размера от 255,58 лева до размер от 719,70 лева- лихва за забава, предявените от С.о. срещу В.З.Й. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ“В.Й.****“ с ЕИК ****, искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на обезщетение за периода 03.12.2015г-31.08.2016г. - за ползване на частен общински имот (магазин) след прекратяване на договор за наем между страните за същият имот и обезщетение за забава за периода 13.12.2016 до 18.12.2017г. върху него КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В.З.Й. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ“В.Й.****“ с ЕИК ****, дължи на С.о. още 5347,48 лева обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода 03.12.2015г-31.08.2016г. - за ползването на частен общински имот (Магазин 4 в подлез „Източна порта на Сердика“ под бул. „Дондуков“) след прекратяване на договор за наем РД-55-609/26.11.2010г., КАКТО И ЧЕ ДЪЛЖИ още 4

464,12 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 13.12.2016г. до 18.12.2017г.

Отменя решението и в частта по разноските с която на В.З.Й. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ“В.Й.****“са присъдени разноски над сумата от 228,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани отхвърлителни части.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА МУ ИМАЩА характер на определение по чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на сумите признати с решението на СРС.

ОСЪЖДА В.З.Й. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ“В.Й.****“ с ЕИК **** да заплати на С.о. още 433,98 лева разноски за заповедното дело и първа инстанция, както и 322,05 лева разноски за въззивна инстанция.

В необжалваните му части за уважаване на исковете решението е влязло в сила.

ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на настоящото въззивно решение и съответно на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.03.2018г. по ч.гр.д. 10066/2018г., като вземането на С.о. спрямо В.З.Й. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ“В.Й.****“ с ЕИК **** включващо главницата от 5347.48 лева, 464.12 лева обезщетение по чл. 86 и 756.03 лева разноски по въззивното решение или общо в размер 6567,63 лева бъде изплатено на 10 /десет/ равни месечни вноски в размер всяка по 656.76 лева (включваща по една десета част от главницата, лихвата и разноските), с първи падеж- изтичане на едномесечен срок от приключване на делото с влязло в сила решение, а законната лихва, начислявана от 13.02.2018г. върху частта от вноските съставляваща главница и до изплащане на всяка от вноските се изплати отделно на 5 /пет/ равни месечни вноски след изплащане на последната 10та месечна вноска.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5