Решение № 38 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Георги Хр.Кацаров като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600048 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 27 от 08.07.2024г. на Районен съд Велинград по НОХД № 58/2024г. е признат подсъдимия И. Н. А., ЕГН: ********** за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение, че на 28.10.2022 г. на главен път II - 84, километър 23+800, в района на община Велинград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Атос“ с рег.№ **********, е нарушил правилата за движение, посочени в чл.42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата: като водач, който изпреварва е бил длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15593,80 лева по лек автомобил „Форд Екоспорт“ с рег. № ******, собственост на Н. Д. Х. от град София и в размер на 2828,00 лева по лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ******, собственост на П. Д. Д. от град Пазарджик, или общо е причинил имуществени вреди в размер на 18421,80 лева, поради което, на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по така повдигнатото обвинение в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. а“ от НК , вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 305, ал.6 вр. с чл. 301, ал.4 от НПК, във вр. с чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5. предл. 6 от ЗДвП и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП - му е наложено административно наказание - глоба в размер 200 лв. Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при РП Велинград, с който се иска да бъде отменена присъдата и да 1 бъде постановена нова, с която да се признае подс.И. Н. А. от гр.Велинград за виновен в престъплението по чл.343 ал.1 б.“а“ от НК във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, като се осъди на предвидените в закона наказания. Твърди се в протеста, че първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата едностранчиво, не са били приети доказателствата, представени от страна на Държавното обвинение /всички гласни доказателства-депозирани от свидетелите в хода на съдебното следствие/, както и писмените такива, обаждането на телефон 112 от очевидец на извършеното престъпление, с които обвинителната теза според прокурора е доказана. Не са взети предвид и извършените в досъдебното производство процесуално-следствени действия. Вместо това е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, както и на негови роднини, които обяснения са абсолютно неправдоподобни. Така игнорирайки доказателствата по делото и давайки вяра само на абсурдните доводи на защита - е възприета една неправилна фактическа обстановка, възоснова на която неправилно и необосновано съдът е оправдал подсъдимия. Моли се по преценка на въззивния съд евентуално да се допусне повторен разпит на свидетелите по делото за установяване на фактическата обстановка, както и да се допуснат до разпит допълнителни свидетели, които не се конкретизирани от прокурора.Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.И. Н. А., с която се обжалва присъдата, в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.305 ал.6 във връзка с чл.301 ал.4 от НПК във връзка с чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5, предл.6 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. Твърди се във въззивната жалба, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована по отношение на наложеното наказание глоба. Също така според защитата е нарушен законът, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е постановена при липса на доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил деянието виновно. Според защита в случая е приложима разпоредбата на чл.15 ал.1 от НК, както и разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Моли се присъдата да бъде отменена в обжалваната й част. Алтернативно се моли да бъде изменена присъдата, тъй като наложеното административно наказание е явно несправедливо, доколкото е наложено в максимален размер. Моли се да се допусне по делото СМЕ и АТЕ, задачите на които ще се конкретизиран по късно.След изготвянето на мотивите по делото е постъпило Допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимия, в което се излагат съображения за немотивираност на съдебния акт. Според защитата неправилно са били преценени доказателствата по делото от първоинстанционния съд. Отново се излагат съображения, че в случая са приложими разпоредбите на чл.15 ал.1 от НК и чл.9 ал.2 от НК.

Поддържа се искането за допускане на СМЕ, като вещото лице, след като се запознае с представените медицински документи и дадените свидетелски показания да отговори на задачата : „Възможно ли е на подсъдимия да му е прилошало от медицинската терапия ?По отношение на направените доказателствени искания с протеста и въззивната жалба и допълнението към нея съдът е счел, че същите са неоснователни доколкото не се налага събиране на нови доказателства, поради което ги е оставил без уважение.

Протеста се поддържа от прокурора в съдебно заседание, който твърди, че 2 първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателства по делото и въобще липсват мотиви към присъдата, което съставлява основание за връщане на делото на ново разглеждане от друг състав на Районния съд.

Частния обвинител Н. Х. не се явява редовно призован. Повереникът му се присъединява към протеста на прокурора. Според повереника обжалваната присъда е незаконосъобразна, тъй като не е приложен правилно материалния закон. Повереника твърди, че подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което следва да бъде наказан. Повереника иска също така, ако присъдата не бъде отменена, тъй като има недостиг на доказателства и на мотивировка да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. Според повереника липсва правна обосновка на правната квалификация на деянието от първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Частния обвинител П. Д. не се явява в съдебно заседание. Същия чрез молба подадена от повереника си моли въззивния съд да даде ход на делото и да уважи протеста на РП Пазарджик, ТО Велинград, като остави без уважение жалбата на подсъдимия.

Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, оспорва протеста на прокурора, като излага съображения, че става въпрос за случайно деяние по чл.15 ал.1 от НК и маловажен случай по чл.9 ал.2 от НК.

Подсъдимия не се явява в съдебно заседание, редовно призован.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са неоснователни.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И. Н. А. не е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен по чл. 343, ал. 1, б. а“ от НК , вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, от друга страна правилно на основание чл.

305, ал.6 вр. с чл. 301, ал.4 от НПК, във вр. с чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5. предл. 6 от ЗДвП и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП - му е наложил административно наказание - глоба в размер 200 лв.

Според първоинстанционния съд причинените имуществени вреди на един от пострадалите, които са в причинна връзка с деянието извършено от подсъдимия не са значителни по смисъла на НК, поради което подсъдимия не осъществява състава на престъплението, в което е обвинен. Деянието на подсъдимия обаче осъществява състава на горепосоченото адм.нарушение, поради което следва да бъде санкциониран с административно наказание.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка, която е приета и от първоинстанционния съд :

На 28.10.2022г. в 10.00 часа подс.И. Н. А. от гр.Велинград бил изписан от МБАЛ Пазарджик, където престоял на лечение от 17.10.2022г. до 28.10.2022г. с диагноза счупване 3 на гръбначен прешлен, закрито. Подсъдимият решил да се прибере в домът си в гр.Велинград и към 12.30 часа на същата дата подс.А. вече управлявал автомобил „Хюндай - Атос“ с рег. № ********** по главен път II-84, км. 23+800, в посока от гр. Пазарджик към гр. Велинград. Времето било ясно и сухо, видимостта при дневна светлина, неограничена.

Движението било натоварено, като имало колони от автомобили и в двете посоки на движение. В един от тези автомобили, който се движел в посока гр.Велинград и бил зад автомобил, който бил зад автомобила на подсъдимия се намирала св.В.К.. Преди завой по дефилето подс.А. при управление на автомобила предприел маневра изпреварване, като излязъл от колоната автомобили, движещи се в посока Велинград и навлязъл в насрещната лента за движение, без да има достатъчна видимост по отношение приближаващите го зад завоя автомобили. По пътя срещу него се движели последователно един зад друг л.а. „Форд Екоспорт“ с рег. № ******, управляван от св.Н. Х. и л.а. „Шевролет-Калос“ с рег. № ******, управляван от св.П. Д., като водачът на „Шевролета“ не спазвал достатъчна безопасна дистанция зад л.а. „Форд“. Водачът на лекия автомобил „Форд“ св. Х., след като забелязал движещият срещу него и в неговата лента за движение л.а. „Хюндай“, управляван от подсъдимия, задействал спирачната система на автомобила си и завил на дясно, за да избегне сблъсък, като се изнесъл в най-дясната част на лентата. Водачът на „Шевролета“ св.Д., който, поради неспазената от него дистанция бил в невъзможност да спре безопасно зад него не предприел спиране и блъснал отзад лекия автомобил „Форд“, причинявайки му значителни имуществени вреди в размер на 15593, 80 лв. Лекият автомобил „Форд“ управляван от св.Х. успял да се размине в собствената си лента за движение без контакт с насрещно движещият се автомобил „Хюндай“, управляван от подсъдимия. Последният обаче се блъснал челно с ударилия вече „Форда“ лек автомобил „Шевролет“, причинявайки на собственика му имуществени вреди в размер на 2828 лв., които не са „значителни“ по смисъла на чл. 343, ал.1, б. „а“ от НК. На място пристигнали служители на КАТ ПП между които св.Н. Д.. На място пристигнали и служители на ФСМП Велинград, като на св.В.Д., която пътувала в автомобила на св.П. Д. била оказана медицинска помощ. При извършения медицински преглед било установено, че св.В.Д. има охлузвания по тялото и прорезна рана на левия крак, което наложило манипулацията зашИ.е. На място бил извършен оглед на местопроизшествие от служители на РУ на МВР Велинград и било образувано наказателно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. Д., П.

Д., В.Д., Н. Х., Т. Х.а, В.К., заключенията на авто-техническите експертизи и писмените доказателства по делото. Следва да се отбележи, че въззивния съд кредитира показанията на св.В.К., която твърди, че подсъдимия е предприел маневра „изпреварване“, тъй като показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията на св.Н. Х. и св.П. Д..

Въззивния съд не кредитира и показанията на св.И. С. А.,, който твърди пред първоинстанционния съд, че е посетил местопроизшествие и е разговарял с подсъдимия, който му е дядо. Последния му заявил, че му е прилошало и за това е навлязъл в платното за насрещно движение. Тези показания на св.И. С. А. се опровергават от показанията на свидетелите очевидци на ПТП, като никой от тях не съобщава подсъдимия да е изглеждал 4 зле или да е споделил, че му е станало лошо. По делото няма спор относно механизма на причиняване на ПТП. Спори се от страна на защитата, само относно причината за поведението на подсъдимия, а именно навлизането в лентата за насрещно движение, като според защитата причината, е че на подс.А. му е прилошало, доколкото е на 80 години и е бил изписан същия ден от болница. Тази теза на защитата съдът намира за необосновава доколкото по липсват категорични доказателства, че на подс.А. му е прилошало и за това е навлязъл в лентата за насрещно движение. Тук се поставя въпрос дали подс.А. въобще е следвало да шофира, след като е бил изписан същия ден от болница. Ако не се чувствал добре е следвало да изчака да бъде превозен от неговите роднини до гр.Велинград, а не да потегля с автомобила си, поставяйки в опасност живота и здравето на останалите участници в движението. Следва да се отбележи, че въззивния съд не споделя доводите на защитата за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подсъдимия е бил наясно със здравословното си състояние, знаел е, че е изписан от болница, където е бил лекуван, поради което не е следвало да управлява автомобила. Случайно деяние би било налице, ако подсъдимия е бил в отлично здравословно състояние, когато е потеглил и по време на управление на МПС му прилошее внезапно какъвто не е настоящия случай. Съгласно чл.15 от НК „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици“ т.е случайно деяние. В настоящия случай подсъдимия е бил длъжен, след като е изписан от болница и предвид неговата възраст на 80 години да не предприема действия по управление на МПС, от друга страна подсъдимия е могъл да предвиди, че вследствие здравословното му състояние може да се постави в невъзможност да контролира МПС, което управлява. Ето защо въззивния съд намира, че не е налице хипотезата на чл.15 НК – случайно деяние, тъй като не са налице законовите предпоставки за това.