Решение № 875 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503359 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263005 о т 22.09.2022 г. по гр. д. № 3967/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Е. Р. П. срещу

„Застрахователно дружество Евроинс” АД, София иск с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 100000 0 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 02.01.2018 г.

Решението е обжалвано от ищцата с въззивна жалба с оплакване за допуснати процесуални нарушения. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият оспорва жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Е.

Р. П. потив „Застрахователнодружество Евроинс” АД иск с правно основание 1 чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 02.01.2018 г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил за сумата 100000 лева. Твърди се в исковата молба, че ищц ата е получила увреди на здравето: контузио церебри, контузио регио фронталис капитис, посттравматична енцефалопатия, астено адинамичен синдром с хиперсомния. Уврежданията й причинили болки и страдания, трайно ще изпитва негативните последици от тях.

Ответната страна е оспорвала иска като е твърдяла, че липсва виновно поведение на застрахования при нея водач. Направила е възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата – движение без поставен предпазен колан и предприемане завой наляво, без да пропусне насрещнодвижещия се автомобил.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното: Спорът пред настоящата инстанция е относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. За да се ангажира отговорността на последното, следва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото деликвентът е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е обусловена от отговорността на прекия причинител. В случая спорът между страните по делото е относно наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на водача на застрахованото МПС – настъпване на ПТП, причинено от противоправно деяние от страна на водача Я. С. /управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП, при което ищцата е увредена/.

Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за частично основателна поради следното:

От приетото пред въззивната инстанция заключение по автотехническа експретирза, изготвено след запознаване с показанията на свидетеля В. А., и уточненията, направени при приемане на заключението в съдебно заседание на 24.04.2023 г., се установява следният механизъм на ПТП. При управление 2 на лек автомобил „Фолксваген поло“ по бул.“Д-р Петър Дертлиев“ в посока от бул.“Царица Йоана“ ищцата предприела маневра завой наляво на кръстовището с ул.“Ген.В. Динчев“. Кръстовището е регулирано от светофарна уредба, която включва зелен сигнал едновременно за завиващите в посоката на ищцата и за движещите се направо по бул.“Петър Дертлиев“ в посока към бул.“Царица Йоана“. След като автомобилът на ищцата навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, съгласно показанията на свидетеля А., сигналът на светофара се сменил и светнал в червено. В този момент при червен за него сигнал през кръстовището преминал управляваният от Я. С. лек автомобил „Мерцедес“, който се движел направо по бул.“Д-р Петър Дертлиев“ в посока към бул.“Царица Йоана“, и ударил с предната си част дясната страна на управлявания от ищцата автомобил. При удара тя получила процесните увреждания.

При посочения механизъм следва извод, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.31, ал.7, изр. 1 от ППЗДвП и чл.47 от ЗДвП като не е спрял на светофара, светещ с червена светлина, и навлязъл в кръстовището без да пропусне автомобила на ищцата, който имал предимство. От друга страна ищцата навлязла в кръстовището с управлявания от нея автомобил при зелен сигнал на светофара и е преминала през кръстовището едва, когато светнал червен сигнал на светофара за автомобилите, които се движели с предимство.

С действията си водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е причинил виновно и противоправно ПТП, в което ищцата пострадала. Налице е основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, застраховало гражданската отговорност на виновния.

Възражението за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, основано на посочените по-горе обстоятелства, е недоказано.

По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетение на неимуществените вреди за ищцата, съобразно с причинените физически и душевни болки от уврежданията. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от съдебно-медицинската експертиза на в.л. П. и писмените доказателства. а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – 3 контузия в челната област на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание без отпадна неврологична симптоматика; б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – 3 дни болничен престой за консервативно симптоматично лечение. Един месец след травмата е констатиран дискоординационен синдром и брадипсихия, което е проява на посттравматичен церебрастен синдром. Според вещото лице проявите на този синдром може да траят от няколко месеца до няколко години, затова е необходимо проследяване от невролог и провеждане на контролни изследвания. Няма данни такива да са правени, след 09.02.2018 г. липсват медицински документи за състоянието на ищцата. Във въззивната жалба е посочено, че през периода 2020-2021 г. е провеждала консултации по телефона, както и че предписаните медикаменти са повлияли добре на здравословното състояние на ищцата; в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – болките са били най-интензивни през първите дни от увреждането, постепенно отслабват в резултат на терапията; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 36 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – няма данни; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото здравословно състояние – възстановяването е пълно; ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 15 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Липсват доказателства както за продължителността на страданието, така и за негови интензитет извън рамките, посочени от вещото лице. При липса на доказване на противното, съдът приема, че възстановяването е приключило за 2-3 месеца. Не са налице данни за посттравматична енцефалопатия предвид липсата на органична увреда на мозъчната тъкан, тежка мозъчна контузия и др.

С оглед разпоредбата на чл. 497, ал.1 вр. чл.496, ал.1 от КЗ, 4 застрахователят дължи и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на заявената претенция до окончателното й изплащане. Датата, на която е заявена претенцията пред застрахователя е 15.02.2018 г., следователно обезщетението се дължи със законна лихва за забава плащането от 15.02.2018 г.

Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен до 15000 лева, обжалваното решение следва да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 15000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 15.02.2018 г. На отмяна подлежи и решението в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски над 310,25 лева.

При този изход на делото пред въззивната инстанция въззиваемият следва да заплати на въззивницата общо 225 лева – разноски пред двете инстанции съобразно уважената част от иска. Ответникът дължи и заплащане на държавна такса в размер на 900 лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК . За осъществената в полза на въззивника безплатна правна помощ въззиваемият следва да заплати на адв. В. А. възнаграждение от 529,50 лева за защита в първоинстанционното производство и 1297,50 лева за въззивната инстанция – общо 1827 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Въззивницата дължи на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 лева за тази инстанция. След компенсация с насрещното вземане за разноски от 225 лева въззиваемият следва да заплати разноски в размер на 55 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 263005 от 22.09.2022 г. по гр. д. № 3967/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът на Е. Р. П. срещу „Застрахователнодружество Евроинс” АД е отхвърлен до сумата 15000 лева и Е. П. е осъдена да заплати разноски над 310,25 лева, и постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователнодружество Евроинс” АД да заплати на Е. Р.

П . сумата 15000 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.01.2018 г. по иска с правно основание чл. 432 от КЗ , 5 ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер 55 (петдесет и пет) лева.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД да заплати на адв.

В. А. адвокатско възнаграждение за осъществена пред първата и въззивната инстанция правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА в размер на 1827 лева (хиляда осемстотин и двадесет и седем) лева, както и държавна такса в размер на 900 (деветстотин) лева по сметка на САС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6