Определение № 568 от 30.03.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. София, 30.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20228002104237 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1010 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 317/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 265784 от 17.09.2021 г. по гр. д. № 10840/2017 г. на СГС, I-11 състав, поправено с решение № 266691/24.11.2021 г., с което е отхвърлен предявеният от „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност срещу „Булвес 77“ ЕАД иск по чл.108 ЗС за собственост на следните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел P N 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози.

1

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № ..../26.03.2010 г. е учредена договорна ипотека от „И.“ ООД в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху поземлен имот с идентификатор .......по КККР на гр.Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно Іви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/, съгласно разрешение за ползване № СТ-12- 789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени в имота, съгласно разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана, както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота.

По молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 13.03.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20131630420056 при ДСИ при РС – гр. Монтана срещу длъжниците „И.“ ООД, „Г. М“ ЕООД, „Г.“ ООД и „Г. И. Х.“ АД, като един от имотите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение, е ПИ .........с площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с 4 команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които предстои да бъдат построени в имота. По изпълнителното дело е представен и договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване от 26.03.2010 г., подписан от „И.“ ООД като залогодател и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Видно от Приложение 2 към него част от заложеното имущество са 4 бр. силози Prado, 4 вентилатори Херикс, Елеваторна кутия, пасарелка Prado, 2 бр. буферни силози Prado, зърнопочистваща машина Marot и зърносушилна Mecmar.

С решение № 1764/28.10.2013 г. по т.д. № 3772/2013 г., VI-20 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружество „И.“ ООД. С определение № 1421/11.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2034/2014 г. е разрешено продължаването на производството по индивидуално изпълнение по изпълнително дело № 20131630420056.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г. по посоченото изпълнително дело ПИ ***, задно с построените в имота вещи, изброени в исковата молба, са възложени на „Булвес 77“ ЕАД.

С решение от 22.10.2014 г. на ОС-Монтана по в. гр. д. № 229/2014 г. жалбата на Б. Н. срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение, тъй като съдът е приел, че от наведените в жалбата твърдения, а и от приложените към делото писмени доказателства, не се установява към момента на извършване на обжалваните действия в изпълнителното производство въпросните вещи да са се намирали във владение на жалбоподателя. Постановлението за възлагане e влязло в сила на 06.02.2017 г. и след това е извършен въвод във владение на новия собственик.

Прието е, че с протокол от 26.04.2016 г. е одобрена съдебна 2 спогодба по гр. д. № 105/2015 г. на Врачанския окръжен съд между Б.Б. Н.ищец, и „И.“ ООД-в несъстоятелност – ответник, за това, че съгласно договор от 15.07.2008 г. собствеността върху спорните вещи е преминала върху Н. в деня на подписване на договора, когато е предадено и владението върху тях, но „И.“ ООД – в несъстоятелност, е запазило фактическа власт върху тях и е останало техен държател за срока на уговореното в договора право на ползване – за период от 5 години от сключване на договора. Посочено е, че срещу това първата страна е заплатила продажна цена от 25 100 лева, като е предоставила безвъзмездно за срока на ползване вещите на втората. Страните са се съгласили, че вещите не са върнати след изтичане на срока на ползване – на 15.07.2013 г. Ответникът е признал, че ищецът е собственик на процесните вещи, които са предмет и на настоящото дело, и се е задължил да ги върне в срок до 3 работни дни. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 27.04.2016 г. между Б.Н. и „И.“ ООД - в несъстоятелност, в който е посочено, че в изпълнение на одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 105/2015 г. на ВрОС са предадени всички вещи, предмет на спогодбата.

С договор за покупко-продажба на движими вещи от 12.05.2016 г., процесните вещи са продадени от Б. Н. на „Скорпио“ ООД за сумата от 400 000 лева, от които 10 000 лева платени в деня на подписване на договора, а в останалата част – дължими разсрочено.

Според заключението на техническата експертиза силозите, в това число и процесните и оборудването към тях, представляват съоръжения, които поради изключително големия си обем и с оглед тяхната стабилност и безопасност за експлоатация се монтират неподвижно към нарочно бетонирана и подравнена площадка в недвижим имот и се закрепват върху специални монолитни бетонови фундаменти. Както силозите, така и машините, могат да бъдат премествани и транспортирани без да бъдат разрушени или съществено увредени, като при необходимост от демонтиране фундаментите, към които силозите са закрепени не се демонтират, но самите фундаменти не са част от оборудването. Монтирането на съоръженията върху строителната площадка представлява строеж по ЗУТ. Посочените в исковата молба вещи се намират в недвижимия имот, в който е извършило оглед.

Според експертизата, карето от 4 броя силози марка PRADO е решено класически, като същите са с диаметър 12.73 м. и обща височина 18,26 м. от дебелостенна гофрирана поцинкована стоманена ламарина монтирани върху пръстеновиден ивичест фундамент с височина 2,50 м. и ширина 1,50 м. и инсталационна плоча с дебелина 20 см., оформяща канали за вентилация и изваждащ шнек. За приемане на зърното е оформено авторазтоварище с габарити 6/12 м. като до него е развита транспортна галерия, преминаваща в елеваторна шахта с размери 3,50/3,50 м., а върху транспортната галерия е разположен команден пункт с габарити 4,50/4,50 м. Самостоятелно са решени буферен силоз, силоз отпадъци и сушилня. Вещото лице сочи, че такова оборудване се закупува обичайно като комплект за оборудване на силозно стопанство. Пазарна цена на процесните вещи е в размер на 748 667 лева.

3

От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност не е собственик на процесните вещи въз основа на договора за покупко-продажба от 12.05.2016 г., сключен с Б. Н.. Както този договор, така и предхождащата го съдебна спогодба по т.д. № 105/2015 г. на ОС-Враца, са били оспорени от ответника „Булвес 77“ ЕАД с твърдения за нищожност на няколко основания. Съдът е приел, че договорът от 15.07.2008 г. не е представен по делото, но неговото съдържание е цитирано в протокола от съдебно заседание по т.д. № 105/2015 г. на ОС-Враца и е част от одобрената в това заседание спогодба между страните. Прието е, че договорът е абсолютно симулативен и антидатиран. Той представлява частен документ, който няма достоверна дата спрямо трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, включително и срещу ответника по делото „Булвес 77“ ЕАД. По делото не са събрани доказателства, че договорът е сключен именно на посочената в него дата. Напротив, при съобразяване на останалите доказателства следва да бъде прието, че договорът е съставен най-рано през 2014 г. Именно през 2014 г. за пръв път Б. Н. се позовава на него в жалбата си срещу постановлението за възлагане по изпълнителното дело № 20131630420056. Въпреки че според клаузите на договора „И.“ ООД е следвало да върне предоставените му за ползване вещи през август 2013 г., но не го е сторило, Б. Н. завежда иск едва през 2015 г. за собствеността и връщането на вещите. В същото време дружеството „И.“ ООД е заложило през 2010 г. същите вещи в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, което не би могло да стори, ако през 2008 г. вече ги бе продало на Б. Н. Очевидно договорът е съставен след 2010 г. и вероятно това е направено през 2013 г. - 2014 г., след като е образувано изпълнително дело срещу „И.“ ООД. Целта е била да се осуети принудителното изпълнение върху вещите, защото ако те са продадени от „И.“ ООД през 2008 г., то ипотеката върху тях, като част от строеж върху ипотекиран недвижим имот, би била нищожна на основание чл.167, ал.3 ЗЗД и банката не би могла да проведе изпълнение върху тях, тъй като те не биха били собственост на длъжника. Освен че договорът е антидатиран, той е сключен при абсолютна симулация, като в същото време антидатирането е един от доводите за тази симулация. Освен че договорът е антидатиран и съставен за целта да бъде осуетена продажбата на вещите по изпълнителното дело срещу „И.“ ООД, очевидно страните по него не са желали да постигнат прехвърляне на собствеността на процесните вещи, а са преследвали единствено посочената по[1]горе цел. За това говори на първо място обстоятелството, че процесните вещи, веднъж вложени в строежа на зърнобазата в гр. Монтана през 2006 г., никога не са били отделяни от нея и никога не са преминавали във владение на друг, освен на „И.“ ООД до 2017 г., когато купувачът „Булвес 77“ЕАД е въведен във владение по изпълнителното дело. Те са там и понастоящем, което се установява от изслушаните СТЕ.

Освен това, ако страните целяха да прехвърлят собствеността на вещите, те не биха сключили договора при нищожно ниската цена от 25 100 лева, при положение, че същата е над 700 000 лева към настоящия момент, съобразно 4 заключението на вещото лице, а освен това купувачът Б. Н. не би ги предоставил безвъзмездно на продавача „И.“ ООД за ползване за 5 години.

Липсва всякаква икономическа логика в тази уговорка, освен ако тя не е прикривала действителните цели на страните по договора. Абсолютната симулация води до нищожност на договора. Като сключена въз основа на нищожен договор, съдебната спогодба, която по своя характер също е договор, също е нищожна. Ето защо договорът от 15.07.2008 г. и сключената въз основа на него съдебна спогодба не са могли да породят последици, съответно – собствеността върху процесните вещи не е преминала от първоначалния собственик „И.“ ООД към Б. Н., съответно в неговия правоприемник „Скорпио“ ООД.

За пълнота въззивният съд е посочил, че напълно споделя и приетото от първата инстанция относно характера на процесните вещи като принадлежност към главната вещ след влагането им в комплекс – зърнобаза през 2006 г. и невъзможността им да бъдат самостоятелно обект на сделка поради функционалната им свързаност със строежа на зърнобазата до отделянето им от същата. А такова отделяне не се установява някога да е извършвано след 2006 г.