Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 738 от 08.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1718/2026
Вид
Решение № 738
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 ал.2 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.117 ал.2 · Правилник за администрацията в съдилищата
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Бургас, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100501718 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Община Несебър , представлявана от кмета Н.Димитров против приетите разноски по изп.д.№336 по описа на ЧСИ Миндова по описа за 2026 г.. С покана за доброволно изпълнение от 23.06.2026 г. Община Несебър узнава , че дължи по изп.д.

№336: - разноски по изпълнителното дело в размер на 54.19 евро , такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по ЗЧСИ в размер на 119.49 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 152.00 евро. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист , издаден по адм..

№3085/2026 г. на Административен съд – Бургас. На община Несебър са изпратени общо единадесет покани за общо сумата от 11 932.92 евро с едно общо писмо като сумата включва сумите по всички единадесет изпълнителни производства. От това жалбоподателят прави извода , че тези производства са образувани и администрирани едновременно при идентична фактическа обстановка. Поради това жалбоподателят оспорва тяхната необходимост , съразмерност и законосъобразност. Излагат се съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разноските: Според жалбоподателя е нарушен принципа на съразмерност – съгласно чл.79 от ГПК разноските следва да са необходими и съразмерни на извършените действия. В случая са налице единадесет изпълнителни производства срещу един и същи длъжник като във всицки случаи са извършени едни и същи действия – образуване на дело , изпращане на покана / ПДИ/ , извършване на справки и административна обработка като всяко едно дело е таксувано отделно и това таксуване не отговаря на реална процесуална дейност. На следващо място се сочи , че не са налице същински изпълнителни действия – по делото не са извършвани запор , възбрана , опис на имущество по принудително събиране. Действията се ограничават до образуването на 1 делата и изпращане на ПДИ , което не обосновава необходимостта от начисляване на разноски в този обем. Според страната е недопустимо това многократно начисляване на разноски. Неясно е защо е извършено таксуване единадесет пъти при една и съща фактическа обстановка. Таксите не съответстват на обема на изпълнителната дейност , а са в резултат на формалното разделяне на производството. А това противоречи на принципа, че изпълнителното производство не може да бъде източник на неоправдано обогатяване чрез такси и разноски. Оспорва се и законосъобразността на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – според страната тя не е мотивирана по начин , позволяващ проверка на нейното формиране и размер. Тя следва да съответства на реално събрани суми и извършени изпълнителни действия , каквито в случая липсват. Прекомерно се определя и адвокатското възнаграждение според жалбоподателя с оглед извършената работа – депозирана е само молба за образуване на изпълнително производство като не са извършвани впоследствие други действия. Начисляването на такова нъзнаграждение по всички единадесет дела е в противоречие с принципа на справедливост и необходимост на разноските.

Възнаграждението следва да бъде редуцирано при липса на фактическа и правна сложност , в случая не е налице реална процесуална защита. Нарушава се и принципа на добросъвестността по чл.3 от ГПК : - в случая се сочи , че не е налице ефективно принудително изпълнение , а единствено се начисляват многократно такси и разноски в тежест на длъжника. Сочи се , че община Несебър не е отказвала изпълнение на съдебното решение – главниците са заплатени доброволно. Страната се позовава на практиката на ВКС – че действия , които формално са процесуално допустими , но водят до неоснователно утежняване на положението на другата страна чрез натрупване на разноски без реална процесуална необходимост подлежат на съдебен контрол. Настоящият случай според жалбоподателя е точно такъв. В случая се оспорва многократното начисляване на еднотипни разноски без да е налице съответстваща изпълнителна дейност , което предполага необходимостта от съдебен контрол относно необходимостта и законосъобразността на тези разноски. Моли се за отмяна на определените разноски по изпълнително дело №336/26 г. на ЧСИ Миндова, при условията на евентуалност – техния размер да се редуцира да действително необходимите и съразмерни разноски. Прави се и евентуално искане за съединяване производствата по отделните жалби по изпълнителните дела. Моли се за присъждане на разноските в полза на община Несебър. Моли се ЧСИ да представи в цялост изп.д.№336/26 г. , вкл. и подробна сметка за начина на формиране на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ , както и на всички останали десет изпълнителни дела , за да се направи съпоставка за еднаквостта им.

Депозирано е становище – отговор по жалбата на община Несебър от страна на взискателя по изпълн.дело – Н. Д. М.. Страната оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Сочи се , че липсва злоупотреба с право и самостоятелността на производствата е законосъобразна. Оспорват се твърденията за изкуствено разделяне на производствата – като те се квалифицират като правно несъстоятелни. СТраната се позовава на чл.117 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата – че по всеки акт , подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело. Тъй като на 2 всеки взискател Административния съд е издал самостоятелен изпълнителен лист логично са образувани и отделни изпълнителни дела. Не се касае за солидарни вземания , а за разделни такива , което налага и индивидуалното им събиране. Упражняването на законното право на принудително изпълнение не представлява злоупотреба с право. Община Несебър е имала пълната възможност да извърши доброволно плащане на присъдените суми.

Задълженията са възникнали от момента на влизане на съдебното решение в сила и от този момент те са станали изискуеми. На Община Несебър като страна по делото съдебното решение е било известно , както и произтичащите от него задължения за плащане. С бездействието си длъжникът е станал причина за образуването на изпълнителните производства и възникването на свързаните с тях разноски. Оспорват се и възраженията на жалбоподателя относно размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се , че хонорарът от 152 евро е под минималния размер , предвиден в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. При наличния материален интерес следващия се хонорар възлиза на 204 евро. Съгласно практиката на ВКС съдът не може да намаля възнаграждението под неговия минимум. В случая то е под минимума и искането за намаляването му е несъстоятелно. Освен това размерът – минимум е приет преди години , а към настоящия момент – 2026 г. съгласно данните на НСИ сравнено с 2020 г. инфлацията е 44.5% и 100 евро. от 2020 г. сега са 144.5 евро. С оглед на това тези възражения според страната са абсурдни. Излагат се и съображения относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тази такса е пропорционална и се дължи върху сумата по изпълнението дори плащането да е извършено след получаването на ПДИ съгласно практиката на ВАС. Таксата е начислена върху сумата , подлежаща на събиране – 964.89 евро. Моли се за оставяне на жалбата на Община Несебър без уважение като ЧСИ продължи изпълнителните си действия по делото до пълното събиране на сумата.

По делото е депозирано и становище – мотиви на ЧСИ Иванка Миндова. Изложена е подробно фактическата обстановка по изпълнителното дело. Изпълнителното дело е образувано по молбата на Н. М. чрез упълномощения адвокат Москов въз основа на приложения изпълнителен лист №226 от 05.06.2026 г. , издаден от Административен съд – Бургас по адм.д.№581/2025 г. , по което Община Несебър се осъжда да заплати на Н. М. сумата от 964.89 евро представляваща разноски за две съдебни инстанции. По молбата е било образувано изп.д.№336/2026 г. По делото е била изготвена ПДИ и връчена на длъжника на 23.06.2026 г. На 30.06.2026 г. длъжникът е превел по специалната сметка на ЧСИ сумата от 964.89 евро. Становището на ЧСИ е че в случая законосъобразно по делото са приети като разноски в тежест на длъжника адвокатското възнаграждение на взискателя и начислените авансови такси и пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Сочи се , че дължимостта на възнаграждението за адвокат е безспорно дължима на основание чл.78 от ГПК – въз основа на Договора за правна помощ от 29.05.2026 г. Според доказателствата приетия за разноски адвокатски хонорар е реално платен от взискателя, реално от негова страна са направени разноски. Не е прекомерен и размера на хонорара.

Същият в размер от 152 евро е под минималния размер съгласно чл.10 във вр. С чл.7 от Наредба №1/2004 г. Таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ също е законосъобразно 3 определена: 12.27 евро по т.1 – образуване на изпълнителното дело; 36.81 евро по т.5 връчване на ПДИ и 2 броя уведомления при приключване на ИД; 5.11 евро по т.31 – допълнителни разноски за пощенски и куриерски услуги , банкови такси и комисионни.

Сумата от 119.49 евро с ДДС представляваща дължимата такса за изпълнение на парично вземане по т.26 , изчислена върху материалния интерес от 1116.89 евро / 964.89 + 152/ - или / 51.13+48.45/ = 99.58 х 1.2 = 119.49 евро. Оспорва се възражението за несъразмерност , липсата на същински изпълнителни действия , недопустимост за многократното начисляване на такси по всички изпълнителни дела. Сочи се , че изпълнителните дела се развиват по волята на взискателите , тяхна е преценката да водят изпълнително дело и да избира способите за удовлетворяване на вземането. Съдебният изпълнител следва да констатира наличието на право на взискателя и за него е задължението да пристъпи към изпълнение съобразно правилата. Възможността за обжалване на разноските по изпълнението по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК за длъжника е с цел защита на правата му. Прилага се копие от изп.д.

№336/2026 г. по описа на ЧСИ Миндова.

Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по изпълнителното дело в качеството на длъжник с правен интерес от обжалване на действията на ЧСИ. Спазен е срока за обжалване , внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Възраженията на Община Несебър за разделяне на производство на единадесет отделни дела за начисляване на разноски са неоснователни. В случая община Несебър има единадесет отделни кредитора и всеки един от тях е завел отделно изпълнително производство както е регламента. Всеки един е снабден с отделен изпълнителен лист , не се касае за общо солидарно задължение на Общината , а за отделни индивидуални задължения към всеки един кредитор поотделно. Разпоредбата на чл.117 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата сочи , че по всеки акт – изпълнителен лист , подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело. В случая не може да се образува едно производство, тъй като това не зависи нито от волята на процесуалния представител на кредиторите / който в случая е един и същ и на единадесетте кредитори/ , нито от волята на съдебния изпълнител, а е законово регламентирано. Поради това довода , че е налице злоупотреба с право е несъстоятелен. Налице е било неизпълнение от страна на длъжника при влязъл в сила акт , подлежащ на изпълнение и поради това са образувани изпълнителните производства. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , прието за разноски по изпълнителното дело. В случая се касае за сума в размер на 152 евро и тази сума е под минималния размер , предвиден в Наредба №1/2004 г. за МРАВ, поради което възражението за прекомерност е лишено от правно основание и се явява неоснователно. Без значение е обстоятелството че не са извършвани изпълнителни действия – опис , възбрана , запор и т.н., за което се изискват допълнителни усилия от страна на процесуалния представител на взискателя.

Неоснователно е и възражението по отношение на таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ. В конкретния случай в приложеното становище на ЧСИ изрично е упоменато по какъв начин е 4 калкулирана общата сума посочена като разноски. Съдът намира , че в случая таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ се дължат на законово основание и не е налице злоупотреба от страна на ЧСИ. Те се дължат по всяко дело поотделно , тъй като се отнасят до отделни производства , както се посочи по-горе.