Решение № 680 от 16.02.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 680

Пазарджик, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20257150701319 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., чрез пълномощника – адв. С., срещу Решение № 68/18.08.2025г., постановено по АНД № 230/2024г., по описа на Районен съд – гр. Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-1368 от 13.06.2024г., издадено от директора на АДФИ, с което на касатора за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки /изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г./, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки /обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г./, чл. 3, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и заповед № 3МФ - 494/25.04.2024 г. на министъра на финансите /НП/, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5820лв.

В касационната жалба, съдебно заседание и представено писмено становище се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Велинград неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба - директора на АДФИ, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище юрк. М. намира касационната жалба за неоснователна, моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Със Заповед № ФК-10-972/21.11.2023г. директорът на АДФИ, на основание чл.10, ал. 1, т. 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗДФИ възложил на св. М. / държавен финансов инспектор /, да извърши финансова инспекция на Община Велинград със задача „Проверка за законосъобразност относно избора на вида процедура, съгласно ЗОП при възлагане на обществена поръчка“, с изброени обществени поръчки с различен предмет.

Община Велинград е бюджетна организация и като такава попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.

За проверявания период и към момента на извършване на финансовата инспекция, Община Велинград се представлявала от К. К. - кмет на община Велинград. През този период Община Велинград имала регистрация като възложител в Агенцията по обществени поръчки с идентификационен номер на партида на възложителя в Регистъра на обществените поръчки. В съответствие с разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки се е използвала Централизирана електронна платформа - Централизирана автоматизирана информационна система-“Електронни обществени поръчки” /ЦАИС ЕОП/. Профилът на купувача Община Велинград се поддържал на централизирана електронна платформа по чл. 39а от ЗОП.

С решение № F101903/19.03.2021 г. кмета на Община Велинград открил процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг-проектиране, упражняване на авторски надзор и СМР при изпълнение на обект: укрепителни мероприятия при водосток на път PAZ2063, в участък с. Абланица- с. Цветино от км. 13+317 до км. 13+357.“. На основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП е стартирана процедура за възлагане на обществена поръчка- „пряко договаряне“ с прогнозна стойност на поръчката 97000 лв. без ДДС и продължителност 180 дни. Прието е поръчката да се провежда при условията на чл.65, ал.1, т.1 от ППЗОП, без да се прилагат чл.64, ал.2 и ал.3 от ППЗОП, като договор да се сключи с „Д. инженеринг“ ЕООД. В резултат на проведената процедура, за обществената поръчка бил сключен договор. В мотиви за избор на процедурата на решението за откриване на процедурата, възложителят е мотивирал приложимото основание за избора на процедурата за пряко договаряне с необходимост от неотложни дейности за укрепване брега преди и след водостока, както и направа на нова стоманобетонова стена при самия водосток, изграждането на подходящи отводнителни канавки, които да отведат повърхностните води от пътното платно и съоръженията по него. Според възложителя били налице изключителни обстоятелства, които не позволяват загуба на какъвто и да е обем от технологично време, във връзка с подготвителните действия на бъдещия договор, налице е обективна невъзможност да бъдат спазени регламентираните в закона срокове за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП и е наложително предприемането на незабавни действия. За възложителят са налице основанията за провеждане на пряко договаряне, като вид процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, при реда и условията на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 64 и сл. от ППЗОП.

ЗОП с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 позволява неотложно възлагане на поръчка при наличие на изключителни обстоятелства, както и когато е невъзможно спазване на срокове, в конкретния случай срока по чл. 178, ал. 2 от ЗОП от най малко 20 дни, съответно срока по чл. 178, ал. 4 от ЗОП от минимум 10 дни, считано от момента на изпращане на обявлението та обществената поръчка за публикуване.

Прилагането на процедурата „пряко договаряне“ на основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП изисква към момента на откриване на процедурата кумулативно да са изпълнени следните условия: нуждата от възлагането да е породена от изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП; да не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 от ЗОП, както и на съкратените срокове при спешно възлагане по чл. 178, ал. 4 от ЗОП; обстоятелствата, с които се обосновава неотложността на възлагането, да не се дължат на възложителя. Наличието само на едно или няколко от посочените изисквания не обосновава прилагането на правното основание.

Според легалната дефиниция в § 2, т. 17 от ДР на ЗОП изключителни са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя.

Въззивният е посочил, че актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че „изключителните обстоятелства“, които трябва да са налице, за да се приложи чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, се характеризират с неочаквано възникнало събитие, водещо до заплаха за живота и здравето на хората и/или опасност за околната среда, за обществения ред и/или сигурността на държавата, което изисква предприемане на незабавни действия за преодоляване на конкретни негативни последици от настъпването му, поради което обстоятелството, че при възникналите аварии не били изключително събитие изискващо неотложни действия. Посочили и, че процедурата е подготвяна 2,5 месеца и възложен дълъг период за изпълнението и от 180 дни.

Наказващият орган намерил, че в случая не е налице основанието на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП - когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката, като считат че това основание е обвързано с условието резултата от възлагането да е необходим веднага или в много кратък срок, когато възлаганите дейности имат спешен характер.

Въз основа преглед на представената й документация, св. М. констатирала, че в периода от 19.03.2021 г. до 28.04.2021 г., в гр. Велинград, община Велинград, К. Т. К., в качеството си на кмет на Община Велинград и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП „пряко договаряне“, с предмет: „инженеринг- проектиране, упражняване на авторски надзор и СМР при изпълнение на обект: укрепителни мероприятия при водосток на път PAZ2063, в участък с. Абланица- с. Цветино от км. 13+317 до км. 13+357.“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F101903 от 19.03.2021 г. да са били налице законовите основания, посочени в чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, за което съставила АУАН, подписан от касационния жалбоподател без възражения, въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС-гр. Велинград НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

При постановяване на касираното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП – пряко договаряне, не са били налице обективните предпоставки на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ППЗОП. В мотивите е посочено, че процедурата на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, предполага наличието на възникнала необходимост от неотложно възлагане на поръчката; нуждата от изпълнението да е породена от настъпване на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП (предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя). В проверяваното решение е направен категоричен извод, че от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в АУАН и НП е видно, че за възложителя не са били възникнали „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Категорично не са налице предпоставки като бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност или за отбраната на страната.

Настоящата касационна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина.