Решение № 60 от 05.05.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Златоград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100486 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от З. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Н. , чрез адв. Е. М.

В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищецът сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. К., м. Р., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ 5166 кв. м, стар номер 003521, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***; ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 1500 кв. м., находяща се в западната част на имота.

Адв. Е. В. сочи, че от 1972 г. ищеца владее реалната част от имота, описан по-горе, явно и необезпокояван от никого. З. Т. е този, които е облагородил имота и го ползва за градина. В процесния имот ищеца има и е собственик на сграда обозначена с идентификатор ***, функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 21 кв. м, както и сграда обозначена с идентификатор ***, функц. предн.

Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2, застроена площ 52 кв. м.

Посочените по-горе сгради са строени от бащата на ищеца през 40-те години на миналия век, който през 1972 г. ги дава на своя син – З. Т., ведно с 1 описаната реална част от процесния имот с площ 1500 кв.м.

Адв. В. сочи, че след като ищеца е получил владението на горния имот от своя баща през 1972 г., то той е построил още и сграда обозначена с идентификатор ***, функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2, застроена площ 101 кв. м, както и сграда с идентификатор *** област С., община Н., с. К., функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брои етажи I, застроена площ 71 кв. м.

Имотът, а именно процесната реална част с площ 1500 кв. м, представлява дворно място към горните сгради, представлява също така обработваема градина, в която засаждат ежегодно различни селскостопански култури.

Процесната реална част е с ясно обозначени граници от към съседните на него имоти.

При направена справка от З. Т., същия установил, че процесния имот, включително и неговата реална част от 1500 кв. м, е записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още помалко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от права та си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В., моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника Община Н., че той – З. А. Т., ЕГН **********, е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 1500 кв. м., находяща се в западната част на имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. К., м. Р., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ 5166 кв. м, стар номер 003521, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***;

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала. Преди време била провеждана процедура, при която имоти, които не били възстановени на собствениците са се предавали на Община Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За това обстоятелство общината била длъжна да състави и актове за общинска собственост.

В съдебно заседание ищеца не се явява, а се представлява от адв. Е.

2

В., който сочи, че ще се ползват от признанието на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., която поддържа направеното признание на иска от Община Н..

С исковата молба от ищеца е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси, като съдът е допуснал и назначил такава с Определение № 66/19.02.2026 г. За вещо лице е определен инж. А. И. С..

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че е направил оглед и замерване на място в присъствие на ищеца на показаните материализирани граници на процесната реална част от имота, които са както следва:

На север – тротоар, част от асфалтов Общински път – ПИК № ***;

На юг - ограда и синори, отделящи южната част от ПИК № ***, Снимка- Приложение 2А;

На югоизток - бетонна подпорна стена - граница по предходно Гр.Дело №381/2025 г. на ЗРС Снимка - Приложение 2Б;

На североизток - бетонна подпорна стена, отделяща североизточната част от ПИК № *** - Снимка - Приложение 2Б;

На запад - основа на бряг - Снимка - Приложение 2Г.

На изготвената от вещото лице инж. С. Комбинирана скица М 1:500 Приложение 2А е повдигнал в зелен цвят процесната реална част от имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. К., мест. „ Р. “ с графично изчислена площ от 1640,00 кв.м.

При направена справка в Общинска администрация гр. Н. вещото лице инж. А. С. не открива документи, касаещи отчуждаване на процесния имот или части от същия.

На изготвената от вещото лице Комбинирана скица М 1:500 — Приложение 2А в кафяв цвят е отразил липсващите в процесната реална част от имот с идентификатор *** сгради: Дървена плевня на един етаж с площ от 26,0 кв.м. и Масивна стоманобетонна стопанска сграда на един етаж с площ от 44,0 кв.м.. - Снимка - Приложение 2Д.

Същестуватците сгради в процесната реална част от имот с идентификатор *** са: Сграда с К№ *** - масивна

3 стоманобетонна жилищна сграда на 2 етажа със застроена площ от 101.0 кв.м.

Снимка - Приложение 2Е; Сграда с К№ *** масивна стоманобетонна жилищна сграда на 1 етаж със застроена площ от 71,0 кв.м;

Сграда с К№ *** - полумасивна стопанска сграда на 2 етажа със застроена площ от 52.0 кв.м; Сграда с К№ ***- полумасивна стопанска сграда на 1 етаж със застроена площ от 21.02 кв.м.

В съдебно заседание на 15.04.2026г., вещото лице поддържа своето заключение. Посочва още в югоизточна посока, там където е обозначена сграда, следва да се разбира, че оранжевата и кафява линия тангират, тоест допират се. За по-голяма яснота, двете линии вещото лице разделил с минимално разстояние, за да се различават една от друга, защото при съвпадането им една върху друга няма яснота относно цвета. По гр.д. № 381/2025 г. ищецът претендира за една пътека, която минава в източна посока и по източната граница на процесната реална част с номера на точки от 2 до 10, твърдейки, че тази пътека се ползва за преминаване от него, а и от други собственици на поземлени имоти по посока от север към юг. Цялата източна граница на претендираната реална част с площ 1640 кв.м, представлява подпорна стена, която ограничава свличането на терена от посока изток на запад. Под подпорната стена минава пътека. Инж. С. не може да каже дали до стената върви пътека. В северната част на претендираната реална част 1640кв.м може да се говори за пътека, но за южната част не, тъй като посочената от ищеца по гр.д. № 381/2025 г. пътека в южната част, попада върху сграда с кратък номер 501.21.09. По настоящото дело ищецът показал на вещото лице в източна посока, че претендирания от него имот стига до подпорните стени.

Адв. Е. В. прави искане, на осн. чл. 214 от ГПК, предвид приетото заключение на вещото лице, като моли иска да се счита предявен за реална част с площ 1640 кв.м, находящ се в северната част на процесния имот, вместо първоначално заявената от 1500кв.м.

Съдът е уважил искането на ищеца по чл. 214 от ГПК, тъй като всяка страна е в правото си да се разпорежда с предмета на делото, в това число да изменя размера на предявения иск.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът 4 намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на 5 плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез адв. Е. В. посочва, че не претендира съдебно-деловодни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 34 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищеца З. А. Т., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Н. е собственик, на основание давностно владение от 1972г. на реална част с площ 1640 кв. м., находяща се в западната част на имот с идентификатор ***, област С., община Н., с. К., м. Р., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ 5166 кв. м, стар номер 003521, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,