Определение № 1371 от 05.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 05.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20258003900770 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на д-р Ж.Н.К.Г. срещу определение №3400 от 13.12.2024 г. по т.д.№2666/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на д-р Ж.Н.К.Г. срещу решение №635 от 12.07.2024 г. по в.гр.д.№2041/2023 г. на ОС Бургас.

В частната жалба се посочва, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му. Поддържа се, че процесният спор е гражданскоправен по съществото си, тъй като с оглед клаузите на договора за възлагане на управление, същият се дефинира като граждански договор.

Ответникът по частната жалба „МБАЛ - Поморие“ ЕООД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият 1 тричленен състав на ВКС е приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 19 311.69 лв., неизплатени възнаграждения по договор за управление, дължими за периода от м.април 2016 г. до м. октомври 2019 г.; 6559.46 лв., лихва за забава върху възнагражденията; 6612.89 лв., обезщетение за неизползван отпуск и 290.74 лв., лихва за забава върху обезщетението за неизползван отпуск. Посочил е, че предявените искове са основани на договор за възлагане на управлението на търговско дружество, в рамките на което управление, съответно - и в процеса на изпълнението на който договор, дружеството, ръководено от управителя /ищец/, осъществява търговска дейност. Акцентирал е, че характеристиките и правната същност на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, са изследвани многократно в практиката на касационната съдебна инстанция и няма никакво съмнение, че същият договор има мандатен характер, и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право, а използваната в практиката на ВКС терминология в обозначаване на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, като „граждански“ такъв /нормално сключван с цел постигането на определен резултат/, е с цел отграничаването му от трудовия договор, който има за предмет не постигането на резултат, а престирането на работна сила. С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявените искове е под 20 000 лв. е достигнал до извод, че постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В случая са предявени искове за заплащане на суми по сключен между страните договор за възлагане на управление, респективно се претендират права, породени от този договор. Съгласно константната практика на ВКС /определение №361 от 28.11.2014 г. по т.д.№3470/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №141 от 14.03.2016 г. по ч.т.д.№201/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №91 от 19.02.2018 г. по ч.т.д.№275/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и цитираната в него практика, определение №60180 от 27.08.2021 г. по т.д.№1885/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и мн.др./, спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие (който се сключва за целите на извършваната от търговското дружество търговска дейност), обуславя търговски характер на 2 делото, като определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. Обстоятелството, че в основата на всеки един договор за възлагане на управление на търговско дружество е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е уредена в чл.280 и сл. ЗЗД, не лишава спора относно неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, тъй като тази сделка е обусловена от органното правоотношение между управителя и търговското дружество. В този смисъл и тъй като в случая размерът на цената на исковете е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3400 от 13.12.2024 г. по т.д.

№2666/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3