Решение № 170 от 04.08.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кърджали, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Д.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200416 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1947-000162 от 08.04.2024г. издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- К., с което са наложени наказания: 1.по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП; 2.по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 18 контролни точки на Б. Л. Ю. от гр.******* с ЕГН ********** извършени на 21.03.2024г. в гр.******* на *******.

Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят Ю., който моли съда да го отмени. Настоява, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита, както и е издадено в противоречие със закона. Твърди още, че му е наложено административно наказание за административно нарушение, което не е допуснал. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призоват, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество адвокатът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

На първо място пледира, че нарушението не е извършено на ******* в гр.********, тъй като не там е бил спрян жалбоподателят. На следващо място 1 настоява, че нарушенията описани в наказателното постановление са недоказани. Моли за решение в този смисъл и за разноски посочени в договора за правна помощ.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 21.03.2024г. свидетелите Л. М. и Б. Д. били на работа като полицейски инспектори в РУ- К. към ОДМВР- К.. Около 16.45ч. двамата се придвижвали с патрулен автомобил в гр.********* по ******* в посока от ******** към ******** в града, когато в района на бензиностанция „*********“ те се разминали с лек автомобил марка „********“ с рег.№ ********. И двамата полицейски служители видели, че водачът на този автомобил използвал мобилен телефон по време на управлението му и не бил поставил обезопасителния си колан. Поради това включили светлинна сигнализация на патрулния автомобил и направили обратен завой, при което последвали описания лек автомобил и се установили точно зад него. След около двайсетина метра лекият автомобил марка „********“ с рег.№ ******** предприел маневра завой надясно и продължил по улицата, която водела към магазин „********“. Точно пред този обект той спрял и водачът излязъл от управлявания от него автомобил. Там свидетелите М. и Д. установили, че водачът му е жалбоподателят Б. Ю., който пътувал сам и не бил поставил обезопасителен колан, тъй като той бил закачен директно в ключалката зад гърба на управляващия автомобила. За констатираните нарушения на место свидетелят Л. М. в присъствието на колегата си Б. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от водача Б. Ю. без възражения. На тази база на 08.04.2024г. наказващият орган издал наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя: на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба 2 в размер на 50лв. и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР и отнемане на 18 контролни точки.

Тази безспорна фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Л. М. и Б. Д., както и от акта за установяване на административно нарушение серия GA № ******** от 21.03.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, Справка за нарушител/ водач. Бе дадена вяра на гласните доказателства, тъй като и двамата са очевидци на нарушенията, безпристрастни са, както и техните показания са последователни и взаимно допълващи се, а и не бяха събрани други, които да ги оборват. По делото е приета справка за цени и технически данни на лек автомобил марка „********“, но от нея не може да се извлекат факти относими към административното нарушение по използване на мобилен телефон по време на движение на автомобила, тъй като наличието на Bluetooth съвместимост с мобилен телефон или устройство за свободни ръце за мобилни телефони е ирелевантно с факта, че жалбоподателят е видян да използва телефона си по време на управление на автомобила. Освен това не се кредитира и представената справка от Гугъл, тъй като нарушението е установено на ******* в гр.******** в близост до бензиностанция „*********“, а не до игралната зала, както се твърди от жалбоподателя.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 13.04.2024г., а жалбата е подадена до административно- наказващия орган на 26.04.2024г. по т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.104А от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо ползването на телефона без участие на ръцете му.

Безспорно по делото бе доказано извършването на това нарушение от жалбоподателя Б. Ю. от събраните по делото доказателства, поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 50лв. Поради това в тази част следва наказателното постановление да бъде 3 потвърдено. по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.137А, ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. А чл.183 ал.4 т.7 от същия закон казва, че се наказва с глоба 50.00лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. От събраните по делото гласни доказателства, а именно свидетелските показания на Л. М. и Б. Д. безспорно по делото се установи, че жалбоподателят Ю. е управлявал лек автомобил марка „********” без да е поставил обезопасителен колан, поради което правилно наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 50лв. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 1 на нормата. Поради това следва да се потвърди обжалваното наказателно постановление и по т.2.

Правилно наказващият орган е отнел общо 18 контролни точки, от които 8 точки на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.17 от Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР и 10 точки по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.18 от същата наредба. Поради това и в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е установено на ******* в гр.********, тъй като това твърдение не бе доказано по делото с нито едно доказателствено средство.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от 4

ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретните състави признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такава. Не е налице и маловажност на случая, тъй като извършените деяния не представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деянията от съответния вид.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- К., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1947-000162 от 08.04.2024г. издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- К., с което са 5 наложени наказания: 1.по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП; 2.по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 18 контролни точки на Б. Л. Ю. от гр.********** с ЕГН ********** извършени на 21.03.2024г. в гр.********** на *******, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Б. Л. Ю. с адрес гр.********** ул.********** № ************ и ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- К. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6