Решение № 252 от 23.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430200862 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504462401 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

"Пътна инфраструктура", с който на „*** ****“ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Г.Г.Г., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

Жалбоподателят

„*** ****“ *** обжалва цитирания по-горе електронен фиш, като моли съда да го отмени. В жалбата си сочи, че последният е незаконосъобразен, постановен при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми и в несъответствие със закона по подробно изложени писмени доводи, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния му представител адв.И. Ц.. Претендират се разноски.

Административнонаказващият

1 орган, редовно призован се представлява от юрк. Попова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е неоснователна.

На 24.02.2022 г. около 12:15 часа е било установено нарушение № ВС7АВВ0В5САВ271СЕ053031F160А0АВ9 с ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Долни Дъбник Дъбник, за движение по път І-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е било установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, намиращо се на път І-3 км 100+471. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружеството жалбоподател „*** ****“ ***.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата срещу „*** ****“ *** за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

Електронен фиш с № 8504462401 е издаден от компетентен орган, 2 съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП , регламентираща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е „*** ****“ ***. От приложената по делото справка за собственост /л. 17/, се установява, че ППС влекач *** е с обща технически допустима максимална маса 40 000, т. е. над 3. 5 т., поради което на основание чл. 10, aл.

1, т. 2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа, в конкретният случай по път І-3 км 100+471/ се дължи тол такса. Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния път произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна мрежа, която съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП включва автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

В случая път първи клас І-3 км 100+471 е част от републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътна инфраструктура пътна такса. Същият е включен в утвърден с Решение на МС № 959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019 г., изм. - РМС № 207/26.03.2020 г., изм. - РМС № 706/02.10.2020 г., доп. - РМС № 887/04.12.2020 г. / списък на републиканските пътища в Република България.

Списъкът е публичен и общодостъпен и всеки един водач, включително жалбоподателят, може да го достъпи и да се информира преди да предприеме управление на ППС по конкретния път. В ЕФ е изписано изрично, че процесното място на нарушението е път І-3 км 100+471. Ето защо съдът намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци и че по никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за кое точно място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от 3 категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на фиша поради липсата на пътен знак Д 25.1, с който да е сигнализирано, че за използването на процесния републикански път се изисква платен винетна или тол такса.

Без значение е обстоятелството дали в процесния пътен участък е имало поставен пътен знак Д 25.1 (“За използването на пътя се изисква платена винетна или тол такса”) или пътен знак Д 25.2 (“За използването на пътя се изисква платена тол такса”), доколкото тези знаци спадат към групата на пътните знаци със специални предписания съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2, б. “г” от Наредба №18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Поставянето на тези знаци действително имат указваща функция относно факта дали за движение по съответния път се изисква заплащането на винетна или тол такса, но дори и да се установи, че такива знаци не са поставени, задължението на гражданите да заплащат такса е регламентирано от закона и не е обусловено от това дали има или не поставен знак Д 25. 1 и Д 25.2, като липсата или наличието на знак не изключва, респ. определя съставомерността на деянието.

Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за влекач *** с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „*** ****“ ***, с ЕИК ***, тъй като за него нямало получена тол декларация или маршрутна карта. Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП : "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени 4 задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, л. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство". Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Тези разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП .

Съгласно горецитираните разпоредби от Закона за пътищата, безспорно се установява, че заплащането на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП е абсолютна предпоставка за законосъобразно използване на платената пътна мрежа, като в случай, че таксата не е заплатена за собственика възниква задължението за бездействие, ясно регламентирано в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Безспорно според съда „*** ****“ *** не е изпълнило това свое задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното ППС не са били изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Това е така, тъй като създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП със статично изображение към него, има доказателствена сила, която не беше оборена в хода на производството.

Издаденият електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна 5 инфраструктура". ЕФ притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП , издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.

Неоснователно е твърдението за проблеми в техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . В случая, използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , както и същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае за различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на определението на АТСС в ЕФ на НТУ не попадат обхвата на чл. 1 от закона за измерванията. Посоченият закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179, ал. 3 - ЗДвП , и поконкретно - при тяхното установяване не е налице измерване. Съгласно § 1, т.