Решение № 119 от 09.06.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ихтиман, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело № 20231840101194 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен конститутивен иск от К. А. М., ЕГН:********** срещу „*“ ЕАД с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, ал.1, т. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № БТГ - ЕИ/ЧРЗап.-11/20.11.2023г., издадена от * – ръководител Р егионално звено Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника на длъжност Началник отдел ИТО в Регионално звено Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД, считано от 01.02.2022г. Твърди, че винаги е изпълнявал трудовите си задължения съвестно. Оспорва като незаконосъобразна Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. , посочва, че наложеното с последната дисциплинарно наказание „забележка“ за срок от три месеца не е нормативно установено в Кодекса на труда. Оспорва да е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди, че не е бил запознат с предписанията, за които в заповедта се посочва, че не е изпълнил, следователно не му е било възложено изпълнение на задача, каквато се посочва в заповедта. Оспорва да му е връчван и да е бил запознат със съдържанието на протокол от 21.07.2023г., като твърди, че на тази дата прекият му ръководител е ползвал отпуск. Иска от съда да уважи исковата претенция и да му присъди деловодни разноски.

Ответникът „*“ ЕАД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.

131 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Излага съображения, че исковата молба е подадена срещу ненадлежен ответник.

Оспорва предявения иск по основание. Не оспорва факта, че между страните съществува твърдяното в исковата молба трудово правоотношение.

Поддържа, че процесната заповед е издадена в преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от компетентен орган, че същата е законосъобразна и съдържа 1 всички изискуеми реквизити. Посочва, че е спазена надлежно процедурата по провеждане на дисциплинарното производство. Оспорва твърдението на ищеца, че така наложеното наказание „забележка“ с посочване на период за срок от три месеца е незаконосъобразно като излага съображения, че това е периодът, за който работодателят е преценил, че следва да действа наказанието.

Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено затова, че ищецът не е изпълнил възложена му служебна задача да монтира два броя камери за външен монтаж и да премести една съществуваща камера, съгласно дадени предписания следствие проведено охранително обследване от МВР и ДАНС, със срок за изпълнение на предписанията – 20.09.2023г. Твърди, че задачата не е била изпълнена и до датата на депозиране на писмените обяснения от ищеца – 16.11.2023г. Оспорва твърденията на ищеца относно датата на протокол от проведено оперативно заседание в РЗ ЮЗЕР Ихтиман, като посочва, че посочената в протокола дата се дължи на допусната техническа грешка. Излага съображения за тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина предвид дейността на дружеството. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, явява се лично и чрез процесуален представител по пълномощие адв. П. от АК Пловдив, която поддържа исковата молба, представя писмени доказателства. В хода на устните състезания иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявеният иск и да отмени заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Представя писмена защита, в която излага съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

В открито съдебно заседание ответникът „*“ ЕАД, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощия – юрк. *, който оспорва исковата молба. В хода на устните състезания иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да постанови решение, с което да признае законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца. В постъпила писмена защита излага съображения по същество на спора, които в голяма степен се покриват с наведените в отговора на исковата молба възражения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Ихтиман е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № БТГ - ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. , издадена от *, действащ като пълномощник на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за срок от три месеца. Искът е предявен в законоустановения съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 КТ давностен срок, тъй като процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е била връчена на ищеца срещу подпис на 20.11.2023г., а исковата молба е подадена пред компетентния съд на 13.12.2023г., поради което подлежи на разглеждане.

2

Основателността на предявения иск се обуславя от установяване съществуването в обективната действителност на следните материални предпоставки, а именно наличие на твърдяното основание за налагане на дисциплинарно наказание, съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно упражнено, т. е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, на които се основава Заповед №

БТГ-ЕИ/ЧР-Зап-11/20.11.2023г., включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищеца и неизпълнението на същите, както и законосъобразността на дисциплинарното производство поискването на обяснения от ищеца, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове. Установяването на горните материалноправни предпоставки е в тежест на ответника.

С оглед процесуалното поведение на страните на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните съществува трудово правоотношение по силата, на което ищецът заема длъжността „Началник отдел ИТО “ в Регионално звено Югозападен експлоатационен район Ихтиман на „*“ ЕАД, както и че със заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. на последния е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Дисциплинарната отговорност, ангажирана на ищеца с процесната Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023 г. на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е затова, че не е изпълнил разпореждане на прекия си ръководител в срок до 20.09.2023г. да бъдат поставени два броя камери за външен монтаж, които да охраняват периметъра пред прозорците на РДС, сграда СЕБ и да бъдат насочени към пътеката между сградата и сградата, в която се помещава авторемонтната работилница, както и една от съществуващите камери да бъде изместена, така, че да обхваща частта зад „склад авариен резерв“.

В заповедта е посочено, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ, а именно служителят е нарушил нормите на чл. 124, чл. 125, чл. 126, т. 7 и т. 13 от КТ, както и т.

3.4.1., 3.4.3, 3.4.12 и т. 3.4.20 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, като на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, 7 и 10, чл. 188, т. 1. при спазване изискванията на чл. 189, чл.193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 КТ, ответникът е приел, че извършеното представлява основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Спорно по делото е осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина от страна на служителя, както и спазването на императивните правила на Кодекса на труда за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителя, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта, съдът следи служебно. Съгласно константната практика на ВКС /Решение № 849/12.02.2011 г. на ІV г. о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр.д. № 311/2011 на III г.о., Решение № 432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на на ІV г. о. и др. / е прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за 3 еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.

В случая съдът намира, че Заповед № БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-11/20.11.2023г. отговаря на изискванията за мотивиране при спазване изискванията, заложени в разпоредбите на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ. Твърдяното нарушение на трудовата дисциплина е ясно описано с неговите обективни и субективни елементи – посочен е нарушителят, вид на нарушението в какво се изразява и момента, в който е извършено.

Заповедта е издадена от надлежно упълномощено от законния представител на работодателя лице, като съгласно представените към отговора на исковата молба два броя пълномощни /л.39 и л. 40 от д./ на прекия ръководител на ищеца е делегирана работодателска власт по отношение на работниците и служителите в Регионалното звено ЮЗЕР Ихтиман, в това число и да ангажира дисциплинарната им отговорност.

Изпълнено е и изискването, уредено в чл. 193, ал. 1 КТ, според което преди налагането на дисциплинарно наказание работодателят следва да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение. Видно от представеното и прието като доказателство по делото писмо БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-23/13.11.2023г. /л.44 от д./, прекият ръководител на ищеца, на който е делегирана работодателска власт, е изискал писмени обяснения от ищеца К. М., като фактите и обстоятелствата, описващи твърдяно неизпълнение на трудово задължение на ищеца, са ясно и разбираемо посочени в писмото.

Видно от представено по делото и неоспорено изявление на ищеца с вх. № БТГ-ЕИ-Вхд.-68/16.11.2023г. /л.45 от д./, адресирано до ответното дружество, ищецът се е възползвал от предоставеното му възможност да депозира писмено становище по вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като е посочил, че не е изпълнил разпореждането на прекия си ръководител, тъй като за ищеца е останало неясно къде точно следва да бъдат монтирани камери за видеонаблюдения на територията на регионалното звено/респективно. преместена камера. Посочва още, че не е бил запознат с издаденото предписание от органите на МВР и ДАНС, което следвало да се случи с оглед обстоятелството, че същият в качеството си на началник отдел ИТО отговаря за инсталиране, поддръжка и конфигуриране на системата за видеонаблюдение.

Според този съдебен състав работодателят е спазил предвидения в чл. 194 от КТ срок, в който може да упражни правото си да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служителя. Разпоредбата на чл.

194 КТ урежда два преклузивни срока, а именно два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като същите се намират в следното съотношение: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисцилинарна власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, 4 които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. В случая описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина касае неизпълнение на възложена служебна задача за извършването на монтаж на две камери и преместване на трета в срок до 20.09.2023г. От представените към отговора на исковата молба два броя докладни записки, съответно докладна записка с вх. № БТГ-ЧР-ДЗ-203/09.11.1023г. и БТГ-ЧР-ДЗ207/17.11.2023г. от прекият ръководител на ищеца до Изпълнителния директор на ответното дружество, както и представената комуникация по вътрешната електронна поща на дружеството – работодател се установява, че на 09.11.2023г. работодателят чрез законния представител е узнал за извършеното нарушение, същото е било известно на прекия ръководител на ищеца на 21.09.2023г. Ос порената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 20.11.2023 г. и е връчена на служителя на същата дата срещу негов подпис, от който момент по аргумент от нормата на чл. 195, ал. 3 КТ наказанието се счита за наложено, с оглед на което следва да се приеме, че преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ са спазени.

Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e83ace5-94ae-486d-8543-ba3e537010ef