Решение № 419 от 13.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. В., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска П.а при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело № 20231420100352 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Г. М. П., ЕГН: **********, с адрес: с.Б., ул. „Г. Д.“ ***, срещу ОД на МВР - В., БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. В., ул.

„П.К.Б.“ ** обективно съединени искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 455,00 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 255,00 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. , както и иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. II-ро ЗМВР за сумата от 145,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 28,00 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

С протоколно определение от 10.07.2023 г. съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по делото по отношение на исковата претенция с правно основание чл.181, ал.3 изречение 2 ЗМВР за сумата от 145,20 лв. представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. и по отношение на исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 28 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. поради оттегляне на исковите претенции.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. Сочи се, че в периода от 06.02.2020 г. до момента на подаване на исковата молба ищецът е заемал длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР - „полицай охрана 1 на обществения ред“ в РУ - В. към ОД на МВР - В.. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо от КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд - по 8 часа за всяка 12-часова смяна - общо 1940 часа нощен труд, като за същия период единствената компенсация, която му е била предоставена, е допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 1 ЗМВР.

Изтъква се, че съгласно мотивите и диспозитива на Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в отклонение от общата уредба в трудовото законодателство, визирана в чл. 140, ал. 1, изр. второ от КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд. Сочи се, настоящата правна рамка на нощния труд е заложена в чл. 187, ал. 1, изр. второ и новата ал. 4 от ЗМВР, изрично посочваща коефициента за преизчисляване на нощен към дневен труд. Твърди се, че след приемането на новата норма, уреждаща изчисляването на нощния труд в МВР, няма никакви компенсиращи мерки, които да обосноват липсата на прилагане на общата нормативна уредба. Поддържа се, че Съдът на Европейския съюз не допуска при никакво положение държавните служители в МВР да бъдат третирани по-зле от другите работници и служители в страната, както и не допуска полицаите да бъдат компенсирани в по-малка степен от останалите трудещи се. Изтъква се, че в множество съдебни решения е застъпено становището, че определеното възнаграждение за нощен труд по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР не е адекватно на вредността на нощния труд и не го компенсира, както и че не са налице никакви особени и специални механизми за компенсация на служителите, които полагат обичайно нощен труд. Посочва се, че при изричен отказ от страна на българската държава да приеме механизъм за обезщетяване на положения обичаен нощен труд от полицаите в МВР, е подходящо да бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид тези съображения се поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 455,00 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г.

Претендира се и заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 255,00 лв., както и дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се и доводи, че за периода от 06.02.2023 г. до подаването на исковата молба ищецът е положил 242 нощни смени. Твърди се, че за целия процесен период ответникът не е осигурявал ободряващи напитки на ищеца, като съгласно актуалните заповеди по чл. 181, ал. 4 от ЗМВР, издадени от министъра на вътрешните работи, за процесния период, размерът на доволствието за ободряващи напитки е 0,60 лв. По тези съображения се поддържа, че за процесния период ответникът дължи на ищеца сумата от 145,20 лв. за неосигурени ободряващи напитки. Претендира се и заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2

28,00 лв., както и дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай охрана на обществения ред“ в РУ - В. към ОД на МВР - В.. Не се оспорва и че ищецът е осъществявал служебната си дейност по утвърдени графици, при 24 и 12-часов сменен режим, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 за процесния период.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл и НСОРЗ. Сочи се, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Изтъква се, че за процесния период са действали разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР в редакция към ДВ, бр.

60/2020 г., както и чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353 от 1512.2020 г., в които е предвидено че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1“. Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и посочените наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното време към нормалната продължителност на нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, което в случая са по 8 часа, тоест с коефициент „1“. Поддържа се, че с тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния към дневния труд, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което субсидиарното приложение на НСОРЗ не е допустимо. Твърди се, че за периода от 11.07.2020 г. до 15.07.2022 г. искът е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е материалноправна, въведена е с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 г., като за този период нормативно е уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в дневни с коефициент „1“.

Цитирана е и съдебна практика в този смисъл.

По отношение на предявения иск по иск по чл. 181, ал. 3 ЗМВР се твърди, че за периода от 06.02.2020 г. до 01.08.2020 г. са се подсигурявали ободрителни напитки в натурална форма на служителите. Поддържа се, че след влизане в сила на изменението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР от 01.08.2020 г. на служителите се е заплащала левовата равностойност на ободряващите напитки при полагане на нощен труд.Претендират се и разноски.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които прие следното:

Страните не спорят, че в процесния период - от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. са били в служебно правоотношение, по силата на което Г. П. е заемал длъжността „полицай на обществения ред” при Районно управление – В. при ОД на МВР В. до месец май 2021 г., след което е заемал длъжността „старши полицай” при Районно управление – В. при ОД на МВР В., като е полагал труд на 24 – часови и 12- часови 3 работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

По делото са приложени платежни бележки за начисления и удръжки за ищеца Г. П. и за начислен нощен труд ДС по ЗМВР за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на се налагат следните правни изводи:

Ответникът в съдебно заседание проведено на 10.07.2023 г. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът приема за неоснователно.

Съгласно чл.238, ал.2 ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. В случая ищецът Г. П. чрез адв.Г. Г. на 12.06.2023г. е депозирал молба в регистратурата на съда, с която поискал да се даде хода на откритото съдебно заседание при наличие на процесуалните предпоставки за това. Посочил е че няма възражения срещу проекта за доклад и моли същият да бъде обявен за окончателен. Взел е становище, че поддържа исковата молба и претендира разноски по делото, поради което искането на ответника за постановяване на неприсъстевно решение против ответника следва да бъде отхвърлено.

От страна на пълномощника на ищеца е депозирана след приключване на съдебното дирене,което е приключило на 10.07.2023г. на 12.07.2023г. молба вх.

№8515,с която моли съдът да не се произнася с неприсъствено решение по съображения, които съдът е споделил.Респективно да бъде отменен хода по същество и делото да бъде върната в с.з. за назначаване и изслушване не експертиза.

Съдът намира тези искания за неоснователни в съдебно заседание не е заявено,че се поддържа това искане, респективно същото би било осноователно ако исковите претенции са доказани по основания, за определяне на конкретния размер на евентуалния извънреден труд в случая исковите претенции не са доказани по основание.

Доказа се по делото, а и не се спори между страните, че Г. П. е държавен служител в РУ –В., включено в структурата на ответника - ОД на МВР -В.

В случая се претендира трудово възнаграждение за положения от ищеца при ответника извънреден труд през периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2023 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.