Решение № 551 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605055 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 11.05.05.2022г., постановена по НОХД № 9789/2019г. по описа на СРС, НО, 3- ти състав съдът е признал подсъдимия Д. Д. /D.J./ за невиновен в това, че за времето от 29.05.2018г. до около 12:00 часа на 04.06.2018г. от жилище в гр.София, бул.******* е отнел чужди движими вещи: едни брой лаптоп „Тошиба“ на стойност 180,00 лева; един брой чанта за лаптоп „Самсо найт“ на стойност 120,00 лева; един чифт обувки, тип „сандали“, черни на цвят, с надпис „Alta Sovoia“ на стойност 240,00 лева; един чифт дамски обувки, кожени, затворен тип на стойност 180,00 лева; един чифт слънчеви очила „Гучи“, с кафяви рамки на стойност 228,00 лева; един чифт слънчеви очила, неустановена марка на стойност 120,00 лева; един брой парфюм „Bulgari“ на стойност 80,00 лева; един брой парфюм „Refan 407“ на стойност 17,50 лева; едни брой парфюм „Avon“ на стойност 14,00 лева; пет чифта кожени дамски ръкавици на обща стойност 96,00 лева; един брой зелено на цвят палто, промазан плат, без марка и модел на стойност 48,00 лева; един брой сувенир във форма „слонче“ от месинг с обков на стойност 18,00 лева; един брой сувенир във форма „английски войник“ на стойност 9,00 лева и два броя блузи с неустановена марка и модел на стойност 30,00 лева или всички вещи на обща стойност 1 380,50 лева от владението на Й.С.В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.194, ал.1 от НК.

1

Съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Против първоинстанционната присъда е постъпил протест о т СРП, в ко йто са изложени доводи, че от събрания в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателствен материал се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички елементи от състава на престъплението, за което е обвинен. Предлага присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, като счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че обвинението не е доказано и присъдата на първоинстанционния съд е правлина.

Защитата на подсъдимия Д. Д., адв.Г. Г. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие не са събрани доказателства, че подсъдимият е извършител на престъплението.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна СРС е приел, че на 29.05.2018г. подсъдимият, заедно с неговия приятел- свидетелят А.Ж. и свидетелката Г.А. се нанесли временно с цел туризъм в апартамента на свидетелката Й.В., находящ се в гр.София, бул.“******* чрез направена резервация в интернет сайт за шест нощувки. Свидетелката Й.В. ги посрещнала, указала им стаите и условията и напуснала жилището. В апартамента си, тя държала лични вещи: един брой лаптоп „Тошиба“; един брой чанта за лаптоп „Самсо найт“; един чифт обувки, тип „сандали“, черни на цвят, с надпис „Alta Sovoia“; един чифт дамски обувки, кожени, затворен тип; един чифт слънчеви очила „Гучи“, с кафяви рамки; един чифт слънчеви очила, неустановена марка; един брой парфюм „Bulgari“; един брой парфюм „Refan 407“; един брой парфюм „Avon“; пет чифта кожени дамски ръкавици; един брой зелено на цвят палто, промазан плат, без марка и модел; един брой сувенир във форма „слонче“ от месинг с обков; един брой сувенир във форма „английски войник“ и два броя блузи с неустановена марка и модел.

На 04.06.2018г. около 12,00 часа наемателите напуснали жилището, изпратени от свидетелката Й.В., след което тя направила оглед и установила липсата на вещите си.

Междувременно, тримата- подсъдимият, заедно със свидетелите А.Ж. и Г.А. се пренесли в друг апартамент, находящ се в гр.София, ул.“*******. Свидетелката Й.В. подала сигнал в 04 РУ за кражбата и започнала да търси контакт с наемателите, с които нямали подписан документ. Така чрез интернет сайта, чрез който била направена резервацията се свързала с лицето, което я е направило, но то било различно от тримата настанени.

На 05.06.2018г. подсъдимият Д. Д. и свидетелят А.Ж. разбрали за оплакванията на свидетелката Й.В. и се явили пред домът й, но тя ги поканила в апартамента да им покаже, от къде, какво липсва, макар че те отричали да са взели вещите и след като се качили били 2 задържани от полицейските органи.

На 06.06.2018г. свидетелката Г.А. проверила жилището, което обитавала с подсъдимия Д. Д. и свидетеля А.Ж. и намерила чанта с вещи, които не били нейни, а разбрала, че са от дома на свидетелката Й.В.. С таксиметров автомобил, управляван от свидетеля И.И. се придвижила до адреса на свидетелката Й.В. и в момент, когато тя видяла вещите си, свидетелката Г.А. била задържана от полицаите за срок от 24 часа по ЗМВР, като с три броя протоколи за доброволно предаване, оформени в 04 РУ- СДВР предала доброволно вещи за нуждите на разследването, част от които в последствие били върнати на свидетелката Й.В..

На 11.06.2018г. било проведено разпознаване, на което свидетелката Й.В. посочила последователно подсъдимият Д. Д. и свидетелят А.Ж..

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Й.В., И.И., Г.А., А.Ж., Г. С., Г.Ю., протокол за разпознаване на лица по фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, заключение на съдебно- оценителна експертиза, справка за съдимост на Д. Д., както и приобщените на основание чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият Д. Д. не е осъждан.

На базата на възприетите фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не се събрани доказателства помещението, в което са се намирали вещите от кой от тримата е обитавано по време на престоя им- от подсъдимия Д. Д., свидетелите А.Ж. и Г.А. в жилището на свидетелката Й.В., за да може категорично да се изведе, кой е имал достъп до тези вещи, имайки предвид, че лицата са разнополови, а според показанията на свидетелката Й.В. описаните от нея вещи са се намирали само в едната спалня, освен това помещение, апартамента се е състоял от кухня, хол и още една спалня.

Обосновано съдът е приел, че не се събрани доказателства за факта на отнемането на вещите, т.е. да е прекратена фактическата власт на собственика и да е преминала в друго лице и по- точно това да е извършил подсъдимият. Самата свидетелка Й.В. в показанията си по време на съдебното следствие посочи, че с настанените лица не е имала писмен договор и на практика, тя не знае имената на лицата, които са резервирали и обитавали жилището й и че когато са се изнасяли й е направило впечатление, че тримата изнасят много багаж, какъвто не й е направило впечатление да имат при нанасянето. Свидетелката Й.В. по време на съдебното следствие твърди, че когато подсъдимият Д. Д. и свидетелят А.Ж. са се явили на среща с нея, след като е провела личното си издирване, те са заявили на руски език, на какъвто е комуникирала с тях, че не са взели вещите. Свидетелската е категорична при описание на вещите, че същите са нейни, т.е. става въпрос за дамски обувки, дамски очила, 3 дамски ръкавици и дамски парфюми, които са върнати от свидетелката Г.А..

Останалите свидетели, разпитани по делегация- Г.А. и А.Ж., разказват за последващи, след задържането им разговори с подсъдимия Д. Д.. Първата, че е намерила вещите под леглото му, а той й се извинил, че заради него е задържана, а другият, че на него Д. е казал, че вещите са раздадени. На практика, това са действия в последствие, след отнемането и са свързани с присвояването. Правилно и законосъобарзно съдът не е кредитирал показанията в тази част, на всеки от разпитаните по делегация свидетели Г.А. и А.Ж. в тази част, тъй като са вътрешно противоречиви, не са логични и не са потвърдени от останалия доказателствен материал. Това са единствените източници, от които може да се свърже подсъдимият с извършване на деянието като него автор. Но присъдата не може да почива на предположения, както и е недопустимо съдът да тълкува недоизказани факти от свидетелите, да прави някакви догадки по отношение на това, какво са искали да кажат свидетелите, използвайки едни или други изрази, без да са налични други доказателствени източници, от които да може да се направи категоричен извод за елементите от фактическия състав на престъплението. Цялостните изводи на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Д. Д. от обективна и субективна страна на 29.05.2018г. до около 12,00 часа на 04.06.2018г. да е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Обект на престъплението кражба са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта- т.е. прекъсване на фактическата власт на владелеца върху предмета и установяване на своя фактическа власт.

В случая инкриминираните вещи са се намирали във владението на Й.В., но не са събрани безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият Д. Д. ги е отнел без нейно съгласие. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и трайната практика на ВКС, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да водят до отмяна на първоинстанционната присъда.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.05.2022г., постановена по НОХД № 9789/2019г. по 4 описа на СРС, НО, 3- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5