Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 864 от 18.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3865/2024
Вид
Решение № 864
Подписан
18.12.2024
В сила
18.12.2024
Състав
Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.308 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.309 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.316 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.12 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.19 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

А. Н. А.

Цветина Костадинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от А. Н. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 275 от 29.05.2023 година, постановена по НОХД № 1694/2022 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 15-ти състав, е признал подсъдимия А. А. Ц. за виновен в това, че на 26.06.2019 година в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, пред системен оператор Л.С.Х., при условията на посредствено извършителство – чрез В.С.Г., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А., съзнателно се ползвал от неистински официален документ – нотариална заверка (удостоверяване на подписи) с рег. № 3529/04.02.2016 година, положена на договор за продажба на моторно-превозно средство от дата 04.02.2016 година, на която е придаден вид, че е извършена от нотариус Е.З. с рег. № 432 на Нотариалната камара, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от 1 влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е признал подсъдимия А. А. Ц., за виновен в това, че на 26.06.2019 година в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, пред системен оператор Л.С.Х., при условията на посредствено извършителство – чрез В.С.Г., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А., съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за продажба на моторно-превозно средство от дата 04.02.2016 година, на който е придаден вид, че същият в графа „Продавач“ е подписан от А.А.А. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК , поради което и на основание чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил на подсъдимия най-тежкото от така определените с присъдата наказания, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия А. А. Ц. (с установена по делото самоличност) да заплати направените по делото разноски в размер на 75,72 лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) за експертиза, платими по сметка на СДВР, както и сумата от 5 (пет) лева, държавна такса за издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Ц. – адвокат С. Ц. от САК, в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като не били положени всички необходими процесуални действия за изясняване на делото от фактическа страна. Мотивира се с отказа на съда да изслуша свидетел, чрез който би се изяснил въпроса за съпричастността на свидетеля за фактическата деятелност, което от своя страна рефлектира върху правната квалификация на деянието. Поддържа се, че не е установено по безспорен начин, че подзащитният му е автор на инкриминираните деяния, като не е налице обективната и субективната страна на престъпленията. Желае се осъдителната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна такава.

С въззивната жалба се прави искане за допускане, при условията на довеждане, свидетел на обстоятелствата при предаване на документите по регистрация на МПС на свидетеля Г. и свидетеля Д..

2

В разпоредително заседание на 09.07.2024 година въззивният съд, по реда на чл.327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие и събирането на нови доказателства. Приема за неоснователно искането на защитата за допускане на един свидетел, който не е индивидуализиран и конкретизиран със съответните имена.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Ц., желае от съдебния състав да уважи въззивната жалба и да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение.

Основен аргумент в тази насока, излага, че от субективна страна не са събрани категорични доказателства по смисъла на чл. 303 ал. 2 от НПК, за постановяване на осъдителна присъда. Излага подробни съждения и цитира решение № 6296/2015 година по описа на СРС със същата фактическа обстановка, като аргументира защо липсва субективния елемент. Моли съда да постанови справедлива присъда.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира, че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба намира за неоснователни. Счита че има събрани достатъчно доказателства, които подкрепят обвинението, а именно разпитите на свидетелите, приобщените документи, включително инкриминирания и заключението на назначената комплекса графическа и техническа експертиза. Постановената присъда намира за правилна и законосъобразна, счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и моли да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.

В последната си дума, подсъдимият иска от съда да бъде справедлив към него.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият А. А. Ц. е роден на **** година, в гр. Ботевград, българин, с българско гражданство, със средно образование трудово ангажиран, неженен, неосъждан, с адрес в гр. Ботевград, ул. „Хан Аспарух“ ****, ЕГН **********.

Свидетелката А.А.А. била собственик на лек автомобил модел и марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, с рама WDB2083451F109982. На 3

08.10.2014 година в заложна къща, находяща се в гр. Варна, свидетелката А. направила бартер със собствения си лек автомобил и срещу доплащане закупила друг автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с регистрационен № ****, като за прехвърляне собствеността на последния бил съставен договор за покупко – продажба на моторното превозно средство. За разменения лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, не били съставени документи, удостоверяващи промяната в собствеността му, както и не била сменена регистрацията му.

През 2018 година подсъдимият А. А. Ц. закупил лекия автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 200“, с регистрационен № **** от неустановено лице, без да бъде съставен и подписан за целта договор за покупко – продажба със собственика по документи на моторното превозно средство, а именно – свидетелят А. А.. Лицето, от което бил закупена автомобилът, обещал на подсъдимия съдействие за прехвърляне на собствеността на автомобила и регистрацията му на името на подсъдимия, тъй като собственикът не бил в България, но такова съдействие впоследствие не било оказано.

В разговор със свой познат подсъдимият Ц. и баща му свидетелят А. Ц.

М. разбрали, че срещу определено заплащане би могла да бъде променена регистрацията на лекия автомобил, въпреки обстоятелството, че за същия не бил надлежно сключен договор за покупко – продажба, като подсъдимият Ц. взел решение да се възползва от тази възможност. За целта той заплатил дължимата сума и предоставил документите, с които разполага – свидетелство за регистрация на МПС част I и част II. Срещу заплатената сума подсъдимият получил договор за покупко – продажба на моторно превозно средство от 04.02.2016 година, на който бил придаден вид, че изхожда от свидетеля А. А. А. – продавач на автомобила, както и че е нотариално заверен от нотариус Е.З., регистрационен № 432 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, под регистрационен № 3529/04.02.2016 година, с поставен подпис в поле нотариус и кръгъл печат с имената и номера на нотариуса.

Въпреки че подсъдимият Ц. не се бил срещал с посочения в договора като продавач на МПС – свидетеля А., нито бил посетил нотариус Е.З., регистрационен № 432 на Нотариалната камара за оформяне на документите за продажбата на автомобила, последният саморъчно поставил подписа си в графа „Купувач“ на предоставения му договор.

На 26.06.2019 година подсъдимият Ц. се запознал със свидетеля В.С.Г., който се занимавал с внос на автомобили и регистрация на превозни средства пред компетентните за това органи. Двамата се срещнали пред сградата на ОДМВР – София, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, където подсъдимият му предоставил нужните документните за пререгистрация на превозното средство лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № **** – талон за регистрация част I и част II, както и договор за покупко – продажба на моторното превозно средство от 04.02.2016 г одина.

Подсъдимият Ц. не споделил на свидетеля Г. за начина, по който се е сдобил с нотариално заверения договор за покупко-продажба на МПС. Свидетелят Г. не 4 се усъмнил в автентичността му и приел да извърши процедурата по промяна на собствеността на автомобила, тъй като вече имал опит и бил запознат с процедурата за това. За целта подсъдимият Ц. разписал пълномощно, с което упълномощил свидетеля В. Г. да го представлява пред органите на КАТ, ОПП – СДВР, ОДМВР – София, със следните права – да регистрира и пререгистрира всички автомобили, да спира и пуска от движение всички автомобили, да сваля от отчет (бракува) всички автомобили, да получава регистрационни номера, да получава регистрационни талони. Пълномощното било предварително изготвено с напечатан текст по образец с данните на свидетеля Г. и правомощията, с които е упълномощен, а ръкописно се изписвали само имената на упълномощителя и имало оставено поле за подпис.

Пълномощното било изготвено по надлежния за това ред, а именно с нотариална заверка на подписа на подсъдимия Ц., регистрирано под № 14569, с нотариална заверка от 26.06.2019 година, извършена от Д. А., нотариус с район РС – София, с регистрационен № 595 на Нотариалнат камара. На същия ден – 26.06.2019 година, свидетелят Г. представил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, находящ се на адрес в гр. София, ул. ****, заявление за промяна на собственост, което разписал в качеството си на пълномощник на подсъдимия А. Ц., на основание нотариално заверено пълномощно регистрационен № 14569/26.06.2019 година на нотариус Д.А., към което приложил оригинал и копие от договор за покупко – продажба на МПС модел/марка „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****, с рама WDB2083451F109982 и свидетелство за регистрация част I и част II, предварително предоставени му от подсъдимия. Самоличността на свидетеля Г., както и идентичността между оригинала и копията на документните били проверени от свидетеля Л. Х., заемаща длъжността „системен оператор“ в ОДМВР – София, след което същата входирала заявлението за промяна на регистрацията под № 191204014862. Регистрацията на превозното средство била променена успешно, като за собственик на МПС „Мерцедес ЦЛК 200“, с регистрационен № ****, с рама WDB2083451F109982 бил вписан подсъдимият Ц., както и били поставени нови регистрационни табели с номер ****.