Решение № 3110 от 17.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3110

Хасково, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20267260700563 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Д. Ф. от [населено място], общ.[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1321139 от 26.04.2026г. издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР-[област](Ц. Б. Б.)

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, неправилна, незаконосъобразна - постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който допълва съображенията си за отмяна на заповедта. Твърди, че административния акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и нарушението, което се твърди, че е извършено не е доказано. Не ставало ясно какво представляват шумоизолаторите, които се твърди че в процесния случай нямало, нито било измерено нивото на шум, както и не бил представен протокол за техническа неизправност. Към настоящия момент имало издадено НП, което било обжалвано в районният съд, но производството по оспорването му все още не било приключило.

По изложените съображения се моли оспорения акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР-[област](Ц. Б. Б.), редовно призован не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – [област], като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2026г. мл.автоконтрольор при сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР-[област], съставил по отношение жалбоподателя Г. Д. Ф. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, с бл. № 5325366, за това че на същата дата около 23.49ч., в [населено място], по [улица]до номер ** управлява собствения си лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № [рег. номер], като автомобилът е със значителна техническа неизправност(снети шумозаглушители). Прието е1 че с описаното деяние е нарушен чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е предявен на адресата си на 26.04.2026г. и в същия не са обективирани възражения.

На същата дата и въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение спрямо Г. Д. Ф. е издадена и заповед № GPAM-1321139, с която ответникът е приложил принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б.“а“ от ЗДвП - Временно спиране от движение на м.п.с., което е със снети шумозаглушители, до отстраняване на неизправността.

Видно от обективираното в нея заповедта е връчена на Г. Ф. на датата на издаването й.

Като част от административната преписка по делото са представени доказателства за компетентност на издателя на акта и справка за нарушител.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 11.05.2026г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за когото е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199 от 19.01.2023г. Последната е издадена от Директора на ОДМВР-[област], представена е по делото и видно от съдържанието й със същата са оправомощени изброените в нея длъжностни лица от ОД на МВР – [област], да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2 от ЗДвП. С т. 9 от същата заповед са оправомощени и държавните служители в сектор “Пътна полиция“. Издателят на акта, според удостовереното в него, е младши автоконтрольор, съответно е държавен служител и изпълнява длъжността си именно в сектор „ПП“ при ОДМВР-[област], предвид което е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта. Само за прецизност, макар това обстоятелство да не е отразено в ЗППАМ и съдът принципно да не е длъжен да събира доказателства в тази насока, следва да се посочи, че процесната категория длъжностни лица понастоящем са оправомощени да издават ПАМ от вида на обжалваната и със Заповед № 272з-877 от 26.03.2026г. на Директора на ОДМВР-[област], чието съдържание е служебно известно на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването й, в заповедта е посочен чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП. В посочената норма е предвидено, че в случаите когато пътното превозно средство има опасна неизправност, както и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, или когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители, то за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността.

От фактическа страна в заповедта е посочено управление на м.п.с. със снети шумозаглушители – хипотеза последна на чл. 171, т.2, б.“а“ от ЗДвП..

Съдът намира, че в конкретиката на случая съдържанието на ЗППАМ, отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като са посочени както правното основание за налагане на заповедта така и фактическите съображения обосновали прилагането й, които си кореспондират.

Не се установява при издаването й да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила .

От приобщения по делото писмено доказателство, без оспорване от жалбоподателя, АУАН, сер. GA, с бл.№ 5325366 на младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-[област], който в настоящото производство има характер на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите и проверени от съставителя му факти и обстоятелства се установява, че водач на автомобила на посочените дата, час и място е бил именно жалбоподателя, който е управлявал моторното превозно средство, въпреки че е било със снети шумозаглушители. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Съответно същият обвързва съда да приеме, за установени обективираните в него обстоятелства.

Доказателства, посредством които горния извод да се опровергава не са ангажирани от оспорващата страна. Доводите на последната за издаване на заповедта без да са изяснени необходимите факти и обстоятелства, поради липса на протокол за измерване на шума и протокол за техническа неизправност и неяснота на вида на шумозаглушителя не се споделят от съда. От установените по делото факти се налага изводът, че ПАМ по отношение на жалбоподателя е приложена не за конкретно измерено превишаване на допустимите шумови стойности – хипотеза 3-та на чл. 171, т.2,б.“а“ от ЗДвП, а за управление на моторно превозно средство, при което е липсвала част от системата за намаляване на шума, а именно шумозаглушителите на автомобила-хипотеза последна на чл. 171, т.2, б. “а“ от ЗДвП. Тази липса, както се посочи е описана в АУАН, който е официален свидетелстващ документ и за да бъде оборена тази му обвързваща съда материална доказателствена сила е било необходимо жалбоподателя да оспори истинността на съдържанието му, което не е сторено.

В § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП са дадени легални дефиниции на различните видове неизправности. „Значителни неизправности“ по смисъла на т. 72 са откритите по време на проверка неизправности, включително при укрепването на товара, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, каквато е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В чл. 37 от Наредбата са уредени категориите неизправности, като освен разграничението между незначителни, значителни и опасни неизправности, са посочени и правните последици при установяването им.Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия. Според Приложение № 5 към Наредба № Н-32, към което препраща разпоредбата на чл. 37 от Наредбата и в което са посочени възможните причини за неизправност на моторните превозни средства. В раздела относно шум и емисии, т. 8.1.1., свързана със системата за намаляване на шума, са предвидени самостоятелни хипотези на неизправност. От една страна, като причина за неизправност е посочено превишаване на допустимото ниво на шума, а от друга страна, отделно е предвидена хипотезата, при която част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.

При така установеното и описано в неоспорения по реда на чл.193 от ГПК, вр . с чл. 144 от АПК АУАН, единствения извод до който може да се достигне е, че при проверката на жалбоподателя е била установена значителна техническа неизправност,спрямо управлявания от него автомобил, тъй като липсата на елемент от системата за намаляване на шума, без значение от неговия вид, представлява несъответствие с конструкцията и експлоатационните характеристики на превозното средство и са по себе си предполага неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, съответно върху околната среда по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП и чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32. В случая ПАМ е приложена поради установена техническа неизправност, представляваща липса на шумозаглушители представляваща самостоятелна предпоставка за издаване на оспорената заповед, а не за установено чрез измерване високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва и от систематичното място на т. 8.1.1. от Приложение № 5 към Наредба № Н-32, където са уредени различни самостоятелни проявления на неизправност на системата за намаляване на шума. Едното е свързано с превишаване на допустимото ниво на шума, а другото - с това част от системата за намаляване на шума да е хлабава, повредена, неправилно монтирана, да липсва или да е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. В конкретния случай установената неизправност попада именно във втората хипотеза, която съответства и последната такава по чл. 171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, поради което доказването ѝ не е обусловено от измерване на шум с техническо средство.