Решение № 973 от 13.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Стара Загора, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530102173 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.І ЗЗД.

Ищецът Й. М. К. твърди в исковата си молба, че на 17.02.2023 г. между Й. К. в качеството му на заемополучател и „С.К.” ООД в качеството му на заемодател, с кредитен посредник „Кеш Пойнт“ ООД, е сключен Договор за потребителски заем № 815532 към искане № 9177615. В чл.3 от Договора страните са уговорили основните параметри па правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1300 лв. с краен срок за погасяване 29.09.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,63%. Съгласно чл.3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 16 двуседмични вноски, дължими с падеж петък, от които 3 вноски ио 20,25 лв. и 13 вноски по 111,24 лв. В чл. 5 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения е рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5, се дължи фиксирана неустойка в размер на 1053,13 лв. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 1053,13 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото 1 начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 160 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 2560 лв.

Ищецът счита, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в чл. 11, ал. 2 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.

На първо място счита, че е уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено е цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в § 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още е подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това счита, че следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Ищецът сочи, че съгласно представения погасителен план възнаградителната лихва в размер па 40,05% за срока на договора се равнява на 206,87 лв., а неустойката - в размер на 1053,13 лв., с което реалният ГПР става над 100% Определянето в Договора на сумата в размер на 1053,13 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.З от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване па примерно посочени критерии, като естество и размер на 2 обезпеченото е неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение е други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 81% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантпа, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение №181 от 26.02.2015г. по т.д. №4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение №247 от 11.01.2011г. по т.д. №115/2010г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

На следващо място счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.

1 пр. 2 от ЗЗД, чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва но чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Освен това счита, че клаузата на чл. 11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението но чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657 /2021 г. на СГС.

3

Позовава се на решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено па основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка е тълкуването на член 3, буква ж, член 10, параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, в което СЕС постановява:

„ ...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване па кредитора от правото му па лихви и разноски при посочване па ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер “

„ ...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница “ Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. е чл.11, чл. 19 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, е което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 815532, сключен между ищеца и „С.К.” ООД, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от договор за потребителски кредит №815532, сключен между него и „С.К.” ООД, като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД;

След изменение на иска по чл.55 ЗЗД по реда на чл.214 ГПК ищецът моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „С.К.” ООД да му заплати сумата от 875,67 лв., представляваща сбор на платени без основание 683,93лв. неустойка и 191,74 лв. такси, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „С.К.” ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище за неоснователност на предявените искове за обявяване недействителността на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на сума в размер на 5 лева, частичен иск от общо 1053,13 лева.

4

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. В случая неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем.