Определение № 25407 от 13.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25407 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110163457 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С. и Р. Д.

Р. срещу Р. Н. Й. и Й. Е. Л. (конституирана служебно от съда).

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че а единствените наследници по закон на Д. Р. Д., починал на 23.10.2021 г., а ответницата Р. Н. Й. е негова преживяла съпруга, като наследството е открито между тримата наследници при равни права.

Поддържат, че по време на втория си брак с ответницата наследодателят придобил чрез покупко-продажба процесния недвижим имот – апартамент № ... представляващ самостоятелен обект с идентификатор ............., находящ се в гр. С. ж.к., поради което имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Излагат, че с решение по гр.д. № 85/2008 г. на Районен съд – В. бракът между наследодателя и ответницата бил прекратен с развод, без след това между тях да бъде извършена делба на общото имущество, поради което всеки от тях станал собственик на по 1/2 идеална част от процесния имот. Твърдят, че след развода наследодателят продължил сам да обитава жилището. В исковата молба се сочи, че с договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 72, том III, рег. № 39705, дело № 16830/2011 г. наследодателят прехвърлил на ответницата притежаваната от него 1/2 идеална част от процесния имот срещу продажна цена от 16 400 лв.

Поддържат, че цитираната сделка е нищожна като противоречаща на добрите 1 нрави, тъй като към момента на сключването й действителната пазарна стойност на прехвърлената идеална част била значително по-висока от уговорената цена, която надвишавала само незначително данъчната оценка на имота. Считат, че между насрещните престации е налице явно и съществено несъответствие, което обуславя нищожност на договора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност твърдят, че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива дарение. В тази връзка сочат, че продажната цена е уговорена с разсрочено плащане, въпреки че наследодателят не е имал необходимост да получава цената на части. Оспорват удостовереното в нотариалния акт, че при подписването му наследодателят е получил сумата от 1 800 лв., като твърдят, че такова плащане не е било извършено. Излагат, че от движението по банковата сметка на наследодателя се установява, че ответницата е внасяла по сметката суми, които непосредствено след това били теглени от самия наследодател, поради което внесените от ответницата средства всъщност произхождали от самия наследодател. Поддържат, че по този начин е била създадена единствено привидност за изпълнение на уговорената продажна цена, докато действителната воля на страните била наследодателят безвъзмездно да прехвърли собствеността върху идеалната част на ответницата. Твърдят още, че след извършване на първата сделка между наследодателя и ответницата бил сключен предварителен договор от 11.04.2012 г. за прехвърляне и на останалата 1/2 идеална част от процесния имот срещу цена от 16 000 лв., като и при този договор било уговорено разсрочено плащане на десет месечни вноски по 1 600 лв. Според ищците и при този договор използваните за плащане средства произхождали от наследодателя, поради което и тази сделка представлявала прикрито дарение.

Посочват, че впоследствие ответницата е предявила иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по гр.д. № 2786/2022 г. по описа на Софийски районен съд, който иск е бил отхвърлен. Освен това ищците твърдят, че независимо от посочените сделки наследодателят е придобил по давност и идеалната част на ответницата. Излагат, че след прекратяване на брака единствено той е упражнявал фактическа власт върху целия имот, като владението му било явно, спокойно, непрекъснато и осъществявано с намерение да свои и идеалната част на бившата си съпруга. Поддържат, че към 09.05.2018 г. в негова полза е изтекъл придобивният давностен срок, поради което към този момент той е станал собственик на целия имот. При условията на евентуалност, ако бъде прието, че договорът от 05.12.2011 г. прикрива дарение, ищците твърдят, че с него е накърнена запазената им част от наследството. Поддържат, че към откриване на наследството наследодателят не е притежавал друго имущество, поради което извършеното дарение практически изчерпвало наследствената маса. Считат, че като низходящи имат право на запазена част по чл. 29 ЗН, поради което искат намаляване на прикритото дарение с размера, необходим за възстановяване на запазената част на всеки от тях. При тези твърдения ищците молят съда да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба от 05.12.2011 г. като противоречащ на добрите нрави, а при условията на евентуалност – да прогласи привидността му и да приеме, че прикрива договор за дарение, както 2 и да намали последното до размера, необходим за възстановяване на запазените им части. След уважаване на предявените искове молят да бъде допусната съдебна делба на процесния имот при квоти по 1/3 идеална част за всеки съделител, а при уважаване на евентуалните искове – при квоти 7/24 идеални части за всеки от ищците и 10/24 идеални части за ответницата.

Направено е и искане връчването на исковата молба да се счита за покана към ответницата за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на имота, което обезщетение се претендира да бъде присъдено във втората фаза на делбеното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Н. Й., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата не оспорва, че с нотариален акт от 05.12.2011 г. е придобила от Д. Р. Д. ½ идеална част от процесния недвижим имот, като твърди, че действително е заплатила договорената продажна цена в размер на 18 000 лв. Излага, че цената надвишавала с около 50 % данъчната оценка на прехвърлената идеална част и съответствала на пазарните условия към момента на сделката. Посочва, че през 2006 г. наследодателят е придобил целия апартамент за цена 37 551,94 лв. чрез банков кредит, което според нея също сочи, че уговорената през 2011 г. цена е реална и икономически обоснована. Оспорва твърденията, че договорът прикрива дарение. Поддържа, че разсроченото плащане на цената представлява обичайна и законосъобразна договорна уговорка, която е обусловена от липсата на възможност да бъде осигурена цялата продажна цена еднократно към момента на сделката.

Оспорва твърдението, че продавачът не е получил сумата от 1 800 лв., удостоверена в нотариалния акт, като сочи, че това обстоятелство е удостоверено от нотариуса и не може да бъде оборено с твърдения на лица, които не са присъствали при изповядване на сделката. Оспорва и твърдението, че средствата за изплащане на продажната цена произхождали от наследодателя, като твърди, че е разполагала със собствени средства, с които е изпълнила задълженията си по договора. Ответницата твърди още, че отношенията между нея и наследодателя били добри, както и отношенията между наследодателя и неговите деца. Посочва, че през годините наследодателят подпомагал финансово ищците и не е имал намерение да ги лишава от наследство. Излага, че още приживе наследодателят е дарил на ищцата В. С. недвижим имот в гр. В. представляващ поземлен имот с площ 600 кв.м. в местността „Б.. и Д.“, ведно с построената в него вилна сграда, поради което счита за необосновано твърдението, че е целял да облагодетелства единствено ответницата. По отношение на останалата ½ идеална част от процесния имот ответницата твърди, че между нея и наследодателя е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, по който продажната цена е била изцяло изплатена. Поддържа, че наследодателят е считал целия имот за свой, тъй като единствено той е изплащал кредита за закупуването му и е вложил личните средства за придобиването му, поради което е предприел действия по прехвърляне и на останалата ½ идеална част.

Излага, че след изплащане на цената наследодателят й е предал владението върху целия имот, като не е оспорвал правата й върху него. Ответницата прави 3 възражение, че е придобила по давност собствеността върху целия процесен апартамент. Твърди, че от 05.12.2011 г., когато е сключен нотариалният акт, е установила фактическа власт върху целия имот, която упражнявала явно, спокойно, непрекъснато и с намерение да го свои изцяло. Поддържа, че наследодателят е знаел и е приемал, че тя владее имота като собственик, без да оспорва това владение. При условията на евентуалност сочи, че ако се приеме, че към този момент собственик на другата ½ идеална част е била бившата съпруга на наследодателя Й. Е. Л., същата трайно пребивавала в Испания, адресът й бил неизвестен, не проявявала интерес към имота и не упражнявала никакви права върху него, поради което и спрямо нея е изтекла придобивна давност в полза на ответницата. По предявения иск за възстановяване на запазена част ответницата поддържа, че процесният апартамент не следва да бъде включван в наследствената маса, тъй като е придобит от нея възмездно, а при условията на евентуалност – по давностно владение. Наред с това твърди, че приживе наследодателят е извършил дарение в полза на ищцата В. С. на описания недвижим имот в гр. В. поради което, ако съдът приеме, че следва да се възстановява запазена част, това дарение също следва да бъде взето предвид при формиране на наследствената маса и при определяне на разполагаемата и запазената част. Посочва, че впоследствие този имот е бил отчужден от ищцата, поради което евентуалното възстановяване следва да се извърши чрез паричната му равностойност. Ответницата оспорва иска за делба, като поддържа, че към момента на откриване на наследството процесният апартамент не е принадлежал на наследодателя, а е бил нейна изключителна собственост, поради което не е налице съсобственост между страните и имотът не може да бъде предмет на съдебна делба. При условията на евентуалност моли, ако бъде уважен искът за възстановяване на запазена част, при определяне на наследствената маса да бъде съобразено и извършеното в полза на ищцата дарение на недвижимия имот в гр. В..

Оспорва и претенцията за обезщетение за ползване на процесния имот, като поддържа, че ищците не притежават права на собственост върху него и не са лишени от упражняването на такива права.

От особения представител на ответницата Й. Е. Л. е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените искове са оспорени частично, а по отношение на иска за делба се поддържа, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба и с участието на тази ответница. Въведено е възражение за ненадлежно призоваване и уведомяване на Й. Л., като се сочи, че поради отсъствието на ответницата и невъзможността особеният представител да получи от нея информация и доказателства относно предмета на спора защитата й е затруднена. Независимо от това, при условие че съдът разгледа делото без лично участие на ответницата, се излага становище по същество.

По отношение на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..., том.., нот. дело № ../ дата с който Д. Р. Д. е продал на Р. Н. Й. ½ идеална част от процесния апартамент, ответницата Й. Л. не оспорва уговорената между страните продажна цена и не твърди, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави или поради нееквивалентност на престациите. Напротив, изразява становище, че условията по продажбата са 4 били действително уговорени и че сделката представлява възмездно прехвърляне. Същевременно ответницата поддържа, че при извършването на продажбата не е било спазено изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Твърди, че към момента на сделката тя е била съсобственик на процесния имот и че преди продажбата Д. Д. не й е предложил да закупи прехвърляната ½ идеална част при същите условия, при които впоследствие я е продал на Р. Й.. Посочва, че по делото не са представени доказателства за отправено до нея предложение, както и че не е налице писмена декларация на продавача, че тя е отказала да закупи идеалната част. Поддържа, че не е знаела за извършената продажба, тъй като от 2007 г. не е пребивавала в България, и че за нея не е било съобщено от Д. Д.. Поради това твърди, че продажбата е непротивопоставима спрямо нея в частта, с която е засегнато правото й на изкупуване, и претендира да бъде допуснато изкупуване на продадената 1/2 идеална част от имота при действително уговорените по нотариалния акт условия. Изрично заявява искане да бъде разгледан конститутивен иск срещу наследниците на Д.