Определение № 4530 от 22.12.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4530 гр. Варна, 22.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502832 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-ГАЛИНА СТЕФАНОВА“, ЕИК 813003988, със седалище гр.Варна срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год., постановено по гр.д. № 14262/2019 год. на ВРС – 19 състав.

Твърди се от частния жалбоподател, че постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че неправилно съдът е преценил наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист поради обстоятелството, че както в постановеното първоинстанционно решение по гр.д. № 014262/2019 год. на ВРС, така и в въззивното такова по в.гр.д. № 3117/2020 год. по описа на ВОС е постановени в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.1 т.7 ГПК, тъй като не съдържат банкова сметка, по която да се приведат присъдените суми или друг начин на плащане. Твърдят се и пороци на съдебния акт с оглед неотграничаване на имуществото на едноличния търговец от това на физическото лице и респективно определяне на пасивно легитимираното по иска лице, като се твърди, че ЕТ няма качеството на потребител и постановеното в обратния смисъл решение противоречи на практиката на ВКС.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по искова молба на „В и К – Варна“ ООД срещу ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“, с която съдът е сезиран с установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3115.86 лева – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от 28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. – 15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до оканчателното заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год. по описа на ВРС – 24 състав.

С решение № 3194/16.07.2020 год., постановено по делото, исковият съд е уважил предявения установителен исккато е осъдил ответника да заплати сторените в исковото и заповедното производство разноски, което решение е потвърдено от ВОС с решение № 166/27.01.2021 год. по в.гр.д. №-3117/2020 год.

След влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, ищецът е депозирал молба вх.№ 293787/09.07.2021 год., с която е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист за вземането по заповедта за изпълнение и разноските в исковото и заповедно производство, по повод която молба исковият съд е постановил разпореждане № 27662/12.07.2021 год. за издаване на изпълнителен лист, който е издаден на 15.07.2021 год. с № 263915.

Така постановеното разпореждане е частично недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.404 т. 1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, като чл.405, ал.2 ГПК определя и компетентния да издаде изпълнителния лист съд първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, когато се касае за влязло в сила съдебно решение или определение или съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.

В конкретния случай, видно от данните по първоинстанционното дело, исковият съд е издал изпълнителен лист не само по отношение на 2 присъдените с първоинстанционното и въззивното решение разноски, по отношение на които е компетентен да издаде изпълнителен лист в хипотезата на чл.404 т.1 предложение първо, но и по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение суми, въпреки че постановеното от него решение по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила.

За последните, както изрично разпоредбите на чл.404 т.1 и чл.416 ГПК предвиждат, компетентен е съда, който е издал заповедта за изпълнение. При влязло в сила решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и има годен за принудително изпълнение предмет като именно на съда, разгледал заявлението и постановил заповедта, е преценката за влизането й в сила - изцяло или по отношение на отделни вземания /така и разясненията по т.12 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в т.14 от цитираното ТР, действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за същото вземане - създаване на изпълнително основание за принудително събиране на вземането заповедта за изпълнение. Само то обаче не съставлява такова и този извод не се следва по аналогия от компетентността на исковия съд за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното и исковото производства и при издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска или прекратяване на производството. Първият случай попада в общата компетентност на съда, постановил влязлото в сила определение, какъвто характер има решението в частта за разноските, а вторите – е изключение от общото правило, което като уредена с процесуална норма, която по правило е императивна, не може да бъде тълкувано разширително.

Като е излязъл извън правомощията си, съдът, разгледал исковото производство, е постановил недопустим акт, който в частта относно присъдените със заповедта суми /3115.86 лева – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от 28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. – 15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до окончателното заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год. по описа на ВРС – 24 състав/ следва да се обезсили, като молба вх.№ 293787/09.07.2021 год. бъде изпратена за произнасяне в тази й част на съда, издал заповедта за изпълнение.

В частта относно присъдените със съдебните решения разноски в исковите и заповедно производства /за сумите от 331.73 лева, 87.90 лева и 100 лева/, разпореждането е правилно. Оплакванията на частния жалбоподател за незаконосъобразност на акта в тази част са неоснователни. Изискване за посочване на банкова сметка законът поставя при предявяване на осъдителен иск, а не на установителен такъв или при постановяване на определения, 3 какъвто характер има решението на съда в частта за разноските. Останалите оплаквания, свързани с производствата пред ВРС и ВОС по повод проведения установителен иск, са недопустими и релевантни в преценка наличието или липсата на предпоставки за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 27662/12.07.2021 год. за издаване на изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год. В ЧАСТТА относно присъдените със заповедта суми /3115.86 лева – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 12.06.2018-18.08.2019 год., сумата от 28.87 лева – лихва за забава върху тази сума за периода 27.08.2018 год. – 15.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.06.2019 год. до окончателното заплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год. по описа на ВРС – 24 състав/ КАТО ПРЕПРАЩА молба вх.№ 293787/09.07.2021 год. на ВРС, в тази й част, за произнасяне от компетентния съд – съда, издал заповед бъде изпратена за произнасяне в тази й част на съда, издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4688/18.06.2019 год. по ЧГР № 9358/2019 год. по описа на ВРС – 24 състав ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27662/12.07.2021 год. за издаване на изпълнителен лист № 263915/15.07.2021 год. В ЧАСТТА присъдените със съдебните решения разноски в исковите и заповедно производства /за сумите от 331.73 лева, 87.90 лева и 100 лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4